ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
По случай 1 юни специална цена за математическата платформа Еasymath.bg
„Чисто прагматично най-подходящо е на 7-8 септември да започва учебната година“, заяви образователният министър акад. Николай Денков по бТВ. 80% от българите обаче искат началото на учебната година да е на 15 септември, сочи анкета на медията. Следващата учебна 2022/23 година започва на 15 септември, но въпросът е кога ще завърши и кога ще започне по-следващата.
Според акад. Денков българските ученици учат с месеци по-малко в сравнение с връстниците си. Не става ясно дали говори за брой учебни часове в рамките на учебната година или общ хорариум за цялото обучение.
Няма проблем при 7-11 клас, но има при по-малки ученици, каза министърът. Много по-кратка е и учебната година на 12-класниците – това не беше посочено от акад. Денков, но се вижда от справки.
Но трябва да се отбележи, че българските ученици завършват на 19 години (промяна, направена внезапно през 90-те години), а в повечето европейски държави учениците приключват на 17-18 години.
И още една важна корекция, която се разминава с тезата на министъра: началото на учебната година в южните европейски държави не се различава от това в България, сочи докладът „The Organisation of School Time in Europe“. В южните държави лятната ваканция също така е доста дълга. И дали проблемът не идва в това, че у нас общинските училища учат на две смени и имат по-малко учебни часове на ден – проблем, вероятно породен от липсата на достатъчно база, за да се учи само на една смяна.
Преглеждат се учебниците и най-много оплаквания имаме по отношение на математиката за някои класове, допълни образователният министър.
Тази забележка за математиката буди притеснение, най-вече по отношение за учениците, които се целят в елитни университети по света и математиката е много важен показател за сравнение между различните образователни системи. Въпреки че в България се смята, че се учи много сериозно математика, все повече има сигнали от родители, чиито деца кандидатстват в елитни чужди университети (особено сега в Нидерландия). Те споделят, че комисиите по прием гледат броя на часовете по математика и за някои училища у нас се приема, че няма достатъчен хорариум по математика (с изключение може би на математическите гимназии, Американския колеж и вероятно още малък брой, където се учи много математика). При кандидатстване с изпит в чужбина с математика има раздели, които не са покрити от нашето образование. Разбира се, силните ученици по математика се справят със самоподготовка, но ако се върви към още по-сериозно съкращаване на учебния материал по математика у нас, притеснението вече е сериозно – да не би и те да имат проблеми вече с кандидатстването с българската диплома и недостатъчното изучаване на математика. Хубаво е да си следим какво искаме и не искаме да си изучаваме в България, но това е европейска диплома и тя трябва да дава спокоен достъп и до топ университети и да отговаря и на техните изисквания, а не целта да е само да се влезе с някаква матура в български ВУЗ.
Акад. Николай Денков:
Аз се отнасям с уважение към сантимента на хората към 15 септември. Всички помним първия учебен ден. В същото време е факт, че нашите ученици значително по-малко в сравнение с техните ученици.
Първо, ние сме последни по продължителност на учебните часове, които са задължителни за учениците.
Това е особено изразено между 1 и 6 клас.
След това от 7 до 11 клас е приблизително равно на средното.
И е с 25% или с 1/4 по-малко в сравнение с техните връстници от другите държави.
Средно за Европа.
Това означава, че имаме голяма разлика.
Тя се изразява в месеци, които по някакъв начин трябва да се компенсират.
Затова наред с промените в програмите, които ние ще направим, трябва да помислим как можем да удължим учебната година.
Нека направя един паралел.
Великден не е на определена дата.
Истинският празник е Великден, а не датата.
По същия начин ние сме свикнали, че 15 септември е първият учебен ден.
Празникът е първият учебен ден, а не 15 септември.
Както виждате още не сме успели да убедим хората в това.
Тази дискусия трябва да продължи.
Не може да се наложи силово такова решение.
Чисто прагматично, това, което е най-подходящо в момента – на 7-8 септември да започне учебната година, за да могат да влязат учителите около 1 септември. Да подготвят всички материали, да запишат учениците. Така че да стартира учебната година съдържателно на 7-8 септември.
Учителите се притесняват от това, че ще имат по-голямо натоварване.
Това, което трябва да продължим да дискутираме с тях, е как да бъдат компенсирани.
Тези допълнителни занимания доколко ще ги натоварят, каква част от тях.
Някои от тях ще се компенсират, че ще имат повече часове.
Това е дискусия със социалните партньори, със синдикатите, която започнахме.
Тя не е приключила.
И когато сме готови – тогава ще обявим решението.
Това, което виждаме – по-късата учебна година и по-дългата лятна ваканция, е един нарушен ритъм – учене, няколко дни ваканция, учене, няколко дни ваканция.
Примерът е междусрочната ваканция.
Това не е нормално.
Всички са уморени, изтощени от изпитите, оценките за края на срока и след това изведнъж 1 ден и започвате наново.
Това не работи добре.
Обмисля се удължаване на учебната година за учебниците от 1 до 6 клас.
Няма крайно решение.
Хората трябва да разберат, че има реален проблем.
Със сигурност учебната 2022/23 година на 15 септември.
Въпросът е кога ще завърши и кога ще започне следващата учебна година.
От една страна материалът не е добре съобразен с възрастта. Има твърде много термини.
Има твърде много академизъм.
Това искаме да променим сега.
Успоредно с това не достига времето за упражнение.
И за развиване на едни други умения, които в нашето училище много липсват – да се изразяваш, да се подготвяш с тези, които да представиш пред другите, да влезеш в дебат, да подготвиш презентация.
Това изисква време, което в момента няма в нашето училище.
Срокът за преглед на учебните програми е до 30 юни.
Ще има крайните доклади, които ще съдържат ясно дефинирани проблеми и предложения какво трябва да се промени.
Когато са готови тези доклади, ще влезем в конкретиката.
Много често учениците не разбират защо учат нещо.
Действително част от нещата не са толкова важни за всекидневната практика.
От друга страна материалът е поднесен сложно. И самите учители не могат да обяснят защо се учи.
Това вече е проблем.Най-много оплаквания имаме по отношение на математиката в някои от класовете.
В природните науки също.
Но не само там. Също и в българския език, в историята.
За някои от класовете в математиката няма оплаквания. Има за конкретни класове.
Първо трябва да актуализираме програмите.
Част от нещата трябва да отидат или в профилиращите предмети в 11-12 клас, или да се преместят по-нагоре, така че децата да могат да ги разберат.
Когато програмите са готови, тогава ще искаме базовите учебници да следват стриктно програмите, а не всеки да може да слага още отгоре и отгоре.
Това различно ниво, което имат учениците, трябва да бъде покрито с учебните помагала.
Това, което става сега, е едно объркване.
Ако учител избере по-сложен учебник, който не е съобразен с децата, той почва да води занятията по него, но след това нито учителят успява да го покрие качествено, нито децата да го разберат, нито родителите.
Това, което виждаме, е при изпитите накрая и резултатите не са това, което искаме.
Част от проблемите са свързани с ковид пандемията, но част са свързани с недостатъчното разбиране на материала.
Около 10 работи са анулирани по време на ДЗИ досега.
