Пътеписи от Гърция
Акрополът се свързва със “Златния век” на великия управник Перикъл. Идеята на Перикъл била това място да да символизира значимостта и просперитета на Атина. Трябвало е да бъде шедьовърът, пред който всички да се прекланят. И наистина тази цел на този мащабен проект се реализира. Акрополът преминава през различни сътресения, но успява да съхрани онази величественост, която да привлича хиляди туристи всеки ден.
Акрополът през “Златния век” на Перикъл
Леополд фон Кленце
Средата на 5 век пр.н.е. е т.н. “Златен век” на Атина. Начело е древногръцкият политик и управник Перикъл. Той е от знатно потекло. Произхожда от атинския аристократичен род на Алкмеонидите. Също така е изключително образован. Бил е ученик на Зенон от Елея – един от най-известните тогавашни философи. Той е амбициозен, но той и визионер, който се стреми да превърне Атина в икономически, политически и културен център на древногръцкия свят.
Перикъл поема управлението на Атинската държава през 461 г. пр.н.е. и управлява до 429 г. пр.н.е. За да покаже нейната значимост, решава да започне голям строителен проект – Акропола. Наема най-добрите майстори – архитектите Иктин, Каликрат и Карпион, а така също и именития скулптор Фидий, който е негов верен съветник. Отговорник за целия проект на Акропола вероятно е бил големият архитект Иктин.
Защо за Перикъл е бил важен този проект?
Преди Перикъл да поеме управлението на Атина, през 480 г. пр.н.е. персите унищожават предишния храм и някогашните статуи на Акропола, които са съществували още от микенските времена. Когато амбициозният управник е вече на власт и Атина е в най-златния си период, той решава да започне възстановяването на свещения хълм с мащабен строителен проект, който ще се превърне в “кулминацията на гръцкото изкуство”.
Проектът е бил финансиран със средствата от фондовете, които били събрани от държавите съюзници на Атина за взаимна защита срещу персите. Перикъл не е виждал вече реална заплаха от този враг. И тъй като Атина се оказала основна жертва, но и победител в тези войни срещу персите, той преценил, че е нормалнода се използват парите за възстановяване на разрушените храмове. За това пренасочване на големи финансови средстава за “украсяване” на града, той търпи след това обвинения от Тукидид, древногръцки историк и военачалник, автор на „История на Пелопонеската война“. Историкът смята, че това може би е и причина след това Спарта да победи Атина.
Най-важните сгради в Акропола
Най-важните забележителности в Акропола са трите храма (Партенонът, Храмът на Атина Нике и Ерихтийонът), впечатляващият вход (Пропилеите) и двата известни театъра в южната част на склона – Театърът на Дионис и Театърът на Ирод Атически.
Какво трябва да знаете и на какво да обърнете внимание при посещение в Акропола?
Партенонът – храмът на богинята девица
Партенонът е една от най-известните сгради в света. Това е главният храм в Атинския Акропол. Посветен е на богинята девица Атина Партенос (Атина дева), в чиято чест е кръстен и самият град Атина. Неговото изграждане започва през 447 г. пр.н.е. и продължава 9 години. Освещаването на храма е през 438 пр.н.е.
Архитекти на Партенона са Иктин, Каликрат и Карпион. Строежът е наблюдаван от Фидий, близък приятел и съветник на Перикъл. Фидий бил ангажиран и с изработването на най-важната скулптура в храма, а така също и на фриза, който обхваща вътрешната страна на Партенона.
Партенонът е изграден от бляскав мрамор, в който има железни жилки. По тази причина и вечер сградата излъчва нежно “златисто сияние”.
В този най-величествен храм е имало много важен акцент. И това е била златната статуя на богинята Атина, която заемала централното място в Партенона. Статуята имала внушителна височина от 12 метра. Древногръцкият майстор Фидий я изработил от слонова кост и злато.
![Статуята на Атина в Партенон, възстановена по образец от II век, Национален Археологически музей в Атина By Unknown (After Phidias' Athena Parthenos) (Marsyas) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY 2.5 (http://creativecommons.org/licenses/by/2.5)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2017/06/NAMA_Athéna_Varvakeion-e1497538915331.jpg)
By Unknown (After Phidias’ Athena Parthenos) (Marsyas) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html), CC-BY-SA-3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/) or CC BY 2.5 (http://creativecommons.org/licenses/by/2.5)], via Wikimedia Commons
За да се побере тази голяма статуя на Атина, архитектите оформят по-необичаен план за Партенона. Централната зала, в която се поставя скулптурата на божеството, е доста широка и по-къса в сравнение с другите древногръцки храмове.
Зад това централното помещение със статуята на Атина се намирала втора зала, в която се съхранявало съкровището на града. Тази зала се наричала Партенон – което означава стая на богинята дева Атина Партенос. От 4 век пр. н.е. с това име започва да се нарича цялата постройка. Преди това е била позната като Мегас Наос – Големия храм.
Партенонът е типичен дорийски храм. Дълъг е 69,51 метра, а широк – 30,86 метра. Има по 8 колони на двете фасадните страни и по 17 на страничните. Общо колоните са 46.
Този величествен храм има не само необичаен план, но е интересен и заради пропорциите си. Архитект Иктин много внимателно ги обмисля. Съотношението 9:4 е използвано в цялата сграда. Постройката е масивна, но впечатлява със своята грация.
Това е единственият храм на Акропола, който е бил завършен преди началото на Пелопонеската война през 431 г. пр.н.е. Тукидид, който описва историята на тази война, упреква Перикъл, че е наблегнал на украсяване на града, а това отслабило позициите му и се оказало пагубно за Атина във войната срещу Спарта.
Внушителният вход Пропилеите
Малко след като бил завършен величественият Партенон, Перикъл се впуснал в нов скъп проект. На дневен ред било изграждането на внушитела входна порта към свещеното място на хълма. Наречена е Пропилеите. Разположена е в западната част на Акропола. Всъщност винаги на това място се е влизало от западната страна. Така е било и при постройките, съществували тук преди да бъдат разрушени от персите.
Началото на изграждането на Пропилеите започва през 437 г. пр.н.е. Начело застава архитект Мнезикъл. Основната част била завършена за 5 години, а другите – трябвало да бъдат приключени след войната.
Пропилеите са отново в дорийски стил. Използвани се прийоми от дорийските храмове и е интересно да се види как са приспособени за сграда от различен тип. Всичко било построено от мрамор.
Входната порта има 6 дорийски колони и два реда йонийски колони вътре. Така се оформят 5 входа. В северното крило на постройката е била пинакотеката (картинната галерия).
Елегантният Храм на Атина Нике
Елегантният малък Храм на Атина Нике се намира близо до Пропилеите. Построен е, за да се отбележи победата на атиняните над персите. Фризът на храма показва сцени от битката при Платея през 479 г. пр.н.е.. Това е едно от най-големите сухопътни сражения па време на Гръко-персийските войни.
Гледката от храма е незабравима и се вижда много надалече. По тази причина още от праисторически времена тази стратегическа позиция винаги е използвана и като пост за наблюдаване. Следяло се дали не идва вражеско нападение, най-вече по море.
С това място е свързана и легендата за цар Егей. Синът му Тезей попада в групата от 14 младежи (седем юноши и седем девойки), които Атина ежегодно плащала като кръвен данък на Крит. Тезей успява да убие минотавъра, но забравя да изпълни обещанието, което дал на баща си – да смени черните платна на кораба с бели. Цар Егей седял на това място, където е построен по-късно Храмът на Атина Нике, и все се взирал в морето. Когато видял черните знамена, решил, че синът му е мъртъв и се хвърлих надолу в скалите. Оттогава това море носи неговото име и се нарича Егейско море.
Храмът на Атина Нике вероятно е построен между 427 и 424 г. пр.н.е. Предполага се, че е работено по план на архитекта Каликрат, който е изготвен 20 години по-рано.
Тази постройка е в йонийски стил. Най-добрите образци в този стил се намират на Акропола. Йонийският стил силно е свързан с Близкия изток. В началото атинските архитекти го считали за подходящ само за малки храмове. Отличителна черта при него е колоната и капителите с волути (спираловиден декоративен архитектурен елемент с малък кръг в средата). Йонийската колона много прилича на палмово дърво.
Също така тя е по-грациозна, по-женствена от дорийската, смятана за мъжка и много стабилна.
Другата отличителна черта за йонийския стил е непрекъснатия фриз.
Храмът на Атина Нике е малък. Дълъг е 8,27 метра. Широк е 5,44 метра. Има четири йонийски колони, чиято височина е 4,66 метра.
Постройката е реконструирана през 1834-1838 година, тъй като е била разрушена от турците през 1686 година.
Изящният Ерехтейон
Партенонът е най-величествената сграда на Акропола, но точно срещу него, на север, се намира най-изящният йонийски храм – Ерехтейон. Той е известен със своите интересни женски кариатиди – колони с женски скулптури.
Ерехтейонът е построен между 421 и 405 година пр.н.е. вероятно под ръководството на Мнезикъл. Този храм е разположен на неравен терен, което обуславя и самата специфика на постройката. Има два портика.
Единият, който е по-голям, е на север. Другият е с лице към Партенона. Той е познат като Портикът на девойките, тъй като колоните му са красиви женски скулптурни фигури, наричани кариатиди.
В храма е имало четири зали. В една от тях е била изложена статуя на легендарния атински цар Ерехтей, който въвежда култа към Атина. Ерехтейонът е кръстен на него. Други две зали били посветени на две важни божества, обвързани според легендите с това място. В източната зала се отдавало почит на Атина Полис (Богинята на града), в западната се почитал Посейдон.
Сградата е построена на мястото, където според преданията, е било съревнованието между Атина и Посейдон. За него разбираме и от източния фронтон на Партенона.
Вярва се, че Атина подарява маслиновото дърво, което расте до Ерехтейона. А на мястото, където Посейдон хвърля своя тризъбец, се е образувало солено езеро.
Когато посещавате Акропола и разглеждате Ерехтейона или при посещение на Новия музей на Акропола, където са изложени оригиналните женски колони, поспрете и се загледайте в прическите на женските фигури.
Векове след създаването на тези елегантни скулптури, съществува мания да се присъздадат точно тези фризури и има сайтове и видеоуроци, които съветват как да бъдат сплетени косите.
Вратата Beulé
Вратата Beulé се преди Пропилеите. Построена е през 267 г.
Наречена е на френския археолог Шарл Ернест Бьоле, който я открива през XIX век.
Театърът на Дионис
В този театър за първи път са поставени творбите на Софокъл и Аристофан.
Театърът на Дионис се намира в южната част на склона и е близо до билетната каса и входа за влизане в Акропола.
Основан е в края на 6 век пр.н.е. През вековете е претърпявал няколко обновявания. През 4 в. пр.н.е. е извършена най-мащабната промяна. Изграден е от камък и така се превръща в първия театър, построен от такъв материал.
Театърът на Дионис е събирал 17 000 зрители. Мащабът му в наши дни не може да се усети добре, тъй като голяма част от него е разрушена.
Местата били разположени в кръг. В центъра имало кръгла сцена, където се развивало действието. Първите редове били запазени за знатните личности на града. В по-късна епоха римляните използвали театъра за гладиаторски битки.
Театър на Ирод Атически
Театърът на Ирод Атически (Ирод Атик), наричан още и Одеон, е римска постройка. Проект e на Ирод Атически (Атик) – богат гръцки аристократ и римски консул в Атина. Построен е между 161 и 174 г. Ирод Атически го изгражда в памет на своята съпруга – Аспазия Ания Регила, роднина на римския император Марк Аврелий.
Театърът следва формата на скалите на южния склон на Акропола. Зад сцената има колонада. Преди там са били поставени статуите на 9-те музи: Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Евтерпа, Мелпомена, Талия, Терпсихора и Полихимния. В оригиналния си вид имал и дървен покрив, изработен от скъп дървен материал от кедър.
Театърът на Ирод Атически е бил възстановен през 1955 година. Използва се за музикални концерти и представления по време на Атинския фестивал, който се провежда от юни до септември. В Одеона се събират 5000 души. В наша време с него свързват имената си Мария Калас, Нана Мускури, Франк Синатра, Лучано Павароти, Елтън Джон, Андреа Бочели и други известни знаменитости.
Шедьовърът на Атина
Много наши съвременници се опитват да пресъздадат някогашния величествен вид на Акропола като използват модерни методи за визуализация.
В Аталовата колонада е изложен макет, който помага да си го представим по-добре.
В Новия музей на Акропола има Лего макет, който действа като магнит и за деца, и за възрастни.
Новите технологии позволяват да се направи и видео възстановка, която ни пренася директно в Древна Гърция.
Акрополът е шедьовърът на Атина, който напомня за “Златния век” и за амбициозния управник Перикъл. Макар и да не можем да му се насладим в оня вид, в който е бил преди векове, и днес се усеща неговата величественост.
източници: “История на изкуството”, 1 т., Х. У. Джансън, Антъни Джансън; “Гърция” – пътеводител на National Geographic; DK Eyewitness Travel Guide: Greece, Athens & the Mainland; “Атина” – Джобен пътеводител на Софтпрес; Athens – The Monuments with Reconstructions”, Wikipedia
