Рая Стоянова е с бакалавърска степен от специалността “Биотехнологии” в Университета Лайден и Техническия университет в Делфт. Продължава магистратура в специалността “Биоинформатика и изчислителна биология” в Техническия Университет в Цюрих. Завършила е средното си образование в Холандия. В обширно интервю за “Данибон” Рая разказва за особеностите на холандското образование, за различните нива в средното образование, а също споделя и ценна информация за висшето образование в Холандия и каква е разликата между университет и висше училище (Hogeschool), дава съвети на българските младежи, които се насочват към холандски университети, станали изключително популярни.
Интервю с Рая Стоянова
– Холандските университети стават все по-популярни сред международните студенти, включително и сред българските. Има ли нещо важно или специфично, което според теб трябва да се знае за тях предварително?
– Има разлика между трите различни вида висше образование – MBO, Hogeschool и университет. Ще разгледам разликата между трите в следващия въпрос. Учила съм само в университет, така че мога да споделям от опит само за този тип образование. Нямам лични наблюдения върху другите два вида висше образование, но знам как работят и имам приятели във всички.
– Холандското средно образование е по-различно като система от българското. Не всички ученици могат да продължат да учат във висши учебни заведения. Кога става делението? Какво е различното при всяко едно от обученията? И как това оказва влияние след това за професиите?
– Холандската образователна система е много различна от тази в другите страни. Децата започват основно училище на 4-годишна възраст. От тази възраст училището е задължително. Въпреки това през първите две години на основното образование те все още не се учат да четат и пишат, а играят с връстниците си. Акцентът е по-скоро върху развитието на други умения – например социалните. След тези две години вече започват да се учат да четат и пишат на 6-годишна възраст, което е сравнимо с другите страни. Могат да продължат образованието си в същото училище със същите приятели, с които са се опознали през първите две години.
Основното училище в Холандия е общо 8 години. В последната година на основното училище (на възраст 11-12 години), което е сравнимо с 6 клас в други страни, учителите определят в кое ниво средно образование трябва да продължи детето. Трите нива се наричат VMBO, HAVO и VWO. И в трите се изучават едни и същи стандартни курсове, само че на различно ниво. На ниво VMBO ще изучавате всички предмети с много по-малко подробности, отколкото на ниво VWO, например. Всяко от трите нива също има различна продължителност. Ето едно много информативно видео за това:
VMBO (16 г.) => MBO (2-4 г.) => професии като фризьор, водопроводчик и др.
Ниво VMBO е по-фокусирано върху практическите професии и се завършва училище доста рано (на 16 години). След VMBO можете да учите в учебно заведение тип колеж ниво МВО. Тук повечето учат за професии като фризьор, водопроводчик и много други неща. MBO отнема между 2-4 години в зависимост от областта. Това означава, че бихте могли да сте готови да работите с диплома за MBO на 18 години. За съжаление, в Холандия в момента има голям недостиг на хора за работни места с такова ниво на образование – MBO.
HAVO (17 г.) => HBO (4 г.) в Hogescholen (университет за приложни науки)
След HAVO (учениците обикновено завършват на 17 години) продължавате да изучавате HBO във висши училища. Тук присъстват много от нещата, които се учат в университет, с единствената разлика, че акцентът е по-скоро върху практическите приложения на дисциплината, отколкото върху теорията. Холандските „hogescholen“ се наричат още „университети за приложни науки“ в други страни.
За HBO бакалавър се учи 4 години, от които цялата последна година обикновено е стаж. След като завършите HBO бакалавър, имате достатъчно квалификация, за да започнете да работите. Има много различни работни места, на които бихте могли да се реализирате с диплома за HBO бакалавър, като преподаване в гимназия, работа като лаборант в изследователска лаборатория или като медицинска сестра. Бихте могли да продължите да учите за HBO магистър, но това не е толкова често явление, както е при магистратурите в университетите.
VWO (18 г.) => университет (3 г. бакалавър + 2 г. магистър)
След VWO (завършва се на 18 години) можете да продължите да учите в университет. Холандските университети имат същата система като университетите в много други европейски страни. Бакалавърската степен в университет е 3 години и фокусът е върху получаването на теоретични знания. След бакалавърската степен в университет не сте достатъчно квалифицирани, за да си намерите работа, поради липсата на практически знания. Повечето студенти продължават да учат за магистър. По време на магистърстратурата студентите правят няколко стажа. След получаване на магистърска степен или започват да работят, или правят докторантура. Може да се направи докторска степен само след магистратура от университет.
Възможно е също да се прехвърляте от едно ниво в друго ниво на различните етапи от процеса. Например, има комбинирани класове VMBO / HAVO и HAVO / VWO през първата година на гимназията. След тази първа година ученикът е поставен в нивото, което му подхожда най-много. Също така мнозина се прехвърлят в друго ниво и по време на висшето образование. След като завършите HBO бакалавър с достатъчно високи оценки, понякога е възможно да направите магистратура в университет като преди това имате една допълнителна “свързваща” година.
Най-голямото предимство на тази система е, че учениците не губят време и пари в степени, от които в крайна сметка не се нуждаят. Не всеки има нужда от университетско образование, но е много важно да има добре обучени хора, които ще изпълняват по-практични задачи.
Завършването на висше образование в университет не е задължително да даде по-добри перспективи за работа. За някои работни места някой с висше образование може да е свръхквалифициран или може да се предпочете по-млад човек с по-практичен опит с HBO степен. В някои дисциплини има твърде много хора с висше образование, които трудно си намират на работа, докато студентите, обучаващи се в HBO степента, нямат тези проблеми.
– Разкажи ни за своето училище преди университета. Как ви подготвяха за кандидатстването в университет? Какви матури имахте?
– От 10 клас се избира кой профил искате да учите. Може да се избера между профил с повече природонаучни предмети или с повече курсове по история или икономика. Аз избрах профил в естествените науки, така че нямах часове по история или икономика в последните години.
В повечето гимназии (от 10 клас нагоре) се прилага система за оценяване, подобна на тази в университетите. Всяка година е разделена на четири различни учебни срока. По време на всеки срок се учи по определена тема по всеки предмет. След всяка четвърт има по един голям тест по всеки предмет, който определя оценката ви. Така за всяка учебна година средната ви оценка се формира от 4 различни оценки.
В последната година на гимназията в 12 клас имате матура по всеки от избраните от вас предмети. Тя определя 50% от вашата крайна оценка. Останалите 50% са въз основа на оценките ви между 10 клас и 12 клас.
Ако издържите матурите, можете да изберете да изучавате всяка специалност във всеки университет, ако сте учили в точния профил в средното си образование, който се изисква за дадената специалност. Няма процедура за подбор, както е в други страни. Вие сте свободни да избирате всичко, което искате. Само за няколко специалности като медицина има процедура за подбор.
– Как избра какво да учиш в университета? И как си избра университет?
– В момента изучавам “Биотехнологии” в Университета Лайден и в Техническия университет в Делфт. Това е специална съвместна специалност между двата университета.
В гимназията винаги съм знаела, че искам да се занимавам с природни науки, особено с биология и химия. Но също харесвах математиката и физиката и исках по някакъв начин да съчетая това с биологията и химията. В биотехнологиите се научаваш да гледаш на клетките от по-техническа гледна точка. Имам много курсове по клетъчна биология и генетика, но също така и по математика и химия.
Реших да се насоча само към университети в т.н. „Randstad“, западната част на Холандия, която включва най-големите градове. Повечето холандци живеят в този район. Тъй като израснах в Randstad близо до Ротердам, исках да остана в същия район. Много ми хареса университетът в Лайден заради атмосферата в него и в града. Техническият университет в Делфт също е много добър и чувствах, че комбинацията между класически и технически университет ще ми даде добри възможности по-късно.
– Как кандидатства за избрания университет? През каква процедура премина? Какви изпити държа?
– Както споменах при предишния въпрос нямаше процедура за кандидатстване. Отговарях на изискванията с профила си (естествени науки) и само се регистрирах онлайн.
– Кой университет в Холандия за кои специалности е силен?
– В Холандия няма голяма разлика в качеството между университетите. Не всички университети обаче предлагат всички специалности. Университетът Еразмус в Ротердам не предлага никакви природни курсове (освен медицина). Той е по-специализиран в бизнеса и икономиката. Има и няколко инженерни университета (Техническия университет в Делфт, Техническия университет в Айндховен и Техническия университет Твенте). Тези университети предлагат само инженерни специалности. Университетът Вагенинген официално също е инженерен, но предлага предимно курсове по биотехнологии и технологии на храните.
– Има ли най-желани университети в Холандия? Или специалности?
– Не бих казала, че има университети, които са по-желани от другите. Въпреки това медицината и правото винаги са били доста популярни в цялата страна. Също така все повече хора избират да учат в инженерен университет поради добрите перспективи за работа.
– Какво означава “numerus clausus”/”numerus fixus”?
– Както споменах, повечето специалности приемат всеки с холандска VWO диплома, но някои популярни специалности като медицина имат фиксиран брой студенти, които допускат всяка година („numerus fixus“). За тях има процедура за кандидатстване. Тя е различна за всяка специалност и за всеки университет. Някои изискват кандидат-студентите да направи тест, докато други провеждат интервю или се вземат предвид оценките им. Често приемът е комбинация от различни неща.
– Каква е разликата между университет и висше училище (hogeschool)? Какво трябва да знаят чуждестранните студенти, когато избират някоя от двете опции за вид университет?
– Обясних това вече в друг въпрос, но тук ще го обобщя отново.
Висшето училище (hogeschool) е по-практически ориентирано, докато университетът е по-фокусиран върху теорията. Във висшето училище (hogeschool) всяка програма съдържа по-малко теоретични часове и повече стажове. В университета има повече теоретични курсове. Бакалаварската НBO степен е 4 години, докато тази в университета е 3 години. След като завършите HBO бакалавър сте готови да работите на по-практически ориентирана работа. След бакалавър от университета повечето студенти продължават да учат магистратура в университет. След завършване на магистратура в университет обикновено се започва работа, която е по-фокусирана върху създаването на нещо ново или управлението.
Например, някой със специалност биология от висше училище може да работи в лаборатория като лаборант. Отговаря за извършването на по-голямата част от експерименталната работа и трябва да знае как да работи с различно оборудване. Някой с университетско образование може да работи в същата лаборатория като изследовател или ръководител на лабораторията. Този човек обикновено не извършва голяма част от лабораторната работа, но ще концентрира усилията си върху това как да напредне с проекта и какви са разумните следващи стъпки.
– Защо първата година в холандските университети е толкова важна?
– Всяка учебна година се състои от 60 кредита (ECTS) и през първата година всеки студент трябва да получи минимум 45 кредита (за Университета „Еразмус“ дори са необходими пълният брой от 60 кредита), за да може да продължи дадената бакалавърска специалност. Ако студентът не успее да си направи кредитите за първата година, вече няма право да изучава тази конкретна специалност през следващите няколко години. Причината се дължи на това, че университетите по този начин бързо филтрират студентите, които не са достатъчно сериозни в обучението си или за които програмата просто не е подходяща.
Повечето университети дори дават отделна диплома за първата година, наречена „пропедеуз“. В наши дни тази диплома не от толкова голямо значение. Преди години е имало възможност да се направи по-обща диплома „пропедеуз“ и след това човек да реши в каква област иска да специализира. В момента първата година все още се състои основно от общи курсове (какъвто е случаят в много страни), но аз лично не съм чувала за някой да е специализирал след тази първа “пропедеуз” година.
– Как протича обучението в един холандски университет? Как протичат изпитите? Колко семестъра имате? Кога са ваканциите? Имате ли време за почивка, забавления, пътувания?
– Всичко това зависи от университета и специалността. В повечето университети академичната година е разделена на четири учебни срока и има писмени изпити в края на всяка четвърт. Университетите много рядко имат устни изпити. В почти всички специалности студентите имат и други форми на изпити, главно проекти или писмени работи. Всичко зависи от специалността и това определя колко и под каква форма са изпитванията.
В моята специалност имам основно писмени изпити в края на всяка четвърт на академичната година. По някои предмети имам и курсова работа, която трябва да предам в дадения учебен срок, но по-голямата част от оценката винаги се определя от писмен изпит. Имам и някои лабораторни занятия, които се оценяват въз основа на лабораторни отчети.
Що се отнася до ваканциите, всичко това отново зависи от специалността и университета. Академичната година започва през първата седмица на септември във всички университети. Всеки има една или две седмици почивка за Коледа. Някои студенти завършват в началото или средата на юни, докато други завършват през първата или втората седмица на юли. Освен това повечето имат възможност за почивка по време на периода за поправките. В Холандия винаги има повторен изпит, в случай че не сте успели при първия изпит. Много специалности имат период някъде през академичната година, когато са насрочени само повторни изпити. Често след всяка четвъртина има една седмица, определена само за поправки. Ако сте издържали всичките си изпити, разполагате с това свободно време. Недостатъкът е, че научавате дали сте издържали тези изпити много малко преди периода на поправките. Има обаче и дисциплини, които имат поправки през изпитния период на следващата академична четвърт, което означава, че ако не сте успели да си вземете изпита навреме, трябва да учите отново за този предмет едновременно със следващите изпити, което може да бъде доста стресиращо.
Освен тези ваканции всичко зависи от специалността и не мога да кажа нещо повече за всички. Бих допълнила, че винаги има време за развлечения. Много студенти са членове на различни студентски клубове и имат богат социален живот извън университета. Пътуването също е възможно, но пак зависи от ваканциите, които конкретната специалност има.
– Какво можеш да споделиш за своите университети Лайден и Делфт?
Лайден е най-старият университет в Холандия и той е „класически университет“. Това означава, че предлага голямо разнообразие от специалности, от приподни науки до фиологии.
Техническият университет в Делфт предлага основно инженерни специалности. Почти всички студенти, които учат в него, са били природонаучен профил в гимназията си в Холандия.
И двата университета са разположени в средноголеми градове. Това превръща Лайден и Делфт в студентски градчета, тъй като са населени предимно от студенти. Тези два университета също не са много големи в сравнение с университетите в Амстердам, Ротердам или Утрехт например.
– Много холандски университети си сътрудничат помежду си и могат да се вземат курсове от партньорски университети. Трудно ли се съчетават обученията от два университета?
– Бих казала, че да се учи в два различни университета би било доста трудно. Зависи от разстоянието между двата университета и от броя на лекционните часове, които имате в дадената програма. Например в Амстердам има два университета. Мисля, че посещаването на курсове в двата университета би било възможно, тъй като се намират в един и същи град. Когато обаче имате пълен график по основната си специалност, би било доста трудно да отидете в друг град, за да вземете и часове по другата специалност там.
Аз уча в два университета, но моята специалност е направена по този начин. В моята програма никога няма занятия и в двата университета в един и същи ден.
– През третата година се предоставя възможност за обмен в друг университет или в чужбина. Знаеш ли как се подбират партниращите университети? Препоръчваш ли да се опита? Твоят опит какъв е? Как се кандидатства за такъв обмен?
– Университетите партньори са подбрани по качество. От това, което знам за Лайден и Делфт, те се опитват да имат партньорства само с университети, които са с подобни образователни стандарти.
През моята трета година на обучение бях на обмен в Националния университет в Сингапур. Горещо препоръчвам на всички да направят обмен, особено в чужбина. Научих много през този семестър както академично, така и социално.
Процедурата по кандидатстване за обмен може да отнеме време. Трябва да започнете да се ориентирате два семестъра предварително. Първият етап е да напишете мотивационно писмо и да представите оценките си в офиса по обмен на вашия университет. Посочвате и кои университети предпочитате, подредени според вашите желания. След това офисът по обмен на студенти решава кого къде ще изпрати.
– Бакалавърското обучение в университетите в Холандия е три години. Според статистиката повечето студенти почти веднага продължават в магистърски програми. Какви са наблюденията ти – сменя ли се университетът или се продължава в същия?
– Това зависи каква магистратура иска студентът. Обикновено, ако магистратурата се предлага в настоящия университет повечето студенти остават в него. Смяната на университетите често също изисква смяна на мястото, където се живее, което може да отнеме доста време.
– Вече си на финала на бакалавърската си степен. Как оценяваш обучението си? Кои преподаватели и курсове ще оставят в теб следа? Кои ти бяха най-интересни?
– Аз съм доста доволна от образованието си. Имах възможността да уча в два различни университета, които ме научиха на полезни неща по различен начин. Особено ми хареса комбинацията между инженерство и наука. Харесват ми моите курсове по математика, биохимия, квантова химия и биоинформатика.
Трябва да спомена, че да се изучава такава обширна специалност като биотехнологии си има и някои недостатъци. Струва ми се, че сякаш не съм изучавала различните дисциплини в дълбочина. Знам много в различните области на моята специалност, но не и в най-малките детайли. Това все пак не е нещо лошо, тъй като винаги мога да специализирам в магистратурата си.
– Има ли задължителни летни стажове в холандските университети?
– Не, много малко студенти в Холандия правят летен стаж. Познавам много малко, решили да направят такъв. Тук е доста необичайно да имате такъв стаж, но никой няма да ви спре, ако искате да го направите.
– На каква тема е дипломната ти работа?
– За определяне последователността на аминокиселините в човешкото ДНК, които отговарят за ген, който определя метаболизма на някой лекарства и анализирах данните чрез биоинформатика.
– Към кой университет се насочваш за магистърска програма? Защо те привлече? Как се кандидатства?
– Магистърската ми степен ще бъде по “Биоинформатика и изчислителна биология” (bioinformatics and computational biology) в Техническия Университет в Цюрих (ETH Zürich). Реших да потърся възможности за обучение в чужбина по много причини. На първо място, в Холандия няма много магистърски програми по биоинформатика. Има във Вагенинген и в Амстердам, но те не ми допаднаха много. Има също в Лайден и Делфт. Това обаче е магистърска програма по компютърни науки със специализация по биоинформатика. Нямаше да бъда веднага приета, тъй като нямам бакалавърска степен по биоинформатика. Търсих магистратура по биоинформатика на високо ниво, която да е подходяща за студент с моя профил (биотехнологии). В Цюрих всеки студент трябва да посещава курсове, които му липсват в предишното обучение. Например, ще взема повече курсове по програмиране, а студент с бакалавърска степен по компютърни науки ще посещава курсове по биология.
Процедурата по кандидатстване беше подобна на тази в повечето университети. Трябваше да представя моите оценки, да напиша мотивационно писмо и да изпратя някои официални документи.
– Какви са холандските студенти?
– Студентите в Холандия са подобни на студентите по целия свят. Мога да сравня лично само холандските и азиатските студенти, тъй като съм учила в Сингапур. Най-голямата разлика между тях е, че азиатските студенти се фокусират върху оценките и ученето, докато холандските студенти оценяват и социалния живот извън училище. Повечето холандски студенти обичат да ходят на партита, те са членове на студентски клубове и на комитети, които организират различни дейности. В Холандия извънкласните дейности са също толкова важни, колкото и справянето добре в университета. Холандските студенти учат усилено, но не са фокусирани върху оценките си. Често мислене им е: „да премина курса е достатъчно “. Бих казала, че това отчасти се дължи и на факта, че в Холандия преминаването на курс е по-трудно в сравнение с много други страни.
– Често попадам на статии и публикации, че холандските студенти общуват по-скоро помежду си и е трудно на международните студенти да общуват с тях. Смяташ ли, че това наистина е така?
– Това може би е вярно. Проблемът вероятно е в езиковата бариера. Ако по-голямата част от групата е холандска, хората ще говорят холандски, което може да накара международните студенти да се чувстват изолирани. Холандските студенти са приятелски настроени, но мисля, че да бъдеш в група само с холандски студенти може да е трудно.
– В холандските университети има и неформални общности, подобно на американските братства. Необходимо ли е включването в тях? Или са само за холандци?
– В Холандия има студентски асоциации и учебни асоциации. Студентските асоциации са преди всичко за забавление, спорт и социален живот. Студентите могат да станат членове на тези студентски асоциации по време на въвеждащата седмица, която обикновено е през август. Студентските асоциации понякога са подобни на братствата и сестринтствата в американските университети. Често изискват много време и инвестиции. Учебните асоциации са само за членовете на дадената специалност. Те са по-спокойни и нищо не е задължително. Доколкото знам студентските асоциации са само за холандски студенти. Не е задължително да се става член на студентска асоциация. Учебните асоциации са за всички от дадената специалност. Бих ви препоръчала да станете член на вашата учебна асоциация. Това е лесен начин за социализация и за забавни занимания. Учебните асоциации организират партита, екскурзии до компании, други пътувания.
– Как един международен студент може да се интегрира най-бързо в холандски университет? Холандският език задължителен ли е? Или препоръчителен?
– Както казах, горещо препоръчвам да станете член на вашата учебна асоциация. Лесно е да се срещате с други хора там. Можете също така да станете член на някой комитет и така да се забавлявате. Например миналата година организирах няколко пътувания до компании в Холандия с няколко състуденти. Участието в такива комитети отнема само около 2-3 часа седмично, но вие научавате много от тях. Трябваше да ходя на срещи и да се обаждам на различни компании, за да организирам тези пътувания. Има най-разнообразни комитети, от които да си изберете. Също така всички холандски университети имат въвеждаща седмица през август. Бих препоръчал да отидете на тази въвеждаща седмица, тъй като ще е лесно да се запознаете с други студенти.
Ученето на холандски език не е задължително по никакъв начин. Всички холандски студенти говорят английски. Но пък говоренето на холандски ще направи живота ви много по-лесен докато живеете в Холандия.
– Трудно ли се съчетават учене и работа? Ако се налага на един студент да работи, след какъв период от пристигането си да го направи? Как се движи заплащането за студентски труд?
– Бихте могли да комбинирате работа и учене, ако планирате нещата добре. Можете да започнете да си търсите работа веднага след като пристигнете в Холандия. Колкото по-рано намерите нещо, толкова по-добре. Мисля, че за чуждестранните студенти може да бъде особено трудно да си намерят работа, тъй като повечето места изискват да се говори холандски. Напоследък обаче виждам и чуждестранни студенти, които работят в магазини или ресторанти в по-големите градове, така че е възможно. В някои от моите курсове някои от асистентите, които помагат в преподаването, са студенти в магистърската програма, говорещи английски. Получаването на такава работа е добра идея, но е необходим опит в курса, който се преподава. Смятам, че това е подходяща работа за студентите от магистърската програма или за бакалаврите последна година.
Заплащането зависи от вида работа, но ще бъде 7-10 евро/час. В ресторантите и баровете заплащането обикновено е по-малко.
– Намирането на квартири и общежития е може би най-големият проблем за холандските университети. Какъв съвет би дала на българските студенти? Как се движат цените на жилищата в Лайден и Делфт, а и в другите градове, ако знаеш?
– Намирането на жилища е много трудно дори за холандските студенти. За чуждестранните студенти бих препоръчала да потърсят във Facebook или може би уебсайта на DUWO за жилища. Мисля също, че понякога и университетът може да помогне. Бих препоръчала да започнете възможно най-рано.
За средни цени на наемите можете да погледнете тук:
https://www.hbostart.nl/studentenkamers/huurpijs-studentenkamer/
Този уебсайт дава средната цена на наема за всеки град. В Лайден и Делфт средният наем е около 400 евро/месец за стая. Ако търсите студио, цените са по-високи.
Град | Средна цена за стая* | Средна цена за кв.м |
Landelijk | € 436,- | € 23,87 |
Alkmaar | € 520,- | € 19,85 |
Almere | € 558,- | € 25,32 |
Amsterdam | € 484,- | € 30,82 |
Arnhem | € 457,- | € 20,53 |
Breda | € 438,- | € 22,68 |
Delft | € 397,- | € 22,89 |
Den Bosch | € 431,- | € 22,10 |
Den Haag | € 496,- | € 23,06 |
Deventer | € 481,- | € 21,12 |
Dronten | € 302,- | € 22,12 |
Ede | € 372,- | € 22,87 |
Eindhoven | € 436,- | € 24,70 |
Enschede | € 355,- | € 21,38 |
Groningen | € 414,- | € 21,89 |
Haarlem | € 513,- | € 21,18 |
Leeuwarden | € 402,- | € 20,93 |
Leiden | € 441,- | € 23,82 |
Maastricht | € 423,- | € 22,49 |
Nijmegen | € 401,- | € 21,88 |
Rotterdam | € 453,- | € 24,70 |
Tilburg | € 393,- | € 21,01 |
Utrecht | € 405,- | € 22,69 |
Wageningen | € 347,- | € 21,20 |
Zwolle | € 400,- | € 20,80 |
Bron: Kences/Lsvb (2017/2018)
Под жилищни разходи се има предвид: наем, газ, вода, електричество и общински данъци
– За някои квартири се ходи на интервю с настоящите квартиранти? Как протичат тези интервюта и какво е важно да се знае?
– Тези интервюта се провеждат от настоящите обитатели на дадена студентска къща. Те избират с кого да живеят. Тъй като повечето студентски къщи получават много кандидатури, те искат да изберат някого, с когото всички ще си паснат най-добре. Обикновено канят всички кандидати някоя вечер, когато ще седнат и ще разговарят с всички. За холандските студенти е много важно да се разбират с хората, с които живеят. Много студентски къщи в Холандия правят много занимания заедно, вечерят с всички в къщата поне веднъж седмично и готвят заедно. Но мисля, че повечето студентски домове, които са за международни студенти, нямат такива интервюта. Повечето от студентските къщи, за които има интервюта, са само за хора, които говорят холандски. Това е стандартният начин, по който повечето холандски студенти намират жилища, но също така им е трудно. В Лайден студентите средно посещават по 13 от тези вечерни интервюта преди да си намерят жилище. За международните студенти не съм сигурна в статистиката.
– Срещала ли си български студенти в холандски университети? Ако да – какви са ти впечатленията? Бързо ли се адаптират или срещат трудности?
– Никога не съм срещала български студенти. Не познавам други международни студенти. Мисля, че това е така, защото международните студенти също са склонни да общуват преди всичко помежду си. А и моята бакалавърска специалност (като повечето бакалавърски специалности в Холандия) е на холандски, така че в нея няма международни студенти. Има много международни студенти за магистърските програми, тъй като всички те са на английски език в Холандия. Но тъй като аз съм бакалавър, всъщност не познавам много от тези студенти.
– От кои държави има най-много студенти в твоите университети? Има ли нещо специфично, с което се отличават студентите от дадена чужда държава?
– Повечето международни студенти са в магистърските програми и са от различни европейски страни. Причината за това е, че университетските такси са много по-високи за студенти извън ЕС. Обикновено ги срещам като асистенти в моите курсове и ги разпознавам по техния акцент или ги питам откъде са. Виждала съм също няколко азиатски студенти, но не толкова, колкото други европейци.
– Защо холандските младежи не кандидатстват в чужди университети?
– Качеството на образованието е много добро в Холандия, така че повечето студенти наистина няма нужда да ходят в чужбина. Освен това много от тях не са запознати с процедурите по кандидатстване в чужди университети, тъй като това не се обсъжда в средните училища. Те са свикнали да могат да избират къде искат да отидат без да минават процедура по кандидатстване. Освен това образованието в Холандия е сравнително евтино за своето качество. Като цяло, наистина няма нужда холандските младежи да ходят в чужбина, за да учат висше образование.
Друга причина, поради която холандските младежи не отиват в чужбина, е, че образователната система е много различна от тази в други страни. Чуждите държави не са запознати с различните нива в холандските система за средно образование. Може да не стане ясно, че да имаш среден бал 7 от 10 на VWO е по-добре отколкото да имаш средно 8 от 10 на HAVO.
За магистратурите е много по-често явление да се учи в чужбина, тъй като образователната система в университетите в Холандия е подобна на тази в други страни.
Освен това оценяването в холандските училища и университети е малко по-различно от това в другите страни, което също може да не бъде разбрано. Скалата за оценяване в Холандия е между 1-10. За да се вземе един образователен курс, трябва оценката да е поне 6 от 10. Също така отпадането от университета не е нещо необичайно за разлика от много други държави. Средната оценка за повечето курсове в моята специалност са някъде около 6,5-7, а средният процент на отпаднали е около 30% на курс. Получаването на високи оценки не е много лесно. Това всъщност не е лошо и е добре известно в Холандия, но чуждестранните студенти е необходимо да свикнат с тази особеност. Трябва да уточня обаче, че не съм сигурна как се определят оценките за бакалавърските програми, които са изцяло на английски език и имат много чуждестранни студенти.
– Смяташ ли, че все повече специалности в холандските университети ще се преподават на английски? Или ще се запазят някои на холандски?
– Мисля, че в бъдеще все повече бакалаври в Холандия ще се обучават на английски. Преди няколко години за чуждестранните студенти беше почти невъзможни да учат за бакалавър в Холандия, освен ако не говорят холандски. Сега всичко е много различно. В много градове са създадени също и така наречените „университетски колежи.“ Те винаги са част от по-голям университет, но в тях се преподава само на английски и системата там е подобна на американската (с изключение на факта, че бакалавърът е 3 години вместо 4 години). Повечето са чужденци и всички живеят в кампуса заедно. Да се живее в кампуса не е много типично за Холандия. Предлаганите специалности са ориентирани около “liberal arts and sciences” или световната политика.
– Какво би посъветвала българските младежи, които ще учат в холандски университет?
– Бих им препоръчала да се включат във въвеждащите седмици и да станат членове на техните учебни асоциации, а ако желаят и е възможно, да участват в комитети към тяхната учебна асоциация. Също така, бих ги посъветвала да учат добре, особено в началото на следването. Някои специалности нарочно са с най-трудните курсове и тестове в началото на първата година, за да филтрират студенти, които не са достатъчно сериозни.
– Трудно ли се намира работа по специалността в Холандия веднага след университета? Университетите съдействат ли за връзка с работодателите? Кои са най-желаните работодатели в Холандия от младежите висшисти?
– Зависи от дадената специалност колко лесно ще си намерите работа. За инженерните специалности това няма да е твърде трудно например. Университетите са домакини на много кариерни събития и когато учите магистратура можете да направите стаж в някоя компания. Кои са най-търсените работодатели? Това зависи от специалността, но Accenture (консултантско бюро) или Unilever са известни за всички области.
– Какво задължително трябва да се види в Холандия от един международен студент и семейството му?
– Има много различни неща, които можете да видите в Холандия. Делфт е много приятен град. Той има същият архитектурен стил като Амстердам, но с по-малко туристи. Гитхорн е много хубаво селище в северната част на Холандия. Там няма пътища, а само канали между къщите. Можете да пътувате само с лодка или пеша. Наричат го „холандска Венеция“, но според мен е по-хубаво от Венеция.
Друго изключително холандско преживяване е да карате велосипед. Много е хубаво да наемете велосипед и да карате в тихи райони между градовете.
– Как се виждаш след 2 години, когато приключиш и магистърска степен? А след 5 и след 10 години?
– След две години се надявам, че съм научила много в областта на биоинформатиката и да имам много приятели в Швейцария. Надявам се също, че по това време ще знам дали бих искала да работя в академични среди или в индустрията.
След пет години се надявам или да правя докторска степен, или вече да работя във фирма. Не съм сигурна къде, но може би някъде в чужбина.
След десет години се надявам да съм създала добра кариера и вече да съм се специализирала в област, която ми е интересна.
– Благодаря за прекрасното интервю, в което сподели много полезна информация и даде много ценни съвети! Успех в магистратурата в Цюрих!