Днес ще ви разходя по една малка уличка в столичния квартал “Редута”. Не, няма да ви показвам забележителности, а само ще ви помогна да помиришете ей-тези рози или пък да протегнете ръка към узрелите череши в съседния двор.
Уличката, по която ще се разходим, се казва “Блага Димитрова”. Тя обаче има честта да се е наричала и с още няколко имена в последните години. Аз самата знам още две “Карлък” (“Карлъка”) и “Владо Тричков”. На мен самата името “Карлък” най-много ми харесва. Но пък кой ли ме пита? Не мислите ли, че звучи много запомнящо (е, и объркващо) “Карлъка” в “Редута”?
Заради жегите избрах съвсем кратичка отсечка, по която ще ви разходя – от ул. “Велчо Атанасов” до ул. “Иларион Драгостинов”.
Няма нищо претенциозно като постройки, но пък има нещо друго, което грабва погледа и те кара да се чувстваш като на село и да виждаш нещо истинско.
Първо ще ви покажа една ограда, която е цялата в червени рози (сигурно и вие вече знаете за моята страст по розите).
Ще минем няколко метра по-нагоре по уличката и ще протегнем ръце към узрелите череши.
А точно срещу черешите – други цветя, които сякаш ни гледат, за да им обърнем внимание.
Да повървим още няколко метра.
Да, вече приближаваме ул. “Иларион Драгостинов”, но преди това отново да поспрем.
Защо ли?
Отново ограда с много червени рози.
Е, поразходихме се, подишахме от аромата на красивите цветя, попротегнахме ръце към черешите (дали похапнахме – как мислите?), време да се разделим.
А скоро отново мога да ви поразходя.
Компанията ви ми беше много приятна.
