Кандидатстването в елитен американски университет, особено такъв от „Бръшляновата лига“, е осеяно с много кодове и разчитането им. Неслучайно процесът по прием е интересен не само за кандидатите, но и е станал повод за раждането на филми, книги и най-вече много любопитство дори и от съвсем случайни хора.
Един от приятните моменти в процеса на кандидатстването е получаването на т.н. „Likely Letter“. Това е писмо до даден много силен кандидат, в което офисът по прием на даден топ университет, описва колко са впечатлени от него и колко добре подхожда на учебното заведение.
В общи линии писмото съдържа следния текст:
„Поздрави от офиса по прием на университета Х! Пиша Ви, за да Ви уведомя колко сме впечатлени моите колеги и аз от Вашите многобройни постижения, както в училище, така и извън него. Макар да не изпращаме официални писма за прием преди 30 март, смятаме, че бихте искали да знаете, че е много вероятно да бъдете приет.“
Обикновено такива писма се получават около средата на февруари.
Всъщност всичко е математика и психология.
Офисите по прием са наясно, че между подаването на документи (1 януари) и официалното писмо за прием или отказ (около 30 март) има 3 месеца. А ако се кандидатства рано (1 ноември) – това са 5 месеца. За този период кандидатите губят интерес, ентусиазъм, а най-голямата опасност е, че друг университет вече може да ги спечели. Не само кандидатите се борят за топ колежи, но и топ университетите се борят помежду си за топ кандидатите. Затова са изчислили, че е добре да се изпращат такива приятни писма около средата на февруари, с които покажат интереса си към даден силен кандидат, да му възвърнат и неговия интерес, за да устои на „ухажването“ на конкуренцията.
Такива писма невинаги са последвани от официални писма за прием, тъй като процесът по преценяване на кандидатурите през февруари все още продължава. Но в повечето случаи са хубав знак, че даденият кандидат е харесван и има голяма вероятност да е приет.
Много малко такива писма се изпращат до кандидатите. Например през 2015 г. Харвард е изпратил 300, като 200 от тях са до атлети (младежи, които съчетават академични и спортни успехи). Пенсилванският университет е изпратил през същата година 500.
Официално не е ясно кои точно университети боравят с този прийом, за демонстриране на интереса на дадено учебно заведение към силен кандидат. Смята се, че Харвард, Йейл и Пенсилванският университет със сигурност изпращат, а другите от „Бръшляновата лига“ имат подобни. Тук можете да проследите вълненията на кандидатите за Харвард по въпроса. A тук се споменава, че Йейл изпраща всяка година 100 писма до силните STEM (Science, Technology, Engineering and Mathematics) кандидати.
В Йейл следват три правила, когато изпращат предварителни писма на кандидати:
1. Кандидатът трябва наистина да е много силен и е почти сигурно, че е кандидатствал и в други топ университети;
2. Почти е сигурно, че конкурентните университети ще го приемат;
3. От Йейл трябва да са почти сигурни, че ще приемат този кандидат дори и да не са видели документите на всички канидатстващи.
Ето писмо от Йейл, а в Reddit младежът е поместил повече информация за себе си.
Някои университети (Браун) изпращат писмата си в началото на март. В Quora е поместено писмо от Браун.
Mакар и рядко чуждестранни студенти също получават писма. Понякога могат да ги открият и в профила си в онлайн портала на университета.
Някои университети, много добри, но извън „Бръшляновата лига“, например Amherst, изпращат също писма, наречени обаче „early writes“. Те се получават в началото на март и са официални писма за прием. Предназначени са за 20% от приетите, които са уведомени преди крайния срок.
Ако получите такова писмо, поздравления! Изпраща се много рядко и се приема като почти сигурен „златен билет“ към желания топ университет.
