Калина Цолова е една от 6-мата студенти от България, които в момента се обучават в престижния университет Принстън. Нейната специалност е „Молекулярна биология“. Преди това е била ученичка в IB програмата на Международна гимназия „Златарски“. В интервю за „Данибон“ Калина Цолова споделя за своя успешен път към Принстън, разказва за живота и обучението в елитния университет, разкрива какви са й бъдещите планове и дава ценни съвети на по-младите българи, които също мечтаят да са студенти в „Бръшляновата лига“.
– Какво дете беше Калина Цолова? В какво семейство си отраснала? Имаше ли таланти като дете? С какво обичаше да се занимаваш?
Упорито, но добро (по думите на нашите, разбира се). Винаги съм била ученолюбива, но не в смисъла на “нямам търпение да прочета урока по история“. Вместо това предпочитах да чета енциклопедии и статии в Уикипедия за неща, които ме вълнуват. За мен тези неща винаги са били химични съединения, растения, животни, микроби, най-вече вируси, които ми бяха толкова интересни, че доведоха до специалността ми “молекулярна биология’. В общи линии бях странно дете. Вината за любовта ми към биологията е на мама, която е магистър по молекулярна биология и биолог по сърце, но счетоводител по професия. Като дете ми разказваше за лабораторията и за епруветките с бактерии, за практиките й и аз непрекъснато я тормозех да ми разказва още. И баща ми е счетоводител, по образование информатик, а и добър математик: от него съм наследила безотказното мислене над някаква задача, докато не я реша. Не се получи да наследя любовта му към геометрията обаче. Родителите ми винаги са ме насърчавали да преследвам образованието си и да бъда прагматична. Преди да се преместя в гимназия “Златарски” и да реша да кандидатствам в чужбина, за висше образование по науки в България и дума не можеше да става. Вместо това обсъждахме професии, с които един българин може да се изхранва в България – икономика, право. В училище винаги съм била много добра по биология, химия и БЕЛ. Не съм имала никакви особени таланти. По едно време се занимавах с творческо писане. Като всяко дете обичах да играя с децата пред блока, да пътувам и да съм сред природата.
– Къде си учила преди Принстън?
В няколко училища: започнах в 40 СОУ, където бях добра ученичка и се учех много бързо. Въобще не ми се учеше обаче. В трети клас нашите ме преместиха в 18 СОУ „Уилям Гладстон“, където имах страхотна класна ръководителка, г-жа Илиана Георгиева, която силно ме мотивира. Тогава започнах наистина да залягам над учебниците и станах отличничката на випуска (не мога да ви кажа какво ме е подтикнало, но най-вероятно е била силно конкурентната ми природа). В 18-то продължих и след седми клас, в паралелка с китайски език, понеже по това време със семейството ми дискутирахме кариера “международни отношения“ и на мен ми харесваше идеята за екзотичен език в училище, което до ден днешен много обичам и което формира интересите ми. По онова време ме влечеше идеята да следвам в Китай, тъй като 18-СОУ изпращаше двамата най-добри ученици да учат китаистика за година в китайски университет. В гимназия “Златарски“ се преместих в девети клас след една абсолютно демотивираща кратка екскурзия до Китай. Избрахме “Златарски”, защото международно признато образование означаваше, че мога да следвам наука и да се развивам в чужбина (международните отношения, правото и икономиката никога не са ми били по сърце, както в крайна сметка се съгласихме у дома).
– Междунарна гимназия “Златарски” се гордее с твоите успехи. Какво можеш да споделиш за училището си?
Мястото, където срещнах едни от най-важните учители и ментори в академичната ми кариера и което ме направи конкурентноспособен кандидат (благодаря на госпожа Нели Минчева, на г-жа Елена Караиванова, г-жа Нина Георгиева и на всички други). Няма да лъжа, че са ми харесвали вечните изпити и работата по две дипломи (българска и IB): тази част въобще не ми липсва. За мен най-големият, абсолютно неоспорим плюс на гимназията беше лабораторната работа. За първи път влязох в лаборатория с инструменти в “Златарски“ – и много ми харесваше да работя с техника като спектрофотометър, рН-метър и да имам на разположение уреди, с които да правя експерименти, макар и на гимназиално ниво. За човек, който иска да се занимава с наука, лабораторията е незаменима, но за съжаление недостъпна в повечето държавни училища. Истината е, че експериментите от гимназията ме доближиха до опита на американските гимназисти, които правят в училище това, което правех и аз. Гимназията ме научи да мисля критично, да мога да работя със сурови данни. Да намирам научна публицистика и източници за твърденията си (на което университетът много държи). Не мисля, че бих влязла в университет от ранга на Принстън без гимназията ми, при положение, че не съм медалист от олимпиади.
– Защо избра IB образованието? Какво е по-различното от българското образование?
Защото щеше да ми отвори вратите към международното образование в наистина елитни университети, в които прием без значителен стаж, работа или състезателна кариера е много труден. Лабораторната работа също беше плюс. Различава се от българското образование с това колко по-трудно е да се справиш добре (мисля, че IB ми беше по-трудно от работата по повечето ми курсове в Принстън). Иска се критично мислене, не просто да назубриш учебника. Решават се задачи, много от тях изискват да разчетеш графика, да имаш идея от малко статистика. Има изключително много самостоятелна работа: около 20% от оценката по предмет се формира от собствено изследване или портфолио от анализи (както се прави по икономика). Нека дам пример в какво се състояха тези неща: по химия изгарях алкохоли, за да видя колко енергия отделят. По биология пръсках домати с естествения хормон гиберелинова киселина, за да видя дали влияе на узряването им. Завърших IB в 12-ти клас с 20 изпита, 6 собствени анализа/изследвания, голяма дипломна работа по литература (20 страници аналитично есе върху романа “Хайка за вълци“, тоест нямаше безброй анализи, от които да препиша). IB е мъка, но се отплаща.
– Как се подготвяше за кандидатстване в елитните университети? Кога започна подготовката ти? Какви съвети би дала на сега кандидатстващите?
Нека започна така: съвсем честно, целият процес на кандидатстване беше най-ужасното нещо в живота ми. Започнах да се готвя пролетта на 11-ти клас с подготвителен курс за SAT. Признавам си, че държах SAT няколко пъти, понеже не бях много сериозна в подготовката си и наблягах на работата ми по IB дипломата, понеже SAT може да се държи няколко пъти, IB изпит – веднъж. Купих си книги с тестове и решавах. За SAT Subject съм се готвила 1-2 седмици (отново несериозно) общо за химия и биология: беше ми много по-лесно там. Моят съвет е да си дадат време, ако се наложи да го държат отново. Да вземат и SAT Subject, който е уж само препоръчителен, но много помага (държа да отбележа все пак, че имаме приет студент, който не го е държал).
– Ти си кандидатствала и в САЩ, и във Великобритания. Беше ли сложно да отговориш на изискванията и на двете образователни системи? Или с IB дипломата нещата бяха по-ясни?
О, да. Никога не бих си го причинила отново. Това са две коренно различни кандидатури. За Великобритания просто трябва да докажеш колко много искаш да учиш предмета, за който кандидатстваш и колко добре ще се справиш с него. За САЩ трябва да си креативен, да покажеш колко много обичаш да учиш като цяло и все пак да намекнеш колко много искаш да учиш специалност “Х“, защо искаш тази специалност, как ще промениш света… Дипломата въобще не помага в това отношение, просто на университетите бяха изпратени предвидените ми оценки. Дипломата и финален резултат трябват само за Великобритания, защото не си официално приет, докато не покриеш изискванията за прием. В САЩ те приемат март месец или по-рано, още преди да си държал изпитите за IB (които са през м. май). Ако не се издъниш на изпитите си твърде много (разбирайте 5-8 точки по-ниско от предвидените оценки за IB), можеш да се считаш официално приет. Дипломата помага след това, ако имаш оценка 7 на високо ниво можеш да пропуснеш задължителни курсове (аз така си спестих една година неорганична химия и един семестър биология).
– Какви изпити (SAT, IELTS …) държа? Имаш прекрасни резултати, които са поместени на сайта на “Златарски”. Как се постигат такива резултати?
С къртовски труд (когато си сериозен). Просто забравяш за свободното си време. Държах SAT няколко пъти, SAT Subject tests по веднъж. За IELTS се подготвих, понеже една фирма за кандидатстване в чужбина ми каза, но не се наложи (IB дипломата покриваше изискването за сертификат по английски език). Не по темата, но въобще не си губете времето, усилията и парите да работите с фирма, подготвяща кандидатурата за университет в САЩ.
– В кои университети кандидатства? Какво искаше да изучаваш?
САЩ: Принстън (само тук ме приеха), Джонс Хопкинс (waitlisted), Yale, Harvard, Columbia, University of Pennsylvania. Кандидатурата е обща, тоест не казваш специалност.
Великобритания: Cambridge (Natural Sciences: Biological, паникьосах се и съответно се издъних на второто интервю, отхвърлиха ме), фармакология в UCL, King’s College London, Cardiff (фармация). Въобще не ми идва на ум кой е бил петият университет: може би Surrey (беше фармакология)?
– При кандидатстването в престижните американски университети приемът е въз основа на много критерии. Кои бяха твоите най-силни страни? Какво разказа в есето си? Имаше ли интервю за Принстън или други университети? Какво искаха да знаят още за теб? Какво те направи силна кандидатура за толкова елитен университет?
Абсолютно най-силната ми страна и основите на приема ми бе стажът ми в лаборатория “Вирусология“ в Биологическия факултет на СУ. Държа да отбележа, че това затвърди и желанието ми да се занимавам с биология (както вече сте прочели, имахме мисли за право и прочее като бях 9/10-ти клас). Ментор ми бе доц. д-р Стоян Шишков, който в момента е декан на Биологическия факултет. Занимавах се с ефекта на цялостни екстракти от български билки върху инфекцията на клетъчни култури с херпес вирус. Беше страхотно. Имах и кратък стаж в производството. В есето си разказвах за махалото на живота: което или стои на едно място, или се движи непрекъснато. Обвързах този факт от физиката с това как животът на тежко болните хора минава в несигурност и като едно махало просто трепти между две крайни точки (живот и болест/смърт). Писах, че аз искам да открия нещото: дали процес, дали лекарство, което да бъде външната сила, която да спре това и да върне на пациентите контрола над живота им. Обвързах го с това как вече съм започнала да работя по въпроса (стажът ми при доц. Шишков). В общи линии написах по интересен начин “вижте, аз съм правила всички тези неща с микробиология, целеустремена съм и искам да помагам на хората“.
– Смяташ ли, че има формула за приема в престижен университет?
Няма формула, но ключовата думичка е “страст“. Трябва да си много добър в нещо или поне да му бъдеш много отдаден. Разбира се, трябва и да имаш много високи оценки. Да правиш и нещо извън училище.
– Как реагира, когато научи новината за приема в Принстън?
Мисля, че имах добро предчувствие за Принстън още след интервюто ми с Александър Лишков (един от гениалните ни състезатели по математика и възпитаник на Принстън). Решенията на всички университети излязоха в същия ден, но помня, че първо отворих кандидатурата си за Принстън. Опитах се да извикам, не можах. Събудих баща ми и пихме уиски, а на сутринта почерпих цялото училище. Просто не можех да повярвам.
– Принстън е скъп университет. Как може да си го позволи един български студент? Завършва ли се със заеми?
Не, университетът покрива частта, която не можеш да си позволиш. Много студенти (повечето американци, но има и международни) не плащат нищо (нито за курсове, нито за стол и общежитие). Ако искат твърде много пари, които семейството не може да си позволи, може да им пишете и те прекалкулират дължимото. Правят го в повечето случаи.
– Образованието в американските университети е и ангажимент на родителите. Колко трябва да задели един родител, за да не бъде отхвърлено детето му поради финансови причини спрямо другите силни кандидатури?
Вижте по-горе. Няма проблеми, поне според официалната страница на университета.
– Принстън обикновено кани едни от най-известните ни състезатели по математика. Ти се развиваш в друга област. Имаш и по-различна интересна история в сравнение със състезателите математици. Твоята история ще е много полезна за бъдещите кандидати, които нямат медали от международни математически олимпиади, но са силни кандидатури. Сигурно си анализирала всичко това. Какво можеш да споделиш с нас?
Липсата на предишна по-сериозна подготовка по предметите много ми тежи. Съжалявам, че не съм се готвила и явявала на олимпиади. Опитвам се да кажа, че ако имате възможност и дадености за международни състезания, действайте. Ако нямате време и се занимавате с много други извънкласни дейности, стажувайте някъде. Работете с професор в някой университет. Международният кандидат просто трябва да се откроява с отдаденост. Без стажът ми при доц. д-р. Шишков едва ли щях да съм тук. Едва ли щях да знам какво означава да си учен. Медалистите ни, поне до някаква степен, знаят по нещичко от повечето области на математиката (най-вероятно знаят адски много понеже са най-добрите в света) и сигурно знаят много повече от ученик, който е учил по-разширено само гимназиални неща. За мен почти цялата информация е нова: отнема много повече време и много повече стрес да науча нещо съвсем ново.
– Разкажи ни за обучението си в Принстън? Как се избират дисциплините, които иска един студент да учи? Как протичат занятията? Чудила ли си се какво точно да учиш или си точно фокусирана и знаеш какво искаш? Как протичат изпитите? С какво се завършва – изпит, дипломна работа? Всичко, което можеш да опишеш, ще е много ценно.
Университетът в общи линии ни дели на инженери и не-инженери.
- Инженерите взимат 36 курса, много от тях задължителни. От задължителните има висша математика (4 семестъра, ако нямаш кредити), компютри, един семестър химия и после нужните курсове по специалността. От тях се изисква и да вземат още 7 курса от 4 различни сфери на знанието (литература и изкуство, история, социални науки и т.н.). Не правят дипломна работа, освен ако не искат.
- Не-инженерите (тоест повечето българи в Принстън) взимат 31 курса и правят дипломна работа. Ако сте в науките, имате право да изберете дали дипломната ви работа ще има експериментална част, или дали ще обработвате данни. Ако изберете експериментална диплома, университетът финансира деветседмична програма през лятото, през която работите лятото между трети и четвърти курс. Аз лично ви пиша точно от тази програма.
- Можете да се запишете в почти всеки курс, който пожелаете. Има курсове, които изискват предварителна подготовка (взимане на предварителен курс) и там е по-трудно.
- Трябва да се срещаш с академичен съветник преди да се запишеш курсовете. Работата на съветника е да се увери, че си взел необходимото, за да завършиш и да одобри записването ти в курсовете. За да обявиш специалност (което става пролетта на втори курс), трябва да си покрил всички изисквания. След това ставаш част от съответния департамент и ти се назначава факултетен съветник, който одобрява курсовете ти. За да завършиш със съответната специалност, университетът иска да вземеш 8 допълнителни курса (освен предварителните, които взимаш, за да обявиш специалността). 4 от тези курсове са задължителни обикновено, останалите 4 са към департамента и сам ги избираш
Давам пример с молекулярната биология:
– за да я обявя трябваше да съм взела: 2 семестъра неорганична, 2 семестъра органична химия; 1 семестър физика, математика и статистика (не е задължително да покриете някои от тях първите 2 години, но е силно препоръчително)
– 4-те ми задължителни курса: биохимия, лабораторна работа (курс, не дипломната ми работа), генетика, клетъчна биология и биология на развитието
- Занятията са от най-различен тип. Лекции по 250 човека, по 20 човека. Семинари по 10-15 човека. Онлайн лекции. Няма определен тип.
– Кои преподаватели от Принстън най-много са те впечатлили? Какво няма да забравиш от техните лекции?
Просто няма как да не започна с Фред Хюсън, научният ръководител на дипломната ми работа и професорът ми по биохимия. Обожава работата си и е страхотен преподавател, който отделя много време на студентите си: мога много да говоря, но стига да кажа, че студентите много го обичат. Брук Холмс (“Класическа митология”, “Зараждане на биомедицината”) не преподава, ами разказва истории: лекцията просто отлита, а аз си слушам за Древна Гърция и ми е много кеф. Лин Енкуист (“Вирусология”) също разказва приказки: по-страшнички от тези на Проф. Холмс, но си личи, че обича да преподава и се интересува от приноса на вирусологията към човешкото здраве. Не случайно е отличаван от студентите тук като един от най-добрите професори. Евита Несториди (“Висша математика I”): най-отзивчивият преподавател по математика, който съм имала. Джейсън Пухала (“Физика”): свеж и обяснява на студентите си, ако трябва и 10 пъти. Мисля, че разбира студентите си и съвсем честно си заслужи позицията на любимия ми професор през изминалия семестър.
– Какво отличава Принстън от другите университети от “Бръшляновата лига” и въобще от елитните университети? За кои специалности е изключително силен?
За математика, икономика, физика, международни отношения и компютри. По-малък университет, който като че ли приема и най-много българи. По-стресов, но има най-различни начини да ти се помогне – това и в другите го има, но тук е в по-голям мащаб. Давам пример като цяло: професорите имат един час или повече на седмица за консултация. Ако не те устройват, може да им пишеш и да се уговорите. На никого не са му отказвали, доколкото знам. Отделно за по-големите въвеждащи курсове има study halls: много добри студенти, взели съответни курс, помагат с домашни и с подготовка. Ако и това не помага или няма study hall за съответния курс, всеки резиденционен колеж (общежитията са разделени на колежи) има студенти, които много добре са се справили по някакъв предмет и помагат one-on-one на някого. Аз съм именно такъв residential college tutor – по биохимия, молекулярна биология, невробиология и клетъчна биология. Всичко това е безплатно за нуждаещия се от помощ, а на tutors ни се заплаща.
– А как е животът в Принстън? Има ли общежития? По колко сте в стая? Къде се храните? Има ли братства? Срещате ли се с работодатели?
Стаите са най-различни, някои са в доста лоша обстановка, някои са самостоятелни, някои са като апартаменти, с баня/без баня, с климатик/без климатик и т.н. Почти изцяло се живее в общежития и е задължително първите 2 години. Има братства и сестринства, но са много малко и въобще не са диви и щастливи като по филмите. Мисля, че болшинството от студентите гледа несериозно на братствата. Работодатели често идват, да. Като цяло животът е много скучен и няма забавления, освен ако не намериш време да отидеш до Ню Йорк или Филаделфия, които са на около 2 часа от тук. Време за пътуване нямаш, освен ако не е през ваканциите.
– Как се грижи Принстън за своите студенти?
Много ги стресира, но винаги някой ще те изслуша и ще ти помогне. Нямам оплаквания: ако нещо се случи, удължават срокове, местят изпити, най-често просто чрез директна комуникация с лектора, без да се налага обмен през по-високи административни позиции. Не сме имали проблеми.
– Имате ли стажове през лятото?
Да, повечето са в кампуса и са платени. Няма проблем с това. Има и частни компании (гиганти и старт-ъпи като Гугъл, Фейсбук, Върджин, Мерк и т.н.), които специално идват в университета, за да предлагат стажове или да търсят хора за постоянна работа. Разбира се, може да кандидатстваш и сам за нещо, намерено в интернет. Има голяма уловка обаче, която се оказа и голям проблем тази година. Международен студент на платен стаж в частна компания трябва да има специално одобрение от САЩ. Кандидатурата е скъпа, трае поне 3 месеца, а одобрението не винаги се случва. Не трябва да ви плаши, много международни студенти са си намирали стажове в Гугъл и всякакви такива престижни чудесии.
– Колко често можеш да се връщаш в България?
В момента два пъти в годината – за Коледа (3 седмици) и в края на лятото (август месец, 3 седмици).
– Трудно ли е да си далеч от семейството си и от България? Как се преодолява това?
Разбира се, но поне аз си звъня с нашите по няколко пъти на седмица. За мен не е било огромен проблем, понеже винаги съм била много самостоятелна.
– Какъв е имиджът на българите в Принстън?
Знаят ни като весели и интелигентни хора, понякога леко шумнички. Мисля, че общото схващане е, че всички следваме наука или математика и че сме много сплотени.
– Колко са българите в момента в Принстън? Общувате ли помежду си? Доколкото знам, вие сте една от най-сплотената общност?
Приети от България – 6, общо с някаква форма на български корени поне 16. Общуваме и още как – и на родна, и на американска земя 7-8 от нас сме весела компания. Редовно се събираме в нечия стая и правим студентски купони: с алкохол и музика (няма да ни посрамвам с жанра, сами се досещате). Всяка седмица имаме вечеря в някоя от столовите, а българите, които живеят в близки общежития, редовно се хранят заедно. Помагаме си и с всекидневни неща. В общи линии сме едно весело семейство.
– Има ли прието българче тази година?
ДА! Приет е от САЩ обаче, понеже от няколко години живее тук, доколкото знам. Излишно е да казвам, че е математик…
– Колко са международните студенти на випуск? От кои държави преобладават? Има ли източноевропейци? С кои държави имаме нещо общо и какво?
Около 165 от 1306 (всяка година се записват 12.5% международни студенти). Най-много студенти има от Великобритания, Канада, Индия, Южна Корея и Китай. От източноевропейците доминират румънците, а след това турците и гърците. В общи линии източноевропеец тук е равно на гений по математика, физика, компютри. Биолозите и хуманистите сме застрашен вид.
– От кои държави са приятелите ти?
България (разбира се), Ирландия, САЩ, Испания, Корея.
– Поддържате ли връзка със завършили български възпитаници на Принстън? Има ли известни българи сред тях?
С някои от тях, обикновено скоро завършили наши приятели. По-често се случва те да се свържат с нас, отколкото ние с тях. От завършилите може би Илиян Михов и Кирил Сакскуборготски са най-известни на българското население.
– В каква сфера си подбрала курсовете си в Принстън?
Взимала съм най-различни курсове, тъй като се изисква да взимаме курсове по история, социални науки, природни науки, изчислителни дисциплини, епистемология и литература. Най-вече се записвам в курсове по биология и химия: биохимия, клетъчна биология, молекулярна имунология, вирусология, органична химия, генетика. Правя подспециалност “невробиология”, затова вземам и курсове по невробиология и поведенческа психология. От интерес и за да покрия изискванията съм взимала курсове по висша математика, класическа митология, Аристотелова философия и етика, статистика, макроикономика, за зараждането на медицината в древния свят и курс за необходимостта от интегрирането на санитация, епидемиология и животинско здраве.
– Ще продължиш ли магистратура след Принстън или първо ще потърсиш реализация? Накъде искаш да продължиш? Имаш ли си нов мечтан университет или мечтан работодател?
Продължавам с кандидатстване за докторантура, специалност “биохимия” или “фармакология”. В САЩ може да се кандидатства директно, без магистратура за повечето науки. Липсата на изискване за магистратура се компенсира от това, че докторантурата трае пет или шест години (ох). Мечтани университети имам много. Все пак мисля, че повече ме интересуват научните ръководители и технологиите в един университет, отколкото името му. Науката е, в крайна сметка, глобална и съвместна и открития се правят навсякъде.
– С какво искаш да се занимаваш в бъдеще?
Научни изследвания. Винаги ми е бил интересен процесът на разработка на лекарства, за това кандидатствах тази специалност във Великобритания. Сега като че ли са ми по-интересни фундаменталните процеси, а лекарствата остават на втори план. В момента са ми най-интересни невродегенеративните заболявания, особено ролята на нарушения транспорт в клетката. Искам и да преподавам – обичам да общувам с хората и не мисля, че има по-добра тема за разговор от чудесата на природата.
– Смяташ ли да се върнеш в България?
Когато остарея и се пенсионирам, да. Няма смисъл да се лъжем, че ще успея да се развия с наука в България, ако нямам стартов капитал. Тук ресурси няма. Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам България и винаги с нетърпение очаквам да се върна и да пътувам, и съм много горда с народността си. Страната ни е изключително красива и спокойна и винаги ми става мило, като чуя нещо хубаво от нашия си край. Не искам обаче да жертвам труда и успехите си за нефункционираща система и ниска заплата, нито пък искам да ме управляват необразовани хора, нито пък да съм пенсионер с 300 лева пенсия.
– Как се виждаш след 5 години? А след 10 години?
След 5 години се надявам да подготвям дисертация за степен “доктор“, да се надяваме в прекрасен университет. След 10 силно ми се иска да си имам собствена лаборатория, да съм обичан професор и да има други млади и целеустремени бакалври, които да формират уменията и интересите си с моя помощ. Дали ще го правят в часовете ми или чрез научна работа в лабораторията ми е без значение. Може би тогава ще започна и сериозно да мисля за семейство и всички други хубавини в живота.
– Какво обича да прави Калина Цолова в свободното си време в Принстън? А в България?
Калина свободно време почти няма. В Принстън обича да ходи извън Принстън :). Градчето е малко и много скъпо, в средата на нищото. В България обичам да пътувам, особено по планини, пещери и водопади. Да излизам с приятели, да танцувам. Мисля, че най-големият ми житейски урок досега е, че няма купон като български купон и се възползвам винаги, когато мога. Навсякъде обичам да съм сред хора. Да пазарувам обичам навсякъде и по-много.
– Ако сега с теб се свърже хлапе от България, което мечтае за Принстън, какво би го посъветвала? Ако е 10-годишно? Ако е на 14 години и избира своята гимназия? Ако е вече на 18 години и скоро ще кандидатства?
Ако е на 10: марш навън да играеш, че после време няма. Ако те приемат в Принстън – време съвсем няма да има, затова действай сега.
На 14 – учи каквото ти, а не вашите, искаш. Учи се и се забавлявай.
На 18 – Успех, ти можеш. Не е важно къде те приемат, а какви качества имаш ти (и да, неслучайно много хора ти казват това така изтъркано изречение).
– Какво би искала да кажеш на своето семейство в България? А на своите приятели? На своите учители?
Благодаря за подкрепата, труда и насърчаването ви. Че не ми се сърдите, като не ви се обаждам цяла седмица, когато съм заета. Обичам ви.
На учителите си от гимназията много се извинявам за завидния брой пъти, в които съм била труден характер. Мисля, че си заслужаваше и че нямаше да съм тук без тях.
– Това, което научи засега от живота, и искаш да го споделиш с нас.
- Нещата винаги се нареждат.
- Усърдната работа и решителността винаги се отплащат (може и по-късно, но се случва).
- Ако някой е изследвал нещо дълги години и е признат за работата си, най-вероятно знае повече от Вас по темата. Доверете му се, след като обмислите какво Ви е казал.
- Балканските народи са най-сърцати.
Академични постижения на Калина Цолова в гимназията:
1) IGCSE Mathematics (Advanced), English as a Second Language, Biology: A*A*A*
2) IB Full Diploma (максимална оценка по предмет: 7, максимален брой точки от 6 предмета и 2 есета: 45):
7, 7, 7, 7 на предмети високо ниво (Химия, Биология, Българска литература, Английски)
7,6 на стандартно ниво (Икономика, Математика)
2/3 есета
общо: 43/45 точки (43 точки и нагоре се постигат от около 1.3% от кандидатите за диплома в световен мащаб)
3) Българска диплома – Отличен 6.00
4) Матура БЕЛ – Отличен 6.00
5) Матура Английски език – Отличен 6.00
6) SAT: 2300/ 2400 (750 Critical Reading, 800 Mathematics). Преизчислен като 1560/1600 според новия формат
7) SAT Subject Test: Biology 760/800, Chemistry: 770/800
Ако имате допълнителни въпроси за кандидатурата в САЩ и/или Великобритания или за IB дипломата, с Калина Цолова може да се свържете на имейл [email protected].
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Успешният път на Христо Папазов в математиката
Колко са българските студенти в Принстън? (2018/2019)
