Аз съм щастливка, тъй като съм общувала с много от най-успешните деца на България. Някои от тях ги познавам от съвсем малки и съм проследила живота им от детски през ученически към студентски години, а дори и вече като хора, правещи кариера или бизнес. Едно от най-златните деца на България е Изи – Изабела Миланова. Познавам я още като ученичка в ЧОУ “Света София”. Беше изключително лъчезарно дете, което имаше успехи във всичко – в математиката, в литературата, в чуждите езици, в науката, в спорта, в музиката. След това Изи продължи в Американския колеж в София, а от тази година е студентка в едно от най-престижните висши училища в света – Пенсилванския университет, който е част от “Бръшляновата лига”. Беше приета и в други елитни университети. Тя избра да учи в бизнес училището Wharton на Пенсилванския университет.
Каква е успешната формула да те приемат в толкова елитни университети? Има ли тайна за справяне с изпитите SAT и как звучат успешните есета за прием? Какво мисли за ЧОУ “Света София”, за Американския колеж, за Пенсилванския университет и за други желани висши училища? Какви съвети дава на по-малките българчета, които искат да учат в “Бръшляновата лига”?
Прочетете интервюто на Данибон с Изабела Миланова – един млад човек, който ни учи да сме добри във всичко, но най-вече да сме добри като хора.
Интервю на Данибон с Изабела Миланова
Данибон: Изи, поздравления за успеха с приема в толкова престижен университет – Пенсилванския! Познаваме се от години и с радост проследявах развитието ти. От малка се занимаваш с много неща и винаги си била изключително успешна. Разкажи ни повече за себе си, за семейството си, за училищата, в които си учила.
Изабела Миланова: Благодаря много! През тези години пък аз с удоволствие следя развитието на Данибон и съм благодарна за възможността да бъда отразена в блога! Откъде да започна? Kазвам се Изабела, но от малка всички ми казват Изи. Бих казала, че прякорът ми е не просто отличителен знак, но вече и част от личността ми — Изи като easy, трудното правя лесно, нещо такова. Статията няма да има край, ако започна да изброявам всичко за себе си, затова ще го опростя в няколко думи: аз съм любител на живота. Обичам моментите, прекарани с други хора, но и тези сама, вълнувам се от незнайното и от безбройните неща, които човек може да види и научи по света, наслаждавам се на изкуствата и природата… Не ме разбирайте погрешно, не гледам на живота само през розови очила. Знам обаче, че без лошите моменти и трудностите, които той поставя пред нас, нямаше да имаме възможността постоянно да научаваме повече за себе си и света и да се развиваме. За семейството ми – те са най-голямата ми подкрепа. Всичко, което съм постигнала и което съм днес, дължа донякъде на учителите си и себе си, но най-вече на подкрепата на майка ми, баща ми, чичо ми, баба и дядо и на напътствията, възпитанието и възможностите, които са ми предоставили. На 6 години по тяхна воля и препоръка на госпожите в детската ми градина кандидатствах направо в първи клас вместо в предучилищния, а във втори клас – в тогава още разрастващото се ЧОУ “Света София”. След седми клас продължих образованието си в Американския колеж в София, а сега съм студентка в бизнес училището Wharton в Пенсилванския университет, един от най-добрите в Америка и света и част от Бръшляновата лига.
Данибон: Имаш ли си девиз?
Изабела Миланова: На този етап:
“Промени нещата, които не можеш да приемеш, и приеми тези, които не можеш да промениш.”
Единствено не съм сигурна откъде е цитатът.
Данибон: Имаш ли модел за подражание?
Изабела Миланова: Бих могла да изброя много хора, като членове от семейството ми или известни личности, на чиито думи, действия и постижения се възхищавам, но моделът ми за подражание е някой, който не съществува все още – аз в бъдещето. Как да го обясня, ами, нека се обърнем към девиза от предишния въпрос. Кои са нещата в начините, по които се отнасям с отделните хора или реагирам на различни случки, с които не се гордея в настоящето, и мога ли да се променя? Има ли занимания или дейности, с които бих искала да се захвана, но все още не съм? Така в мой модел за подражание се превръща версията ми, която е винаги с една стъпка напред. Странен избор, знам, но аз вярвам, че най-ефективният начин човек да успее в живота и, по-важното, да познава самия себе си, е като обективно самооцени качествата, емоциите и грешките си и постоянно работи към това да се подобри, а не като подражава на някого друг.
Данибон: Племенничка си на световноизвестния диригент Росен Миланов. Какво научи от него за успеха? Какви съвети ти дава?
Изабела Миланова: От чичо си научих, че не трябва да се боя да рискувам и да избирам по-трудния път, защото възможността за провал е една, но тези за успех и нови знания – безброй много. Освен това, от него научих и други важни уроци не толкова свързани с успеха, колкото със самия живот. Още от малка слушам разказите му за пътешествията му около света и наблюдавам страстта му по изкуствата, чуждите култури, кухни и езици и изобщо учението, което ми показа, безкрайните възможности за обогатяване и развитие. Така се научих, че светът е голям, а животът – кратък, и затова човек трябва да се старае да бъде максимално отворен към нови познанства, преживявания и познания, дори сам да ги търси.
Данибон: Какви са ти хобитата? С какво обичаш да се занимаваш? Колко езика владееш?
Снимка: Изабела Миланова
Изабела Миланова: Интересите ми са като тези на повечето хора на моята възраст. Обичам да прекарвам време с приятели и семейство, да слушам музика, да готвя, да чета, да гледам сериали и филми и да свиря на пиано или китара, когато имам времето. Занимавам се и със спортове, по-конкретно тенис, тенис на маса, гребане и футбол. Любител съм и на пътуването и изучаването на чужди езици и култури. С годините пътувания съм се убедила, че опознавайки света, човек опознава и себе си. Владея три езика и изучавам четвърти – българският ми е майчин, английски започнах да уча на 5 и говоря свободно вече 7 години, италиански започнах да уча сама на 9, като по-късно преминах на обучение със страхотен преподавател, г-жа Ваня Георгиева, и в момента уча испански, който започнах извън училище с г-жа Мария Асенова. В следващите няколко години в университета планирам да започна и френски и руски, а в бъдеще и други езици. Чувството да мога да разговарям с хора от други националности на език, различен от английски, е наистина приятно.
Данибон: Какво ще ни споделиш за основното си училище ЧОУ Св. София? Имаше ли любими предмети, преподаватели? Поддържате ли връзка още със съучениците си? Бяхте страхотен клас!
Наистина бяхме страхотен клас! “Света София” свързвам с едно невероятно детство, изпълнено с незабравими спомени и приятели, с които си общувам и до днес. Поддържам връзка с почти всички от “Б” паралелка (випуск 2015), в която бях, с класа даже се събирахме по веднъж на година досега. Вече е по-трудно като сме разпръснати по света, но не се съмнявам, че ще си останем приятели и в бъдеще, тъй като училището ни изгради познанства за живот. Всички предмети и учители ми бяха любими, но най-вече БЕЛ с г-жа Даниела Богданова, математика с г-жа Лиляна Демебукова, природни науки с г-жа Валя Иванова, компютри с г-жа Люляна Маркова и музика с г-жа Ралица Тасева. Подходът им към преподаване беше много интересен и си личеше, че преподават с обич и желание. Годините ми в “Света София” бяха наистина страхотни и училището винаги ще означава много за мен.
Данибон: Какво ще ни разкажеш за Американския колеж в София? В какви клубове и дейности се включи? Кои преподаватели ще запомниш?
Снимка: Изабела Миланова
Изабела Миланова: Ще излъжа, ако кажа, че в колежа не е изключително трудно. Учениците изучават множество предмети, за всеки от които е нужно много време за домашни, проекти и подготовка за изпитвания и тестове, и то на високо ниво. Като към това добавим куп извънкласни дейности след училище, работата наистина става много, почти не остава свободно време. Аз например винаги се опитвах да взимам участие във възможно най-много неща, които ми харесват. Част от ученическия съвет станах още в 9. клас, когато класът ми ме избра за представител. В 10. клас бях избрана за сенатор на випуска, а в 11. и 12. – ковчежник на съвета и част от изпълнителния комитет. В Интеракт клуба, програма на Ротари Интернешънъл, служих последните две години като съответно вицепрезидент и президент. Участвах в инструменталното студио и концертите, които организира, всичките 5 години с пиано. През всичките ми години в колежа също така бях част и от клуба по тенис на маса, като се състезавах с отбора до 10. клас, и клуба по фехтовка. Бях част и от клуба по дебати от 8. до 10. клас, а след това в този по футбол. Извън училище се занимавах и с изучаване на италиански език, а две седмици всяко лято – с гребане. В 12. клас в екип с моя съученичка започнахме и кампанията “ACS for Earth” като наш зрелостен проект по желание, който цели чрез промени в кафетерията и училището да направи общността в училище по-екологично съзнателна. Изредих доста неща и все още има такива, които ми се искаше да пробвам, но учебните дни са 5, а клубовете в колежа – повече от 100. Това е един от най-хубавите аспекти на училището, огромният избор на извънкласни дейности. Друг такъв са учителите. Някои преподаватели, които ми направиха огромно впечатление с организацията си в класната стая и начина, по който задържат вниманието на учениците си, включват, но не се ограничават до г-жа Румяна Иванова, д-р Зорница Семкова, г-жа София Гечева, г-н Герит Уайт, г-н Крисчън Йънгс и много други.
Снимка: Изабела Миланова
Накратко за колежа мога да кажа следното: трудно е, но ако положиш усилия и се възползваш от всичките възможности, които училището предлага за развитие, израстваш като човек, получаваш знания и развиваш важни за в бъдеще качества и най-вече научаваш повече за себе си.
Данибон: Какви постижения имаш през годините?
Изабела Миланова: По време на обучението ми в “Света София” се занимавах активно с математика, като имах награди от множество състезания, включително първи места от Европейско кенгуру и Великденско математическо състезание, втори места на “Хитър Петър” и Коледно математическо състезание и други. Първи места имах и на международния конкурс “Моята гатанка” през 2013 г., на състезанието по информационни технологии “ГолемияТ до мен” през 2014 г. и на състезанието по български език и литература “Любословие”.
Снимка: Изабела Миланова
В Американския колеж се отдръпнах от състезанията, за да се фокусирам върху академичния си успех и развитието си в извънкласните дейности и личностен план, но постиженията ми включват награди по тенис на маса и футбол с отборите, по дебати, от един литературен конкурс на списанието на училището, както и това, че бях част от почетния списък на Президента през всичките години. Завърших училището и с още една награда: “Флойд Бляк” за трудолюбие, честност, уважение, отговорност и любов към учението.
Данибон: Как се подготвя за кандидатстване в елитни университети?
Изабела Миланова: От рано и с хъс. Трябва да знаете защо искате да кандидатствате в тези университети и какво изискват, защото изпити като SAT не е добре да се оставят за последния момент преди кандидатстване, а и есетата не са малко. Ако нямате college counselors в училище, не се притеснявайте. Интернет е пълен с информация и всяко училище би трябвало да може да изпраща документи до университети в чужбина. Аз лично сама започнах да търся информация в 9. клас и си знаех какво се изисква от мен без помощ от външни източници. Знам, че има и агенции в България, които предлагат counseling услуги за университети и в Америка, и в други страни: на някои хора им помогнаха, но аз лично не исках никой да ми се меси в идеите и това, което представям, тъй като аз си се познавам най-добре. Беше обаче полезно да чуя мнения за есетата си от counselors и някои мои учители в Колежа.
Данибон: Каква специалност искаш да учиш и защо?
Снимка: Изабела Миланова
Изабела Миланова: Всички студенти в Wharton официално завършват с Bachelor of Science in Economics, като ще получим знания и опит в 11 сфери на бизнеса и икономиката като финанси, мениджмънт, маркетинг, недвижими имоти и други. Допълнителен избор има в края на втори курс, когато всеки обявява една или две “concentrations” в някоя от сферите и се специализира повече в нея, но като цяло всички завършваме с всеобхватно образование в бизнес специалността. Не съм сигурна кои ще избера, тъй като първо искам (а и трябва) да съм си взела поне въвеждащия курс във всяка от сферите, но засега съм се насочила към маркетинг и финанси.
Данибон: Каква е тайната за високи резултати на SAT? На какви SAT-ове се яви? Какви резултати постигна (ако искаш да споделиш, разбира се)?
Изабела Миланова: Още докато разучавах какво означава SAT забелязах, че всички онлайн питат за тайната на изпита. Сега знам: няма такава. Подготовката, разбира се, е от изключително значение (особено за математическата част, там си е нужно да знаеш материала). Важно е да се познава изкусно формата на изпита, а и колкото повече се упражнява човек, толкова повече вяра има в себе си, което се отплаща. Но за SAT бих казала, че е стратегия и бърза мисъл на момента. Да знаеш кога да прескочиш въпрос, защото ще отнеме твърде много време, а е за същите точки като някой елементарен, да не се поддаваш на нарочно поставени клопки в някои от въпросите и т.н. Малко е като игра на шах: физически опонент няма, но тестът изисква бързина и стратегически ходове. Ако познаваш играта и себе си като играч, печелиш.
Нормалния SAT взех с 1480, което ме постави в топ 1% на взелите го. Не се записах втори път, защото прецених, че ако университет не ме приеме с толкова и всичко останало, което предлагам, няма да ме приеме и с 1600. Резултатите на тези изпити са важни, но не колкото това кои са кандидатстващите като хора. Освен SAT I взех и SAT II Math Level 2 със 760, SAT II Italian със 770, SAT II Spanish със 680 и SAT II Literature. За тези SATs, още познати като SAT Subject Tests, бих посъветвала учениците да ги вземат в сфери, в които са добри и ще изкарат отличен резултат, дори ако не им ги изискват от университета. И най-малкото нещо може да е това, което ще ви постави над друг кандидат.
Данибон: Какви есета трябваше да подготвиш за кандидатстването си в американските университети? Какво разказа за себе си в есето?
Изабела Миланова: Common App, която е централизираната апликация за американски университети, през която кандидатствах и аз като повечето ученици по света, изисква едно главно есе от 250-650 думи, което получават всички университети. Има няколко по-конкретно зададени теми, но всеки може да си избере и тема извън даденото, има пълна свобода. Не разказах нищо за себе си — показах го. Поставих четящите в мислите си и им показах как гледам на хората и света чрез случки с непознати, с които съм се сблъсквала всеки ден, които свързах в едно. С оценките, изпитите и клубовете показвам коя съм като ученичка, затова в есето исках да покажа коя съм като човек. И така. 🙂 Отделно от главното есе, всеки университет има допълнителни изисквания. За някои трябваше да напиша още едно есе от 650 думи, за други — няколко по 150-450, а за трети — и двете. Почти всички задават въпроса защо точно тяхната институция, тъй че е важно кандидатстващите да знаят как смятат да се възползват от това, което елитните университети предлагат, и да го покажат. Ако искате да кандидатствате в университет просто заради имиджа му, не си заслужава — университетите търсят ярки личности, а и е важно за самите вас да попаднете на правилното място.
Данибон: Имаше ли интервюта за американските университети? С кои университети? Какви са ти впечатленията от интервюиращите?
Изабела Миланова: Повечето изобщо не предлагаха интервюта в България, но все пак имах две онлайн, едно на живо и един заместващ видео запис. Първото ми интервю беше за Пенсилванския университет и то ми беше най-любимо. Интервюиращият беше много успешен мъж на средна възраст, завършил MBA в Wharton, и точно това ме плашеше. Не бях сигурна какви въпроси ще ми зададе и какво би отговорило едно 17-годишно момиче на специалист в банкерството и бизнеса, ако ми зададе въпроси в сферата. Човекът обаче беше изключително внимателен и главните теми на разговор ни бяха училище, мои интереси и хобита и някои теми, от които и двамата се интересувахме, като например тенис и България, тъй като я беше посещавал. Той самият ми отговори и на много въпроси за университета и така интервюто не само не беше страшно, но и ми помогна да си изградя по-добра представа за Wharton. Разговорът даже продължи повече отколкото трябваше, почти час и половина. Беше наистина приятно и със сигурност още един знак, че това е правилното място за мен. Другите ми интервюта бяха с Харвард и Принстън, и там впечатленията ми бяха подобни — на кандидатстващите бих казала да не се притесняват и просто да бъдат себе си в интервюто. Това е най-силното ви оръжие. От Браун пък получих мейл, че нямат свободни интервюиращи за държавата ни, но биха искали да им изпратя кратко видео, в което представям каквото пожелая за себе си. Беше много забавно да го снимам, даже смятам, че креативният подход, който поех с видеото, превръщайки го в поема, е било това, което е впечатлило приемащите в университета.
Данибон: В кои университети беше приета? Какви оферти получи?
Изабела Миланова: От петте университета, в които кандидатствах в Бръшляновата лига, ме приеха в Пенсилванския и в Браун, както и в листа на чакащите на Колумбийския. Извън нея ме приеха във всички университети, в които кандидатствах: Carnegie Mellon, Northeastern, Villanova, Drexel (honors) и Temple, като само в NYU бях в листа на чакащите.
Данибон: При кандидатстването в престижните американски университети приемът е въз основа на много критерии. Кои бяха твоите най-силни страни? Какво те отличи, според теб, от другите кандидати при приема в американските университети? Какво те направи силна кандидатура за толкова елитни университети?
Изабела Миланова: Много критерии са наистина и процесът е изключително субективен. Пълният успех и високите резултати на изпитите със сигурност са били важен компонент, но смятам, че това, което ме е отличило е старанието и отдадеността ми на извънкласните дейности, както и гласа си, който показах в есетата.
Данибон: Освен академични успехи и разнообразни хобита, ти винаги си била и лидер. Как се оформя такава личност, която веднага да впечатли топ университети?
Изабела Миланова: Много неща като обстановка у дома, възпитание, образование и други важни фактори в оформянето на такава личност са извън контрола на едно дете. Останалото мисля, е по-скоро просто качества, не съм си избрала каква да съм, просто знам коя съм и се старая да оставам вярна на себе си. Единственото, което смятам, че допринася и е в контрола ми, е това какво върша и как се отнасям с останалите. Лидерът трябва да е добър човек.
Данибон: Защо избра Пенсилванския университет?
Изабела Миланова: Защото предлага най-доброто образование в сферата, към която съм се насочила, защото е място с хора от всеки край на света с невероятни интереси и постижения, с които да работя редом и от които да се уча, и защото това са кампусът и градът, в които се чувствам най-добре.
Данибон: Има ли други българчета, които учат там?
Изабела Миланова: Да! В моя випуск сме две момичета от България, а в горните знам за общо поне петима студенти, с двама от които се запознах още в колежа. Числото ще се увеличи догодина — вече познавам двама българи, които обаче живеят в чужбина, които бяха приети като част от идния випуск. Може да се каже, че има малка българска общност в кампуса.
Данибон: Какъв е процентът на международните студенти? От кои държави са?
Изабела Миланова: В университета има студенти от над 100 държави, които според страницата му заемат около 20% от целия брой. Не се и съмнявам, че това е вярно, досега съм говорила с хора от най-различни места по света и даже повечето от приятелите ми са точно международни студенти. Много кандидатстващи предполагам се притесняват дали ще се впишат в чужда държава, но подкрепа в Penn има: още в началото на семестъра с нас се свързват специални ментори от горните випуски, които ни насочват докато свикнем с американската система в университета, а и отделно има всякакви клубове и общества, в които човек може да общува с други международни студенти.
Данибон: Това е университетът на Доналд Тръмп и Илън Мъск. Има ли други известни възпитаници, които са ти интересни?
Изабела Миланова: Уорън Бъфет, Глория Олред, Тори Бърч, Сандар Пичай и много други.
Данибон: Какво знаеш за обучението в твоята специалност в твоя университет?
Изабела Миланова: От позицията си на първокурсник все още нямам достатъчно опит, за да отговоря в детайли, но вече знам, че обучението е всестранно и изключително трудно, както се и очаква от една от най-добрите програми в света.
Данибон: А как е животът в кампуса? Има ли общежития? По колко души са в стая? Какви са финансовите условия?
Изабела Миланова: За живота в кампуса знам само от истории на студенти в горните курсове, тъй като първият ни семестър беше онлайн заради ковид. Определят го като страхотен: кампусът е много красив и пълен със събития и живот (когато няма пандемия) и е близо до центъра на града, което означава градски приключения за младите хора. Общежития има много, университетът даже строи нови и ще реновира по-старите. Има единични стаи, стаи за двама, както и така наречените units за 3-6 души, в които всеки си има по-малка стая и съквартирантите споделят обща баня и всекидневна. Дали ще имаш съквартирант(и) или не до голяма степен зависи дали искаш. През лятото попълваме форма с предпочитанията ни и университетът прави така, че повечето желания да са изпълнени. Досега студентите бяха задължени да живеят в кампуса през първата си година, от нашия випуск напред — първите две. Освен ако нещо не се промени драстично, студентите ще сме в кампуса през пролетта, но както се и предполага, всеки ще е в самостоятелна стая без съквартиранти.
Данибон: Как протича обучението ви през тази академична година?
Изабела Миланова: През есента всички лекции, клубове и събития бяха онлайн. Някои ученици, особено от по-горните курсове, бяха във Филаделфия под наем извън кампуса (имаше изключения и в кампуса за студенти), но по-голямата част си бяхме по домовете. За пролетта официално е обявено, че сме поканени обратно в дормиториите, като ще има предпазни мерки в кампуса и всички ще бъдат тествани за вируса два пъти в седмицата. Почти всички лекции освен някои лабораторни занимания ще са отново онлайн, но ако наистина се върнем в кампуса, със сигурност ще е по-добре от предишния семестър, тъй като ни беше наистина трудно на всички да намерим мотивация като бяхме изолирани един от друг.
Данибон: Накъде продължава випуск 2020 г. на Американския колеж? Има ли и други възпитаници, приети в престижни университети?
Изабела Миланова: Повечето ми съученици се разпръснаха из Европа: много са в Великобритания, Нидерландия, Италия, Германия и други държави, включително и България. В Америка и Канада не сме много, около десетима мисля, но ще излъжа. Знам и за един ученик в Австралия. За престижните университети — о, да! Бих казала, че всеки университет си е достатъчно голямо постижение, но ако питате за по-”световноизвестни” такива, има ученици в Кеймбридж, Йейл, Браун, Дартмут и други.
Данибон: Смяташ ли, че има формула за приема в престижен университет?
Изабела Миланова: Да си звезда. Не както хората си мислят обаче, просто човек с много успехи, ами звезда в смисъл, че блестиш по 3 начина. Първо, правейки неща със страст и желание, а не само защото ще изглежда добре на апликацията. Не мога да го обясня точно, но когато съм гледала себе си или други хора да се занимават с например проект за кауза, от която се интересуват, или да участват в концерт или изпълнение, което обичат, винаги съм забелязвала някаква искра. Университетите го виждат също, неизбежно е. Второ, да носиш по някакъв начин топлина или светлина и на другите хора. Това е по-скоро част от формулата за живот, но ако се фокусираме върху приема, университетите в Америка ценят благотворителността и доброволчетството. И трето, колкото и да звучи банално, да знаеш как да запазиш светлината дори в тъмнина. Да си ученик не е толкова лесно и балансирането на успех, клубове, изпити, есета, апликации и личен живот е често много стресиращо дори повечето да не го показваме. Важно е да не се отказвате и да продължавате да блестите по своя собствен начин дори да не изкарате оценката, която сте очаквали, или да не спечелите състезанието, което сте искали. В днешно време всички са толкова фокусирани върху това да показват какво щастие или успехи имат, че често забравяме, че макар да остава скрито, всеки има трудности и неприятности.
Данибон: Университетите от Бръшляновата лига са скъпи висши училища. Как може да си го позволи един български студент?
Изабела Миланова: Финансова помощ за чуждестранни ученици със сигурност има, особено в по-елитните университети. Когато кандидатстват, учениците попълват документи, в които изброяват неща като заплати на родители, недвижими имоти, банкови сметки и т.н. и университетите използват информацията, за да намалят таксата за обучение колкото преценят, че е нужно. Това, или стипендия за професионални спортисти по договор, за което обаче не съм много наясно. За университети като тези от Бръшляновата лига не знам да не са предложили достатъчно на български ученици, но за някои други из Америка бях чула, че не били дали добри оферти, тъй че дали един български студент ще може да си го позволи зависи или от възможностите им, или от университета. По-големият проблем е това, че не всички американски университети практикуват така наречените need-blind admissions, тоест взимат предвид това дали на кандидатстващ му е нужна финансова помощ или не, когато преглеждат апликацията. Така някой български студент може да бъде отхвърлен само заради невъзможността да плати, но не смятам, че това трябва да плаши кандидатстващите. Дори само в Пенсилванския университет знам, че има чуждестранни ученици, които са били приети въпреки това.
Данибон: Как ти се сториха българските матури в 12 клас? На какви се яви? Какви резултати постигна? Какво е различното при тях от SAT?
Изабела Миланова: Нямах никакъв проблем с матурите, учителите по БЕЛ в колежа ме бяха подготвили достатъчно добре. Явих се единствено на двете задължителни матури, тъй като те изобщо не фигурират като фактор при приема в Америка (даже вече си бях приета навсякъде и официално приела да уча в Penn). По БЕЛ изкарах 5.95, а по английски 5.99, съвсем малко под 6.00, което ми се стори забавно. Кое е различно от SAT – ами всичко. Форматът е напълно друг и докато SAT I по-скоро оценява знания, които не се преподават в училище, както и бързина и мисъл, матурите обратното, изпитват точно на наученото в училище.
Данибон: Разглеждала си няколко елитни университета? Кои успя да видиш? Разкажи ни впечатленията си от тях. Какво ти хареса, кое не те грабна?
Изабела Миланова: Като се замисля не съм посещавала много, даже повечето, в които кандидатствах, бях разглеждала само онлайн. Мога да разкажа малко за три университета, които обаче съм виждала на живо: Харвард, Принстън и, разбира се, Пенсилванския. Първите два бях разглеждала със семейството си преди няколко години, тъй че не помня чак толкова много, но със сигурност бях впечатлена от кампусите им. Макар да са напълно различни, например Penn е доста градски, тъй като е до центъра на Филаделфия, Принстън е по-малък и уединен, а Харвард – някъде между двете, и трите университета имат невероятно красиви кампуси и старинни сгради, които са архитектурни произведения на изкуството. И на трите места също така тур гидовете и изобщо студентите ми се сториха много приятелски-настроени и готови да отговорят на всеки въпрос с желание. Единственото, което не ми хареса толкова в Харвард, беше, че кампусът ми се стори сякаш по-студен (метафорично, но пък и буквално, в Бостън е твърде студено през зимата), а в Принстън – това, че е в малко градче, тъй като предпочитах университетът ми да е в голям град.
Данибон: Какво е интересно във Филаделфия? Какво трябва да се види задължително?
Изабела Миланова: Всичко е интересно, бих казала. Представете си Ню Йорк, но без тълпите хора и боклук по улиците. Красиви небостъргачи, магазини, театри, музеи, ресторанти и много други носят живот в центъра на града. Около него — сградата на първата и втората банка в Америка, кметството, Independence Hall, където е подписана независимостта на САЩ, стари павирани улички от колониалния период и други исторически забележителности. Стълбите от филма Роки пред Музея на изкуствата са доста известни, но на мен по-любим ми е самият музей. Из целия град има велоалеи, големи паркове, както и гори, пристанище и гребни бази. Филаделфия е като цяло комбинация от американски и европейски облик, което е явно в архитектурата на сградите, които ми напомнят на градове като Лондон, Виена и други.
Данибон: Как се отнасят американците към талантите?
Изабела Миланова: Уважават ги и окуражават и подпомагат развитието ми.
Данибон: Какви са целите ти по време на обучението в Пенсилванския университет? Какво искаш да научиш?
Изабела Миланова: Главната ми цел, разбира се, е да науча възможно най-много за бизнеса и за това как да съм лидер на компания и в обществото. Със сигурност целя да продължавам да развивам кариерата си, но също и себе си и перспективата ми за света. Бих искала да срещна и общувам с възможно най-много хора и да си създам още истински приятелства, да изпробвам нови дейности и да открия нови хобита и, въпреки че често това се случва много по-късно в живота, да открия признанието си и да се развия в негова посока.
Данибон: Какво и къде искаш да учиш след това? Магистратурата в Пенсилванския ли смяташ да бъде или в друг университет?
Изабела Миланова: Много е рано да се каже, но ако реша да запиша MBA в последствие, може би Пенсилванския университет отново, да, тъй като и за магистър по бизнес администрация е на първо място, но няма да се изненадам, ако в бъдеще предпочета да изпробвам ново място и университет.
Данибон: С какво искаш да се занимаваш в бъдеще?
Изабела Миланова: Честно казано, и аз не знам. Може да поема по пътя на повечето ученици в Wharton и да вляза във финанси, инвестиране, частен капитал и т.н. или може да тръгна и по свой път с бизнес или маркетинг или нещо съвсем друго. Имам толкова много интереси и все още съм в процес на това да открия какво искам да правя, но точно за това е и университетът според мен. Сигурна съм единствено в това, че искам да използвам знанията си, за да правя нещо добро за обществото и света.
Данибон: Смяташ ли да се върнеш в България?
Изабела Миланова: Може би, но засега мисля по-скоро не. Много обичам природата и културата ни, но на този етап се чувствам по-добре в чужбина. Въпреки това, не може всички да изоставим страната ни, кой ще е бъдещето тогава? Има много какво да се поправя за съжаление, тъй че смятам да допринасям към промяната към по-добро в България поне отдалеч.
Данибон: Как се виждаш след 5 години?
Изабела Миланова: Мисля, че пандемията ни показа, че не можем нищо да очакваме. Гледайки назад, днес съм напълно различен човек от това, което бях преди карантината, а да не говорим преди 5 години, когато тепърва потеглях по пътя си в колежа. Затова къде се виждам след 5 години няма смисъл дори да мисля. Надявам се само, че ще съм здрава и щастлива, че ще правя нещо смислено за себе си и останалите и че ще продължавам да откривам нови неща за себе си и света около мен.
Данибон: А след 10 години?
Изабела Миланова: Същото, но, от мен да мине, може би да съм постигнала нещо голямо за света. Да правя нещо добро за възможно най-много хора. Да оглавявам голяма компания също, особено ако е моя, но ще видим. И да не завися от семейството си за покрив над главата.
Данибон: Ако сега с теб се свърже хлапе от България, което мечтае за университет от Бръшляновата лига, какво би го посъветвала? Ако е 10-годишно? Ако е на 14 години и избира своята гимназия? Ако е вече на 18 години и скоро ще кандидатства?
Изабела Миланова: На 10-годишното дете ще кажа да се наслаждава на детството си и да ме намери отново след поне няколко години. На 14-годишното бих казала да си постави поне една цел отсега и да я гони, както и да използва следващите години да изпробва нови неща, хобита и клубове, за да открие какво му/й харесва. Да се наслаждава на детството и то обаче. И на него, и на 18-годишния човек бих казала при избора на училище освен кое предлага най-добри средства за бъдещо развитие да мислят и в кое принадлежат и биха се чувствали най-добре. Най-доброто за едни невинаги е най-доброто за други. На всичките бих казала да вярват в себе си и в силата си да се самонадграждат.
Данибон: Какви съвети даваш на брат си?
Изабела Миланова: Да слуша мама и тате (хаха). Шегувам се (дали?), съветвам го да цени образованието си и да се старае в училище, да не се интересува толкова от мнението на другите (чест феномен е между младите) и да е добър човек: да мисли за другите и да е по-съпричастен.
Данибон: Какво би искала да кажеш на своето семейство, което винаги горещо те е подкрепяло? А на своите приятели? На своите учители?
Изабела Миланова: И най-успешният човек не е постигнал нищо сам, винаги има някой, който е вярвал в него и го е подкрепил. Благодаря ви за вярата и подкрепата, без които не просто нямаше да има “успехи”, за които да говоря, но нямаше и да съм същият човек. Надявам, че и аз съм ви отвърнала със същото и обещавам, че ще продължавам и в бъдеще. За учителите ще добавя и че съжалявам, че винаги говорех в часовете. Не беше с лошо, мисля, че просто бях твърде развълнувана от училище. Може би трябваше да ви предупредя, че още в 1. клас училището ми ми беше връчило грамота за “Бърборан на класа”.
Данибон: Това, което научи засега от живота, и искаш да го споделиш с нас.
Снимка: Изабела Миланова
Изабела Миланова: Обичайте се, хора. Обичта променя всичко и за вас, и за останалите. И не говоря само за семейството и близките ви, ами и съучениците ви, познатите около вас, непознатите по улиците… и сами себе си! Успехите, учението, забавлението, себепознанието и други са все важни неща, но отношенията ни и загрижеността един за друг — това е то животът. Но пък какво ли знам аз на 18 години.
ПРОЧЕТЕТЕ:
За успешния път на световноизвестния български диригент Росен Миланов
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Успешният път на Христо Папазов в математиката
За приема, обучението и живота в Принстън – интервю с Калина Цолова, студентка от България
Ценни съвети от Димитър Димитров за Американския колеж и за кандидатстването за стипендия в чужди елитни училища
За холандското образование и холандските университети в интервю с Рая Стоянова
