- „Това е час по възпитание в добро. Програмата по добродетели няма да съдържа толкова и само религия“, обясни Вълчев.
- Засилва възпитанието и в патриотизъм, за да прави българските ученици с национално самосъзнание
- Родителите много искали засилване на възпитателната роля на образователната ни система
- Сблъсъкът между либерали и консерватори явно забавя въвеждането на религията в училище
„Най-вероятно няма да успеем да въведем „Добродетели и религии“ за учебната 2026/27 година, а за по-следващата 2027/2028 година“, жалва се вече образователният министър Красимир Вълчев по бТВ. Прогнозните планове му за юрушно въвеждане на религия в училище се забавили:
„Законопроектът се забави. Очакваме да бъде приет до края на годината или в началото на следващата година, т.е. по-късно отколкото прогнозирахме.“
„Ние имахме един срок – една процедура с изготвянето на учебниците, която в най-голяма степен ще го забави“, допълни Вълчев.
До приемането на закона от Народното събрание ние ще бъдем готови с програмата за 1 клас.
Ще можем веднага да стартираме процедура за възлагане изготвянето на учебници, но тя отнема повече време, което означава, че най-вероятно няма да успеем за учебната 2026/27 година, а за по-следващата 2027/2028 година.
За 1 клас говорим!
Вълчев си обяснява това, че част от обществото не иска да се учи религия в училище, с два факта:
- Разделителна линия между либерални и консервативни разбирания за света и образованието
- Внушения
Попадна на разделителната линия между по-либералната и по-консервативната разбиране за света и в частност за образованието. И защото имаше внушения, че ще се учи задължително.
Не, няма да учи нито едно дете религия против волята му!
Предметът ще се преподава от педагогически специалисти.
Интересен акцент направи за програмата по добродетели, която нямало „да съдържа толкова и само религия„:
Това е час по възпитание в добро. Програмата по добродетели няма да съдържа толкова и само религия. Ако има елементи на религия, каквито има и в момента, те ще са изцяло в познавателен, в недогматичен план.
Отново заговори за възпитателната функция на образованието. И обществото, и родителите имали такава нужда от усилване на тази функция.
Ние имаме нужда от усилване на възпитателната функция на българската образователна система.
Тя има много проблеми, но може би има два основни проблема: единият е с функционалната грамотност, другият е с възпитанието.
Имаме нужда като общество, имаме нужда като родители от усилване.
Интересен му беше и светогледът защо засилва патриотизма в образованието. Не говори за глобални теми, толерантност към другия, а за вглъбяване в себе си като народ и по този начин явно смята, че ще прави учениците добри хора.
Има причинно-следствена връзка да ги възпитаваме в патриотизъм и те да бъдат с национално самосъзнание.
Има причинно-следствена връзка да ги възпитаваме в добродетели и те да бъдат по-добри хора.
Законопроектът се забави. Очакваме да бъде приет до края на годината или в началото на следващата година, т.е. по-късно отколкото прогнозирахме.
