Разказ за двамата братя Борислав и Лъчезар Хаджигенови – състезатели по кикбокс
Преди няколко дни с радост изчетох публикация на сайта на ПЧМГ за новите победи на двамата братя Борислав и Лъчезар Хаджигенови – шампиони по кикбокс. Споделих линка и ми стана още по-приятно като видях колко хора са харесали тази добра новина.
Помолих родителите им – Елена и Николай Хаджигенови да ни разкажат какво е да отглеждаш такива златни момчета. Всъщност семейството има и трето момченце – Влади, ще го видите на снимки по-долу и него как вече върви по стъпките на батковците си.
Всъщност днес Елена Хаджигенова има рожден ден.
Честит рожден ден, Лени! Да те радват още повече твоите златни момчета!
Елена и Николай Хаджигенови:
Когато за пръв път преди 9 години прекрачихме с Боби – първородния ни син, прага на залата по карате и кик-бокс, дори и през ум не ми е минавало за участия в Световни, Европейски, Балкански първенства, за купи и медали, екипировки, пътувания и живот съобразен, със спортния календар.
Заведохме сина ни в залата, защото искахме да спортува, държахме спортът да е „от нашите“ и да има занимание, което да му носи удоволствие, да го направи по-силен и по-умел и да не му оставя време за улицата и за дебнещите на нея „изкушения“.
Днес 9 години по-късно мислим, че нашата програма максимум е преизпълнена и вече гоним тяхната – негова и на брат му Лъчи, с тенденция от догодина да включим в отбора и най-младата надежда – Влади, който е на цели 4 години.
Постепенно тренировките и техният ритъм станаха отправна точка не само на дневния режим на децата ни, но и на нашия. Вече всички събития в семейният календар се планират и съобразяват с участията в тренировки, лагери, турнири у нас и в чужбина.
Спортът дава толкова много, че не се колебайте да подарите на децата си това усещане и тази възможност.
В залата децата каляват характера си, научават се да се борят за себе си, но и за отбора си. Научават се да бъдат победители, но и да приемат пораженията. Научават се да разпределят времето си, да степенуват задачите и ангажиментите си, да се организират и да планират във времето своите ангажименти.
След безметежните първи 4 години в основния курс в училище, попадайки в месомелачката на Математическата гимназия, смело можем да кажем, че Боби оцеля най-вече благодарение на вече създадения си навик да се бори, да преследва целта си, да се организира и да насочва силите си там, където в момента са нужни.
Сега в 9-ти клас вече е сред силните ученици в класа си и се радва на уважението и на признанието на учителите си, които проявяват и разбиране към ангажиментите му извън училище, но пък не променят критериите си за оценяване.
Постиженията му – засега са по-скоро скромни, но знаем, че това е само началото. Множество титли и медали от републикански първенства и турнири у нас. Сред най-важните са Шампионска титла и бронзов медал на турнира Athens Challenge 2013, турнир, от който стартира пътят на много дарования. Трето място на изключително силния турнир Golden gloves 2013 – турнирът се провежда в Италия, където кикбоксът и каратето са третият по популярност спорт след футбола и волейбола. Шампионска титла на Balkan Championship Varna 2012, две шампионски титли и едно второ място на турнира “The Judgement day” Bucharest 2012. Участия в световно и европейско първенство, с пето място на световното в своята категория.
От няколко години по стъпките на брат си уверено набира скорост и Лъчи, който в момента е на 11 години и също вече има впечатляваща спортна биография – шампионска титла и трето място на Athens Challenge 2013, както и второ място на същият турнир миналата година. Към това могат да се прибавят множество медали от турнири и първенства у нас, както и участия на Световното първенство в Австрия през миналата година. Със сигурност талантът на Лъчи тепърва започва да се разгръща и от него ще чакаме още постижения на сериозни турнири.
Зад всички тези резултати естествено седи един невероятен спортен клуб ИККЕН, с едни невероятни хора, работещи с децата с търпение, такт и необходимата доза твърдост, за да се получи точно тази шампионска смес, която да ги изведе на най-високото място на стълбицата.
Няма как да пропусна имената на треньорите дали шанса на децата ни да пораснат – Иван Георгиев, Кристиян Андонов, Деница Миленкова, както и шансът да тренираш рамо до рамо с легенди, многократни световни и европейски шампиони като Емануил, Мадлен и Александра Димитрови, Кристиян Андонов, Петър Спасенич, Даниел Георгиев, Димитър Дяков и Димитър Василев, Вероника Пенева.
На финала ми се иска за малко да игнорираме успехите и медалите и отново да ви призовем да поощрите децата си да спортуват – за здраве и удоволствие на първо място, за да имат истински приятелства и един истински колектив и за да имат цели и стратегия да ги следват. Ако се окаже, че са и талантливи какво по-хубаво за тях!