На 5.IX, понеделник, да е началото на учебната година през 2022. Тази идея все по-често се лансира от МОН.
„Да, но 6.IX е официален празник!“, коментираха веднага учители в Данибон.
Родители вече пуснаха петиция против промяната на датата за началото на учебната година.
Доводът на МОН е да се започва по-рано, за да се прави преговор на материала от предишната учебна година и той да се затвърждава. Също така, тъй като времето е хубаво, учениците, щели да излизат повече време навън. Изпуска се обаче моментът, че учениците и без да ходят на училище, пак могат да излизат навън и дори да са на много по-приятни места, а в същото време едва ли всички са с натрупани образователни дефицити. Не е ясно защо не се фокусира вниманието само там, където трябва да се предостави допълнителна помощ, а държавата иска да вкара всички в задължително обучение още две седмици повече.
В момента идеята само е хвърлена в публичното пространство. За пореден път в последните години.
Популярният директор на 119 СУ Диян Стаматов видя в тази идея, че най-много ще спечелят от това учениците. Всъщност той дори говори за 1 септември.
От 1 септември на училище – кой би спечелил най-много? Най-вече учениците!
Стаматов пише в позицията си учебната година да завършва между 15 и 30 юни. А матурите, дори за 12 клас, да са през юни.
Директорът на 23 СУ Нина Чанева също смята, че е добре учебната година да започва в началото на септември и да завършва чак в края на юни, съобщават от „24 часа“.
Зад тази идея застава и другият популярен директор – Асен Александров, който ръководи 51 СУ.
И тримата известни директори говорят за по-дълги ваканции през учебната година, но основно се споменават зимната и пролетната. Директорът на на 23 СУ маркира и междусрочната ваканция. Директорът на 119 СУ говори след зимната ваканция да започва вторият срок. Директорът на 51 СУ смята, че е добре ваканциите да са по-дълги или да има една допълнителна ваканция. И тримата са от директорските сдружения в образованието, които са социални партньори на МОН.
Западните модели, които често се дават за пример обаче, имат по-дълги ваканции на около 2 месеца. Има достатъчно дълга ваканция и през есента. А тук обикновено е само на 1 ноември, който и без това е празник. И сега първият срок е доста неприятен и се учи почти непрекъснато от 15 септември до Коледа. Сега би означавало от началото на септември до Коледа. Т.е още по-голямо натоварване през този първи срок.
„Родителите, за които са важни есенните ваканции, обаче вероятно ще са против“, споделя директорът на 23 СУ пред „24 часа“.
Само издание преразказва отчетлива настройка:
„Родителите обаче трудно щели да се откажат от евтиното море в първите дни на септември“.
Родителите са разединени – едните подкрепят по-ранното започване, а другите са против. Вероятно би било удобно най-вече на семействата с малки ученици, които искат по-малка лятна ваканция, но пък за другите е доста неясно защо да се вкарват в класните стаи по-рано всички, дори и големите ученици, сред които има и пълнолетни граждани.
Позиция на Данибон:
Кой щял да спечели най-много от започване на учебната година на 1 септември? Учениците – видях в анализа на популярен директор.
Според мен учениците са последните хора, които биха имали ползи, а камо ли най-големи.
Да, съгласна съм, че за родителите на малките ученици ще е добре. За тези на големите – не мисля. Все пак ученици са и пълнолетни граждани на 18 години!
Като плюс четох тези дни, че понеже ще е още топло през септември, децата щели да излизат повече навън.
Тези деца могат да излизат навън и без да са в училище. Дори могат да са през цялото време навън. Да не говорим, че спокойно могат да са на слънце и на чист въздух, а не в прашен град като София.
А пък матурата в 12 клас да отиде през юни – пак е излишно. Това са хора на 19 години. Защо да ги държим в училище още и още? Отделно в България през юни е жега. Защо да не приключат всичко рано-рано и всеки да поема по своя път. А пък това, че матурите може да са през юни, дали пък няма да затрудни тези, които са кандидатствали в чужди университети и трябва да си предадат дипломата, за да си запазят мястото? Мисля, че и сега се получава доста напечено като срокове.
В образованието има толкова проблеми и се бута първо нещо, което работи. Защо?
Ако е необходимо държавата да предостави възможност за безплатно обучение за деца, които са натрупали дефицити, или няма кой да ги гледа през дългата лятна ваканция, но защо да заема все повече и повече от времето на всички. То може да се ползва достатъчно добре. Ако трябва, ще декларираме родителите, че ги водим да разгледат музеи, галерии, забележителности. Може и да го документираме. Обучение се получава не само в класната стая.
И още от Данибон:
Живеем 32 години след края на социализма.
Наистина ли не ви ли дразни прекалената намеса на държавата?
Всяка намеса, особено ако засяга семейството ми, на мен не ми харесва. А нямам по принцип изобщо проблем с левите идеи и дори ги намирах за изключително чаровни и интересни, когато ги изучавах като студент по „Политология“. В реалния живот обаче предпочитам аз да си чертая пътя и да контролирам качеството.
Точно като намеса на държавата в семейното ни време приемам нещата с преместване на първия учебен ден в началото на септември. Ако трябва да предостави грижи за деца, които се нуждат („имат натрупани дефицити“, както твърдят от МОН или няма кой да ги гледа) – добре, но защо да го превръща в задължително обучение за всички?
И още нещо – тази идея детските градини да станат безплатни ме учуди. Ако е за нуждаещи (безработни, млади семейства и т.н) – абсолютно да. Но ако не се плаща нищо – така родителите не губят ли напълно контрол върху качеството на обучението на децата си? Вземаш каквото ти дадат и толкова. Нищо не можеш да изискваш.
Това, което не ми харесва в идеята за преместване на учебната година в началото на септември, го обобщавам с фраза, която чувам от познати, избрали за децата си да учат в чуждестранни училища и защо не искат в българската образователна система: „Твърде много МОН!“.
Струва ми се, че МОН влиза в твърде много детайли в обучението, а вече съвсем иска да се разпространява все по-нашироко в живота на децата и семействата.
