“Усъвършенстване на формулата за финансиране на училищата с добавен
компонент от оценката на добавената стойност” – това е записано в коалиционното споразумение. По този начин МОН ще финансира училищата според качеството на образованието, което предоставят.
Качеството на образованието ще се измерва с новата методика за оценка на добавената стойност. С нея ще се определя съответното финансиране – дали да се отпускат средства за преодоляване на проблемите при по-слабите училища или за поощрение на учителите в по-силните учебни заведения, съобщава “Сега”.
Напредъкът на учениците в различните етапи на образованието ще бъде основен критерий, за да се преценява какво е качеството на обучение в едно училище. Ще се следи въз основа на НВО и ДЗИ – дали даден ученик бележи напредък.
Доколко ефективен е бил образователният процес в дадено училище ще става ясно, като се сравняват резултатите от националните външни оценявания (НВО) и матурите на едни и същи ученици в различните етапи от тяхното образование – напр. резултатите от изпитите в края на VII клас ще се съпоставят с резултатите на същите деца от изпитите в края на IV клас, а резултатите от НВО след Х клас – с тези от НВО след VII клас, съобщават от МОН.
Ще има средна стойност за училищата и ще се види кои учебни заведения са под и кои над тези данни.
Така ще бъде определян средният напредък на учениците във всяка група училища и ще се преценява влиянието на един или друг външен или вътрешен фактор върху този резултат. Ще става ясно също кои конкретни училища са над или под тази средна стойност. Това ще даде възможност за детайлен анализ и предприемане на конкретни действия съответно за мултиплициране на добрите практики в едни училища и за отстраняване на причините за изоставането в други.
Селските училища няма да се сравняват с топ гимназиите в София. “Няма да се мерят ябълки с круши!”
“Ане малко селско сегрерирано училище например да се съревнова с голяма елитна софийска гимназия, т.е. няма да се мерят ябълки с круши. Така, на практика може да се окаже, че малко селско училище има по-голяма принадена стойност и по-висока оценка от голяма градска езикова гимназия, защото е тръгнало от много ниска база и е поставено в доста по-неблагоприятни условия от голямото”, уточняват от “Сега”.
Това няма да е рейтинг на училищата, а ще е важна златната среда.
“Целта е не да се прави нещо като рейтинг на училището, а да се изследват причините за това дадено училище да не е в златната среда“, разказват участници в Отрасловия съвет пред “Сега”.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Нов тип класация на училищата – много фактори и дългосрочни наблюдения за образователния напредък на учениците
Какво знаем за идеята за новата класация на училищата?
Какво включва коалиционното споразумение по темата „Образование“?