Една Ирина пролет прави

ВИЖТЕ ОЩЕ

Първото хибридно училище във Великобритания, в което се учи само един ден присъствено

преди 4 месеца

1.5k

Моят бунт срещу „възпитателната роля на училището“

преди 5 месеца

1.7k

обн. 15.12.22

Една Ирина пролет прави

автор: Евгения Селвелиева

Тя е на 24 години. Завършила е Немската гимназия в София (91 НЕГ) и има бакалавърска степен по Философия от Техническия университет в Дрезден. Тя е един от десетките млади хора, които вместо да се възползват от прекрасните възможности, които им дава висшето образование в престижни европейски университети, решават да се върнат в България и да впрегнат знания и усилия за да подобрят средата за живеене и да изградят една нова държава, каквато всички мечтаем да видим някой ден.

Ирина си дава ясна сметка, че бъдещето на страната ни е в ръцете на днешните деца и в огромна степен зависи от тяхното образование. Затова насочва енергията си в тази посока. Става част от програмата “Нов път в преподаването” на фондация „Заедно в час“ и като млад учител по тази програма започва да преподава английски език в 106. ОУ „Григорий Цамблак“, гр. София.

Когато за първи път попада в училището преди една година, реалността я сблъсква с всички сериозни предизвикателства, които преподавателите трябва да преодоляват, в условия на силна образователна сегрегация. Почти всички ученици в училището са от ромската общност на кв. „Христо Ботев“, които изпитват сериозни затруднения с базовите компетенции и познания по български език. Процесът на преподаване се усложнява силно от липсата на основни навици за учене, социални умения, пространствено мислене, фина моторика, четене с разбиране, които трябва да бъдат създавани отново и отново, с цената на ежедневни усилия.

Целият този процес е придружен от естествената съпротива на децата да ходят на училище и от пълната незаинтересованост на голяма част от родителите към образователния процес. На практика нито ученици, нито техните семейства виждат и осъзнават нуждата и ползите от образованието, което прави работата с тях още по-трудна и предизвикателна.

Ирина не се поддава на отчаянието и решава да тества различни методи и подходи към децата, като в същото време да привлече и повече родители в процеса на обучение. Тя не вярва в обучението под натиск и заплахи и избира методика, която ангажира децата така, че ученето да се превърне от наказание, в елемент от някакъв забавен процес и игрови подход. Започва ежедневни занимания с учениците, които включват освен преподаване на английски език, също и занимателни и образователни игри, рисуване, оцветяване, приложни дейности, редене на пъзели и всякакви други активности, които да развиват допълнителни умения и да мотивират учениците да ходят на училище с удоволствие.

Ирина намира подкрепа сред преподавателския състав и ръководството на училището и започва да мисли за по-интересни форми на взаимодействие с родителската общност, така че да успее да ги привлече в училището. На последната родителска среща са поканени специални гости: актрисата Наталия Цекова и кардиологът Мирослав Ангелов. И двамата са успели професионалисти от ромски произход, които споделят за значението и мястото на учителите и образованието им за кариерното им развитие. Родителската среща минава при рекорден интерес от страна на семействата.

Ирина се опитва да създаде перспектива за децата по отношение на бъдещите им кариери, тъй като изборът им се свежда до много ограничен брой професии, които те са виждали в общността, в която растат. Ранното кариерно ориентиране е един от сериозните мотиви, които биха ги накарали да положат по-трайни и задълбочени усилия да се изградят като личности. За целта Ирина е поканила и ученици от 91. Немска гимназия като ментори и ролеви модели за по-малките ученици в начален и прогимназиален етап. Тя вярва, че посредством регулярни срещи и двете страни могат да научат много и да установят поле за толерантно междукултурно взаимодействие.

За да може да продължи да се бори за бъдещето на тези деца, а и на цялата им общност, Ирина и нейните колеги Яна и Здравко – учители съответно в ЦОУД и по музика в същото училище, създават своя „Проект за подобряване на училищната среда“. Те се надяват да привлекат вниманието на повече хора и да намерят подкрепа поне за базово покриване на нуждите от допълнителни материали и ресурси, които ще им помогнат да работят по-добре с децата, както и от помощ на доброволци за съвместни занимания с децата, четене на приказки, игри, разкази за професии.

Дори извеждането на децата до музей или театър в момента е невъзможно без външна помощ, а голяма част от учениците никога не са излизали извън квартала си. Сега е моментът да се помогне както на младите българи с енергия и желание за промяна, така и на общностите, с които утре ще делим едно бъдеще. С надежда то да е много по-добро.

Евгения Селвелиева: Ирина и нейните колеги имат нужда да усетят подкрепа

За Ирина Станчева научих от Евгения Селвелиева, родител от общността на Американския колеж, която изпрати писмо до Данибон, за да разкаже за каузата на младата учителка от 106 ОУ.

Захванах се да помагам на една кауза, която вярвам ще припознаете по няколко параграфа – образователен и районен.
Става дума за млада учителка, която е започнала да преподава като част от програмата на „Заедно в час“, в 106 ОУ, което приютява предимно деца от ромските общности на кв. „Христо Ботев“. Трудностите са много, но Ирина и нейният колега Здравко, са се захванали да борят вятърните мелници и имат нужда да усетят подкрепа. Тя е завършила 91НЕГ и след това ТУ Дрезден. Има много възможности за реализация, но е решила към момента да впрегне цялата си енергия в този проект, който те наричат „Проект за подобряване на училищната среда“.
Трябва им помощ както с материали, така и с доброволен труд, да се посещават децата, да се чете с тях, да им се разказва за професии, да се изработват различни неща с тях и т.н. Вече са ходили на място ученици от 91НЕГ, предстои да отидат и от Американския колеж, за да правят коледна украса заедно.
Списъкът с материали, който им трябва е дълъг, но към момента всичко, което можем да съберем би било от полза.