“Има логика учебната година да започва по-рано, за да се наваксва материал и да се прави преговор”, споделя в интервю за “Телеграф” образователният министър акад. Николай Денков. Тази идея се обсъжда сега заради пандемията, но според него има логика и извън ситуацията с ковид.
Това е идея, която се е появявала и преди. Сега се обсъжда във връзка с пандемията, но всъщност тя си има своята логика и извън ситуацията с коронавируса. Тя е свързана с наваксването на материала и с преговора, който може да се направи преди началото на учебния процес с новите уроци.
Акад. Денков отново споделя, че “България е сред страните с най-дълга лятна ваканция и в това отношение е изключение в Европа”, което обаче не е така и това ясно се вижда в доклада „The Organisation of School Time in Europe“. В почти цяла Южна Европа учебната година започва около средата на септември и лятната ваканция на учениците е колкото нашата, а някъде и по-дълга.
Ето един пример, а другите вижте тук.
Португалия
Началото на учебната година: 14-17 септември
Край: 7-30 юни (най-късно свършват най-малките)
11-14 седмици лятна ваканция
Акад. Денков споделя още, че се обсъждат няколко варианта: в първия понеделник на септември или на 5 септември, но за 2022 г. е все 5 септември (а 6 септември е официален празник). Целта изглежда е да се спечелят около 10 дни повече.
Обсъждаме различни варианти. Единият е началото на учебната година да бъде в първия понеделник на септември. Другият, който дава около 10 дни повече, е да стартира от 5 септември. През 2022 г. тези две възможности съвпадат, но през следващите години няма да е така. Всеки от вариантите има и предимства, и недостатъци.
Образователният министър смята да обсъди вариантите със социалните партньори. Към момента идеята се харесва на Янка Такова от Синдиката на българските учители. Всъщност по време на пандемията първо тя започна я да лансира и то още миналата учебна година. На по-различно мнение са от синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. Според тях, това означава учителите да се върнат на работа още около 15 август, което не се приема. Позицията на организациите на директорите е доста хлъзгава и не е ясно дали подкрепят или не, а по-скоро в изказвания на директори се забелязва, че хвърлят топката към родителите, които нямало да съгласят заради “евтиното септемврийско море”. Какво мислят от частните училища съвсем не става ясно. При тях това означава вероятно и повишаване на таксите заради допълнителните учебни дни, които са реално около половин месец.
Акад. Денков заявява, че ще се обсъди промяната и с обществеността, а родителите са в двете крайности – едните, вероятно с по-малки деца, одобряват, а другите са абсолютно против. Има и петиция срещу идеята учебната година да започне по-рано (вижте ТУК).
Все още изобщо не е ясно защо МОН иска по-дълга учебна година и защо все не се побира в поставените рамки. При всяко говорене по темата се подхвърлят различни причини, някои от тях звучат доста странно като например, че децата ще могат да стоят повече навън, защото септември още е топъл месец. Не е ясно защо, ако не са на училище тези деца да не могат да стоят навън. Друга причина е, че трябва да се покриват натрупаните образователни дефицити по време на пандемията. А ако няма? Да се прави само за ученици, при които има. Третата – дългата ваканция е в тежест на родителите, но това е само при малките ученици. За тях е добре да се помисли дали не могат да се предложат такива услуги, в които са им в помощ. В тази образователна система обаче има и големи ученици, които нямат нужда да бъдат гледани от родителите си. Има и дори пълнолетни граждани на 18 години. Отделно не е ясно защо цялото образование трябва винаги да е само свързано с МОН. Има достатъчно и други възможности за качествено и интересно образование извън МОН и защо да не се ползват летните месеци за това.
В това интервю образователният министър все пак добавя, че тези допълнителни дни може да се ползват за междинни ваканции, защото реално т.н. есенна и междусрочна ваканция не са изобщо ваканции.
Част от тези десетина дни, които ще имаме в повече, могат да се използват за по-дълги ваканции през учебната година – например между първия и втория срок. Сега заради дългата лятна ваканция ние съкращаваме междинните почивки и оттам децата и учителите не успяват да се възстановят напълно.
Ако се удължава учебната година, тя трябва да е с достатъчно дълги междинни ваканции, но това пак би затруднило родителите на малки ученици. Моделът на Франция не е лош – на около 2 месеца следва ваканция от около 2 седмици. В други западни държави, където учебната година започва по-рано, също имат дълги междинни ваканции. И те не са само по Коледа и по Великден.
