Мислех да започна да пиша по любимата си тема “Социални медии” и дори се разписах. Но нямам представа как изведнъж разказът ми се пренесе за нещо извън виртуалната действителност. И колкото повече пишех, толкова повече осъзнавах, че трябва да ви разкажа за това малко, китно селце – Сваленик.
Знаете ли?
Там времето е спряло.
На няколко пъти се опитвах да определя в коя епоха съм, но всъщност – какво значение имаше това?!
Животът е коренно различен от това, което се случва в големите градове. И на втория ден човек вече осъзнава колко са различни проблемите на хората там. Повечето се вълнуват от сланата, дъжда, доматите, животните. А проблемчетата от забързаното ежедневие в София, например, започват да изглеждат доста изкуствени и глезливи.
Още в началото можете да чуете местните да разказват за своите нови английски съседи, а дори при късмет можете да ги видити в селския “хоремаг” (кръчма). Няма начин – като типичен градски човек, ще се зачудих що за авантюристи са тези чужденци. Минах покрай едната английска къща. Нищо особено – типична сваленишка къща. Усеща се – чужденците доброволно искат да живеят точно този селски живот.
В края на престоя си обаче сигурно ще се размечтаете по западните теории за “младите пенсионери”, които така са си подредили живота, че могат да си живеят, където и както си искат.
И така – да ви разказвам:
Лятната ваканция беше прекрасна. Времето сякаш беше спряло.
Изкарах си добре:
Птици:
Горски цветя:
Стада:
(Не, не, не съм “хванала гората”, работих за блога и за да ви разказвам. 🙂 Това стадо го чаках поне 15 минути, но и за никъде не бързах.)
Китни селски пейзажи:
На село времето е спряло
Това е Сваленик.
Първото, което ми хрумва да ви разкажа, е за доматите от корен, които ядох в Сваленик.
Хора, не знам какво ядем в София, но определено това, което купуваме за домати, не е!
И така – ядох домати от корен. Незабравимо вкусни! По-големи и от двата ми юмрука. Яд ме е, че не ги снимах. Поне на картинка да си ги имам. Оттогава вече никакъв домат не ми е вкусен.
Но стига по темата ядене.
Тръгваме отначало.
Връщаме се горе над селото – на пътя от Русе за Сваленик.
Селцето е на 40 километра от града. Движите се основно по пътя за Варна. Малко след известния висок мост край Писанец, свивате вдясно и се озовавате на път до голяма гора – намирате се до Природен парк “Русенски лом”.
Малко след като отминете гъстите гори, пред вас се разкрива страхотна гледка – селцето се е сгушило долу до рекичката. Не случайно се казва Сваленик. Има легенда, че някога е било горе на високото, но после е “свалено” долу и затова му е такова името.
Правих снимките от една поляна над селото, а до мене по пътя минаваха хора с каруци и винаги добродушно пожелаваха “Добър ви ден!”.
А колко приятно ми беше да ходя в тази трева!
Селото освен с гори е обградено и от величествени скали със загадачни дупки.
За всяка от тях има легенди. Сваленичени разказват и за заровено имане, и за подвизите на Крали Марко, а дори могат и да ти покажат къде първобитните хора са си връзвали саловете горе на скалите, а всичко долу е било огромна пълноводна река. Е, разбира се, някога!
Хайде да ви водя надолу към селото!
Тръгваме след каручките!
Слизаме надолу-надолу и ето го вече от по-близо и самото селце:
Вече се вижда църквата:
И джамията:
Влизаме в селото:
Водя ви директно на центъра или “чаршията”.
Ето и някогашното селско кино, където всеки ден е имало прожекции. Някога!
Хайде към реката – Малки Лом:
Това е важен кръстоп на селото, водещ към чаршията и основните махали в Сваленик:
Тръгваме по пътя за Горната махала:
Но се движим покрай реката.
Някога от другата страна на реката е имало стадион, басейн, парк за разходка. Някога!
Малко по-късно на тази улица ще пресрешнем стадото овце и кози, но преди това да ви покажа величествените скали, които се виждам от Горната махала:
А сега елате насам!
Надникнете през листата на дървото!
Натам са Руските паметници.
По време на Руско-турската война в селото е имало голяма битка. Тук са били руските войски, а от другата страна – турските. Там, където са били разположени турските войски, се нарича сега Черкезката махала.
А сега елате с мен на една приятна горска разходка.
Има още време за стадата.
Вече стана време за посрещане на стада.
Да тръгваме!
А, спрете!
Ето ги и птичките, които се готвят да излитат на юг.
Вече се виждат овцете и козите – задават се по моста:
Снимах зад един стълб, за да не преча на стадото. Една стара женица дойде накрая при мен, за да ме пита защо ги снимам. Обясних й и тя мило ме помоли: “След малко ще дойде и другото стадо с моята козичка. Ще ги снимаш ли и тях?”.
Дълът стана разказът, но накрая ще ви поразходя до още едно красиво място.
Излизате от Сваленик в посока Червен (да, точно така – крепостта Червен е съвсем наблизо). Движите се лъкатушещ път. Внимвавайте, защото е доста тесен и стръмен. Там ще видите наистина приказни местности със скали – гордостта на селото: Бяла стена..
А ако искате да посетите крепостта Червен, трябва да се движите по един път със слънчогледи.
Не е далече, но за Червен ще ви разказвам друг път:
Хайде да се връщаме към Сваленик:
Ако вечно се оплаквате от липса на време, разходка до Сваленик или подобно китно местенце е чудесна терапия. И то само за ден-два. За няколко часа човек вече е различен. Отпочинал. Дълбокият, сладък сън е почти гарантиран. Не навивайте часовници или телефони за събуждане. Като нищо може да се събудите сами още по първи петли и да сте си напълно отпочинали. А чистият въздух действа ободряващо и много стимулиращо.
Е? Размечтахте ли се? “Млади пенсионери”! Колко примамливо звучи. Аз лекичко завиждам на англичаните за начина им на мислене и смелостта да си живеят живота, както им харесва. Намерили си местенце, което да ги прави щастливи.
Сега се сетих за една притча. Може да не е съвсем точно, но долу-горе това е смисълът:
Двама души седят един до друг и ловят риба. Единият беден-беден и ежедневието му се състои само в това – да седи и да лови риба. Другият – супер богат, образован, успял да достигне в бизнеса си до това ниво, че да може да го остави сам да се развива и да прави с живота си това, което иска – да лови риба. Интересно ми е през годините да разсъждавам – кой живот е по-смислен и щастлив. Аз бих предпочела на богатия, който всичко е постигнал и може да си живее както си иска. Но пък реално бедният го има същото това щастие без да е минавал през всички перипети.
Е?
Надявам се, че поне сте си починали с моя разказ и с гледките от Сваленик.
За вас засне и разказа:
Йорданка Бонева-Благоева
