Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори. Обществото по-скоро приема за важна темата с влизането на България в Шенгенското пространство, макар засега да не личи особен интерес.
Изводите са от редовната независима програма на ежемесечни изследвания на общественото мнение на „Галъп интернешънъл болкан“. Тази вълна е проведена сред 807 пълнолетни българи по метода „лице в лице“ с таблети между 24 ноември и 2 декември.
На въпрос за начина на гласуване 55% от респондентите приемат, че е по-добре да се гласува основно с машини и по изключение с хартия – както на последните избори. Над една трета предпочитат смесен вариант – да има възможност за гласуване и с машини, и с хартиена бюлетина. Останалите не могат да отговорят.
Машинният вот е предпочитан в мнозинство от електоратите на „Български възход“, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“. Привържениците на БСП и ДПС пък са тези, които предпочитат смесения подход за гласуване. При електората на ГЕРБ дяловете на двата отговора са почти без разлика. Любопитно е, че негласуващите също биха предпочели по-скоро машинния вот. Разбира се, данните за тези групи имат най-вече ролята на ориентир, а не на представителна за всяка една от групите картина. Също, вторично влияние оказват и самите позиции, които партиите изградиха в текущия политически дебат.
Свързано с това, отражение върху нагласите на респондентите видимо имат и различни демографски показатели. Младите, хората в активна възраст, както и по-високо образованите са привърженици на машинния вот. Обратното, най-възрастните, пенсионерите, живеещите в селски райони, както и по-слабо образованите предпочитат смесения подход.
46,2% от интервюираните смятат, че влизането на България в Шенгенското пространство е в една или друга степен важно. Една трета са повече или по-малко на обратното мнение. Присъства и немалък дял – 21,3% – от респондентите, които не могат да преценят.
От демографските профили очаквано личи, че за младите, хората в активна възраст, както и за тези от столицата, темата е много по-важна, отколкото за възрастните и пенсионерите.
Като цяло личи, че в България отсъства достатъчно ясно мнение по темата. Назад в годините, в изследванията винаги е личало, че въпросът е сравнително далечен за масовия вкус. Преди седем години, например, когато този въпрос отново беше зададен, темата дори е показвала по-голяма важност за масовото съзнание в сравнение със сега. Тепърва ще се разбере влиянието на започващата нова политизация по този проблем. Данните от настоящата вълна на изследване са все пак от времето преди решението от четвъртък. Оказва се, че и по двете теми, възрастта всъщност е от съществено значение, но върху нейното влияние се наслагва и влиянието на посланията на партиите.
