Пътеписи от България
„През отворените прозорци“ надникваме в руския импресионизъм
В един ноемврийски съботен следобед посетихме изложбата „През отворените прозорци“ в Националната галерия.
Сред посетителите имаше семейства с деца в ученическа възраст, възрастни дами, чужденци.
Поспираха, разглеждаха внимателно.
Възрастните правеха препратки към творчеството на други известни художници, а децата се заслушваха в разказите.
Пред тази картина една дама беше спряла за дълго и не откъсваше очи. Когато доближих, тя само прошепна:
“Като живи са!”
Името на изложбата „През отворените прозорци“ е подбрано много точно.
Някои от най-интересните картини са точно отворени прозорци и те карат да се загледаш в детайлите в стаята, но и да помечтаеш за природата навън.
Най-ранният „Прозорец” в колекцията на музея е от 1886. Негов автор е Валентин Серов, приятел и състудент на „природния импресионист” Константин Коровин, разказват от Националната галерия.
“Лято” на Николай Богданов-Белски стана любимата ми картина в изложбата. Възприех я с нейната пролетно-младежка свежест и невинност, която те кара да мечтаеш за уют и нежност.
Картината на Николай Богданов-Белски „Лято” (1911) с прозорец, отворен към огряната от обедна светлина градина, е програмно произведение на руския импресионизъм. Тя е пронизана от усещането за изплъзващия се миг на хармония на човека с природата, обясняват от Националната галерия.
Погледнете следващата картина – „Интериор на стая” на Станислав Жуковски. Усеща се дворянската обстановка в стаята и безгрижието, което лъха от природата, видяна през отворения прозорец.
„Интериор на стая”(1910-1920-те години) на Станислав Жуковски е вдъхновена от спомените му от далечното детство. Син на загубил родовия си имот аристократ, художникът често се обръща към темата за дворянските имения. И стаята с отворения прозорец, изпълнена с живот, светлина и въздух, е също спомен, връщане в миналото, разказват от Националната галерия.
Прозорец, напръскан с нежни капки дъжд, а отпред е поставен букет от люляк – това е картината на Александър Герасимов.
През 1950-те години патриархът на соцреализма Александър Герасимов ще нарисува букет от люляк, поставен на перваза на прозорец, покрит с капки от наскоро спрелия дъжд – удивително естествен и лиричен сюжет за времето. През този период изпълнените в традициите на импресионизма картини – спокойни разходки, пейзажи, интериори и натюрморти – са отдушник и малко поле на свобода за съветските художници, обясняват от Националната галерия.
В “Двореца” са изложени 66 картини на 43 руски художници. Обхващат период от 130 години и допълват познанията ни за историята на руското изкуство.
Разположени са в 7 зали на Националната галерия.
Руските творби напомнят в много аспекти на работите на френските импресионисти, но и добавят също така много от руската душевност и тематика.
Колекцията е на частния Музей на руския импресионизъм.
В основата му е частната колекция на мецената Борис Минц, която събира в продължение на 15 години.
Минц се ориентира към произведения на руската живопис от края на ХІХ – началото на ХХ век, изпълнени в стилистиката на импресионизма.
Иска да припомни на публиката забравени имена на руски художници, много от които напускат Русия след Октомврийската революция през 1917 г.
Музеят на руския импресионизъм е открит през май 2016 година в центъра на Москва на територията на известната фабрика за бонбони “Болшевик”.
През първите три месеца след откриването Музеят на руския импресионизъм е посетен от над 30 000 зрители.
РАЗБЕРЕТЕ: Луксозно хоби ли е изучаването на историята на изкуството? >>
ВИЖТЕ: 20 красиви картини на Андрей Рябушкин, които показват руския бит и история >>
РАЗГЛЕДАЙТЕ: Виртуален тур из красивата гара на Владивосток >>
ИЗГЛЕДАЙТЕ: 7 картини от изложбата, които най-много ме впечатлиха
Изложбата “През отворените прозорци” може да бъде посетена до 23 ноември 2016 г. в Националната галерия – “Двореца”, пл. „Княз Александър І“ № 1.