Измерване на добавена стойност на училищата само от един или дори два изпита по принцип е доста ненадеждна идея, особено ако финансирането е обвързано с тази метрика, посочва в дискусиите в Данибон Асенка Христова, основател и изпълнителен директор на „Институт за изследвания в образованието“. “Най-разумно е изпитът с висок залог след седми клас да се използва САМО за селекция, а не за оценка на работата на училищата и ефективността на образователната система. НВО може да е на принципа на представително извадково изследване (както е PISA) и да включва повече предмети”, допълва тя.
Ето цялата позиция на Асенка Христова:
Измерване на добавена стойност на училищата само от един или дори два изпита по принцип е доста ненадеждна идея, особено ако финансирането е обвързано с тази метрика.
Добавената стойност на учителите по биология, химия, история, география, изкуства и т.н. не може да се отрази от изпити по български и математика. Също така няма как да се измери добавена стойност на професионалното образование с ДЗИ по БЕЛ. Това са доста необмислени неща и почти никъде по света не се прилагат в този опростенчески вид.
Иначе най-разумно е изпитът с висок залог след седми клас да се използва САМО за селекция, а не за оценка на работата на училищата и ефективността на образователната система. НВО-то може да е на принципа на представително извадково изследване (както е PISA) и да включва повече предмети. Така ще се получава значително по-обективна преценка как функционира системата.
В някои европейски страни даже сменят изпитните предмети всяка година и ги обявяват достатъчно късно, за да няма време за странична целенасочена подготовка.
Като гледам обаче какви са нагласите на отговорните за образователните политики напоследък, при нас този подход не е атрактивен – тук фокусът изглежда е да се опитваме да “тренираме” учениците, за да докараме някакъв резултат. Каруцата пред коня е положението и това дългосрочно е доста деструктивно.
В дискусията в Данибон Асенка Христова води много интересен разговор с Траян Траянов, изпълнителен директор на Фондация “Заедно в час”.
Поводът беше много хубав коментар в друга дискусия в Данибон от Траян Траянов как да се разграничи НВО от изпита в 7 клас. Разговорът е с друг бивш възпитаник на Американския колеж:
“И двамата сме държали собствения изпит на Американскияколеж. Вече и други гимназии подхождат така и организират свой изпит.
Алтернативи на отсяване през НВО:
1. За прием да се ползват събрани точки от олимпиади и състезания (както правят профилираните математически сега).
2. Оставяме един общ държавен изпит за прием след VII клас, а НВО-то може да е след III, VI, IX клас. Пак имаме инструмент за оценка и анализ на политики и добавена стойност на училищата, без да “замърсяваме” данните с ефекта на частните уроци.”
Препоръчвам на всички, които се интересуват от образование, да следят позициите на Асенка Христова и Траян Траянов. За мен са винаги много интересни събеседници, от които може да се научи много. Определено са едни от най-добрите имена у нас с експертна позиция в сферата на образованието.
Ето част от разговора между тях в дискусията в Данибон:
Траян Траянов:
Измерване на добавената стойност с два основни предмета е по-добре от никакво измерване. Особено ако това е една от няколко метрики, които влизат в комплексна оценка на представянето на училището. Можем да мислим и за НВО, организирано около основно познавателни области вместо около предмети. Целта е да гарантираме, че училищата добавят стойност в общообразователната част, което е основа за надграждане и профилираме в останалите предмети.
Асенка Христова:
Говоря принципно за модерната нагласа да се правят безсмислени упражнения и да се смятат неща, които не могат да се сметнат като хората. Не е лошо качеството да е обвързано със стимули, но парите да следват линейно каквото и да е в образованието, особено в българското, в което има доста изкривени стимули, не е особено практично.
А измерване на добавена стойност на базата на два предмета при липса на категорично доказан надежден инструментариум за оценяване и много “страничен шум” е доста по-зле от нищо, защото може да навреди точно на най-качествените училища. Има много ясни международни стандарти, които направо указват да не се правят такива опити, ако не може да се гаратира високо качество и надеждност на инструментите….
Траян Траянов:
Сългасен, че е важно инструментите да бъдат с високо качество и надеждност, а не да се пишат на коляно, както е сега. Смятам, че е по-вероятно да имаме такива, ако се ангажираме, че ще правим оценка на добавената стойност и резултатите от нея ще имат последствия…
Комплексната оценка на представянето на училището би включила количествени и качествени показатели: добавена стойност, реализация и задържане/отпадане, благосъстояние и ангажираност на учениците и учителите, ефективност на преподаването, както и други цели, заложени в плана за развитие на институцията.
Училищата би трябвало да се самооценяват редовно и да бъдат инспектирани периодично. Всички оценки трябва да са публични. А последствията от такава комплексна оценка би трябвало да се носят от ръководството.
Асенка Христова:
Комплексната оценка наистина би трябвало да дава възможност за всеобхватна представа за приноса на училището в резултатите на учениците. Освен оценки по предмети или предметни области/групи, образователните резултати включват много други неща като мотивационни нагласи, саморегулация, един куп критично важни социално-емоционални умения, които често са значително по-важни от оценка по БЕЛ и математика в една или две точки от времето. Добавената стойност е възможна и смислена част от такава комплексна оценка, но само при условие, че и тя се прави обхватно, редовно и качествено. Всъщност приноса на училището за резултатите на учениците би следвало да се проследява ежегодно за едни и същи випуски, за да се вземат адекватни навременни мерки за подобряване и да е полезно за самите ученици.
В страни, в които се използва добавена стойност (не са много), това най-често се прави на училищно ниво и се следи вътрешно в училището, като се измерва приноса на всеки учител. Както и да е, моето притеснение е да не залитнем по поредното модерно звучащо течение, което изглежда лесно за отчитане политически (тип направихме революционна промяна), но много трудно приложимо така, че да е наистина полезно, защото изисква доста работа по “изходната инфраструктура”. Малко е текущото знание, експертност и капацитет за това в България.
В тази връзка, ЦОПУО няма един психометрик.
Проследете тук разговора.
