Обмисля се вариант за разширяване на СМГ или за създаването на ново математическо училище в София, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на кръгла маса за проблемите в образованието (и по-конкретно в математиката) в периода 5-7 клас, организирана от депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова.
Да се мисли за разширяване на математическото обучение – или да се разшири СМГ, или да се построи ново математическо училище.
Министърът иска да се увеличи броя на часовете по математика и природни науки в 8 клас, но да не са толкова амбициозни.
Да насочим програмите към средното ниво, а не да са тежки теми.
Друга новина от министъра е, че матурата по математика в 12 клас може да стане вход за икономическите университети. Той посочи като мотив, че имаме много икономисти, но много от тях не могат да смятат, а точно това искат работодателите.
Имаме свръхамбициозно учебно съдържание. Трябва да направим реформа в учебните програми, каза Вълчев. Според него не е проблем, че имаме по-малка учебна година.
Относно промяната на учебните програми стана ясно, че до есента да има концепция.
Работните групи преди нямаха визия. Сега визията ще е и задание на работните групи, каза министърът.
На срещата присъства и бившият премиер Николай Денков, който беше и образователен министър. Той посочи, че учениците трябва да имат яснота защо изучават математика – например дори след време като ти трябва да пресметнеш колко боя ти е необходима, да можеш да го изчислиш. Също така трябва математиката да им е увлекателна. Даде пример с „Кенгуруто“ (става дума вероятно за математическото състезание „Европейско кенгуру“, което е с много хубави и интересни задачи).
Денков наблегна и на ролята на учителите по математика.
Често самите те изпитват страх какво трябва да преподадат. 90% от учителиге трябва да минат обучение как да преподават на децата. Преподаването трябва да бъде интересно.
Позиция взе и директорът на НПМГ – Ивайло Ушагелов. Той изтъкна няколко важни акцента – PISA например мери неща, които не са в българската образователна система. Ако има матура по математика, да е ясно за какво ще се ползва – т.е. да е вход за университети. Сега масово всички се явяват на английски, защото това е много лесен изпит. Обърна внимание и на факта, че все пак математическите гимназии са за отсяване на таланти. Посочи, че както МГ имам допълнителни занимания по математика и си ползват часове за тази цел, така и основните училища могат да го правят, въпреки че там не се случва. На година кандидатстват в 5 клас в СМГ и НПМГ общо около 800-900 ученици.
Защо ОУ и СОУ не се възползват от допълнителните часове като в МГ? Защо тези училища са напълно демотивирани?, попита Белобрадова.
Инициаторите на срещата споделиха интересна информация. Достъп до математическа гимназия в София има всяко 54 дете в столицата. В Кюстендил – всяко 5.
В 5 клас има монопол – само МГ могат да приемат, но другите училища са в неизгодна позиция. Единственият вариант е да се даде шанс на основните училища. Те също да имат план прием в 5 клас и за ОУ.
Още с анонса на кръглата маса се поставя редица важни въпроси по отношение на математическото образование у нас.
Данните през последните години сочат значителен спад в резултатите на учениците между 5 и 7 клас, което поставя на масата въпроси за учебните програми, начина на преподаване и подкрепата за учениците и учителите в този ключов за тях период. Тази тема изисква задълбочен анализ и дискусия, които ще бъдат от полза в структурирането на качествени и смислени промени в подкрепа на всички участници в образователната система.
Презентацията на Елисавета Белобрадова по темата как пада нивото по математика след 4 клас беше много интересна. Включваше проучвания и сравнения с други държави. Белобрадова показа, че резултатите по математика на 4-класниците са много добри, но изведнъж спадат в 7 клас. Това се определя в голяма степен от амбицията за прием в 5 клас в математическите гимназии. Но там няма място за всички деца. А в обикновените училища не се изучава по този начин математиката. Отделно до 4 клас материалът не е толкова сложен и родителите помагат, а след това вече не са толкова голям фактор и невинаги се справят с трудните задачи. Затова и оказва влияние дадено дете от какво семейство идва. Ролята на родителите е много важна и е фактор дали детето ще успее.
На срещата много ми харесаха позициите на математиците от СМБ и ИМИ в БАН. Те смятат, че се подценяват децата от 2-3-4 клас и спокойно могат още в 3 клас да учат по-сложни задачи, а не да повтарят едно и също и после в 5 клас изведнъж да им стане сложно. Проф. Кирил Банков направи прекрасно изказване. Той посочи, че имаме два проблема в обучението по математика. Единият е в 5 клас. Изведнъж става много сложно в сравнение с по-лесните задачи до 4 клас. Затова иска да се засили нивото от по-малките класове. Вторият проблем е НВО по математика в 7 клас. Реално това е са едни тестове с а,б,в,г, които убиват цялата красота на математиката. Също така той е категоричен, че не може един изпит да е за две неща – хем мерим за външно оценяване, хем е вход за гимназиите.
По време на кръглата маса присъстваха представители на министерството, депутати, общинари, синдикати, неправителствени организации, математици, директори и учители. А „Данибон“ се оказа с табела на официалната маса, а аз не бях обърнала внимание. Любезна дама дойде при мен по време на срещата, за да ми каже, че са ми отредили специално място на масата в парламентарната зала (Горда съм!).
Получих по имейла лична покана от Елисавета Белобрадова да присъствам. Уважавам я като депутат и личност и реших да потвърдя участието си. На кръглата маса срещнах много читатели и последователи на Данибон и ми беше приятно да общувам с тях. Благодаря за поканата! Беше ми интересно да чуя различни позиции по тема, която много ме интересува.
Моите размисли от срещата:
За мен беше изключително интересно и полезно да чуя толкова силни позиции. Елисавета Белобрадова успя да направи много стегната и добра дискусия с много силни участници. Имаше много желаещи да говорят и затова прецених, че моят глас може да се чуе и тук.
- Прагматичност на родителите
Участниците в срещата имат много точни наблюдения, че изведнъж след 4 клас спада желанието да се учи много математика. Аз имам и по-различно обяснение. Доста прагматично.
До този момент учениците са увлечени от много масови състезания, в които се включват. Много училища също участват и водят отбори.
Опредено за семействата с деца от общинските училища приемът в СМГ, НПМГ, МГ е много важна цел, която си заслужава всички тези усилия.
Навсякъде има възможности за учене на много математика – в (някои) училища, частни школи с топ преподаватели, частни учители и дори родители, увлечени от задачите.
След 5 клас – изведнъж за едни целта е постигната: прием в МГ, а за други – не е.
Дори и да влязат обаче в МГ, вече не всички досегашни състезатели продължават със същото темпо, а и вече състезанията не са така масови (и забавни).
Има и много малко частни школи за състезателна математика.
Всички в 5 клас вече гледат към 7 клас и „жестокото“ НВО.
Наближава новата и най-важна цел – НВО в 7 клас.
Колкото повече за тези външни оценявания се взема материал не само от 7 клас, толкова родителите преценяват – защо да не се готвят паралелно за това. Например още от 6 клас, щом има материал от 6 клас.
И вече не е само да се целят в математиката, както е в 5 клас. Тук усилията са двойни – БЕЛ и математика. Понеже са два коренно различни предмета – ужасът е почти за всички. Рядко има дете, което е изключително силно и по БЕЛ, и по математика. А ако искат топ гимназия, целта е ясна.
Така фокусът вече не е математиката и състезанията, а справянето или по-скоро максимален резултат на НВО в 7 клас.
Всичко е като игра на котка и мишка с МОН – ако от МОН кажат, че ще се включват задачи от по-долен клас, това веднага ще насочи родителите, че е важно да се готвят от този клас.
НВО в 7 клас е станало такава свръхцел, но няма как да виним никого от родителите и учениците. Напълно ясно е защо – за всички, които се целят в топ гимназиите, няма как да си позволят разфокусиране и трябва да се борят за тази своя цел – прием в желано училище.
- Свръхамбициозна ли ни е програмата по математика? Според мен – не.
Според мен не е. Възможно е да е свърхамбициозна за деца, които наистина няма да се насочат в тази сфера, но у нас не е чак толкова отчетлива разликата между различните нива.
Като започне МОН отново да се цели към средностатистическия ученик, някакво средно ниво, това няма ли вместо да подобри средното ниво по математика, да убие амбицията на силните ученици по математика и да не им предостави нужните знания?
Защото аз имам и друга обратна връзка – общувам основно с ученици, които кандидатства в чужди университети и там, където има изпити по математика, се оказва, че има неща, които изобщо не се учат в българската образователна система, а са нещо нормално за западното средно образование.
На последната родителска среща в Американския колеж ми направи впечатление при разговора ни с учител по математика, че наблюдават какво изискват от чужди университети и съответно допълват обучението с „избираеми предмети“, за да могат учениците да се подготвят, ако ще се явяват на такъв изпит в чужд университет.
За мен е показателно това засичане какво се изисква като математика в чужди университети и винаги имам притеснение, когато се говори да не сме тук така амбициозни. Все пак светът не свършва с България и трябва да се огледаме цялостно.
…
Българската математическа школа е много добра. Много е важно да й се доверим. Имаме чудесен опит с математическите гимназии за 5-7 клас. Въпросът е как да се заразят с любов към математиката и общинските основни училища, за да се използва ентусиазма на всички от математиката до 4 клас.
Много добре напипан проблем! Удоволствие беше за мен да чуя различни мнения и позиции.
Мои коментари и позиции от общността на Данибон прочетете тук.
И още:
И още коментари в общността на Данибон:
