Емил Соколов бързо се наложи сред политическите анализатори, които си заслужават да бъдат четени. Веднага прави впечатление на изключително образован. Завършил е в престижен британски университет – University of Exeter, а преди това Английската гимназия в Бургас. Доктор е по “Модерна британска история”, а също е и преподавател по история – от визитката му във Фейсбук става ясно, че води часовете по история в IB програмата на Britanica Park School.
Вече е и кандидат за депутат в листата на “Продължаваме промяната” в Бургас (бюлетина 9, преференция 117).
С интерес винаги чета анализите му, а сега ми беше интересно да прочета каква е неговата визия за промените в образователната ни система. Хареса ми примера как се изучава Византийската империя в неговите часове: “с 6-ти клас тази година направихме проект за Византия, в който комбинирахме история, английски и изкуство”. Вчера направи много хубав анализ за обучението по история в българските училища. Днес отново посочва проблеми по този предмет:
“Седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно. Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания. В учебника за седми клас, когато се обсъжда Първата световна война, никъде не се споменава името на генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Това показва тотално неразбиране на националната ни история и защо тя е важна.”
Соколов смята, че броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Обявява се твърдо за дигитализация и срещу плагиатството.
Емил Соколов:
Защо образованието е приоритет за мен и какво трябва да се промени
Радикални реформи са нужни в българското образование и те не бива повече да се отлагат. Всяка година слушаме как българските ученици са на дъното на класациите за функционална грамотност, аналитично и критично мислене. Именно наборът от тези умения и компетентности позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. Това включва дори умението да се грижиш за собственото си здраве, което пандемията показа, че масово липсва в нашето общество.
Тук някои ще кажат, че българските деца се справят блестящо на международни състезания по математика и други точни науки. Да, така е, но това са чудесни изключения. Според последните данни на PISA (Programme for International Student Assessment или Програма за международно оценяване на учениците) 46% от българските деца са функционално неграмотни. С други думи, те не правят връзка между знания и практическо приложение, не могат да ползват запаметеното, за да се справят с основни житейски ситуации и нямат уменията, които работодателите търсят в учениците след завършване на средното им образование. Тази статистика ни казва, че за 12 години българската образователна система не прави почти нищо, за да гарантира на децата успешна реализация. Това е така, защото освен че е архаична, образователната ни система няма ясна концепция за бъдещето. В момента българското образование не подготвя кадрите, които ще са нужни на България в следващите 20 и 30 години, а се опитва с леки козметични промени да отбие номера. Повечето промени досега не са истинска реформа, а преливане от пусто в празно, което обаче в бъдеще ще доведе до сериозни социални, икономически и дори политически проблеми. Просто е – неграмотните деца се превръщат в непълноценни и неудовлетворени възрастни.
Няколко са нещата, които можем да променим още сега, за да започнем да постигаме по-добри резултати.Първо, тук ще се повторя, но е изключително важно децата да работят по групи през 60% от времето в часовете. Това е начинът да обсъдят наученото, да го изпробват и да го приложат, за да решат заедно някакъв проблем. Умението да работиш в екип е нещо, което децата ще правят през целия си живот. Те трябва да се научат да го правят добре още в училище. Например, когато са в групи, по-силните деца помагат на по-слабите, което освен че развива умението им да комуникират ефективно, ги учи на отговорност и грижа за околните.
Децата трябва да имат възможност да работят по проекти и да прилагат знанията си по няколко предмета. Така наречените интердисциплинарни проекти дават възможност на учениците да се фокусират върху постигането на конкретна цел, докато в същото време упражняват и прилагат знания и умения от няколко научни дисциплини. Например, с 6-ти клас тази година направихме проект за Византия, в който комбинирахме история, английски и изкуство. В часовете по английски децата се учиха да пишат и говорят за Византия, използвайки правилната историческа лексика. В часовете по история пък обсъждахме политически, икономически, социални и военни въпроси на английски, дебатирахме и разигравахме кратки исторически сценки. За да са по-реалистични сценките, в часовете по изкуство учениците изработваха мозайки, плакати, декори и всякакви други неща свързани с Византия и християнството. По трите предмета фокусът беше един – Византия, но знанията и уменията, които децата придобиха, бяха най-разнообразни, като имаха възможност да ги упражняват във всеки един час. Такива проекти могат да се правят комбинирайки всякакви предмети – математика, физика, биология, география и други.Второ, учебните програми трябва да бъдат променени възможно най-скоро. Броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Например – седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно. Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания. В учебника за седми клас, когато се обсъжда Първата световна война, никъде не се споменава името на генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Това показва тотално неразбиране на националната ни история и защо тя е важна. Нейното значение е именното това, че историята играе ключова роля в социализирането на децата и изграждането на тяхната българска идентичност.
По-добре е децата да познават по-малко периоди, но да учат за тях в дълбочина и да имат възможност да изградят националната си идентичност, отколкото да се препуска по материала и едни и същи неща да се учат в различни години с надеждата, че нещо ще остане в главите на учениците. Този метод на презастраховане единствено затормозява децата. На тях не им става ясно защо учат едни и същи неща два пъти, като и двата пъти не успяват да се запознаят с темите подробно, а се препуска повърхностно през тях. Образователната система не бива да експериментира с децата.Трето, от изключително значение е дигитализацията в образованието да продължи. Деца и учители трябва да могат да ползват различни функции и възможности, с които дигиталната среда разполага. Таблети, интерактивни табла и всякакви аудио-визуални материали са необходими в класната стая, както и извън нея. Все пак вече сме в 21 век. Крайно време е музеите и културните институции също да се дигитализират. Много е важно да се работи върху изграждането на медийна грамотност, за да се намалят вредните ефекти от дезинформацията и фалшивите новини.
Дигитализацията позволява още да се противодейства и на плагиатството. Децата от малки трябва да знаят, че плагиатството е неприемливо и подлежи на санкции. В България това е огромен проблем, който съществува дори по върховете на академичните среди. За да се справим с него, трябва да възпитаме децата да уважават чуждия труд и да се безкомпромисни по отношение на академичния интегритет, а и не само на него.