Какво прави някои хора на 80, 90 и дори повече години толкова изключителни, че запазват паметта си по-жива и ясна, сякаш са с десетилетия по-млади? Учените от Северозападния университет в Чикаго изследват вече 25 години т.нар. „супер възрастни“ – хора, при които когнитивните способности надминават възрастта им. И едно качество се откроява: силните социални връзки.
„Супер възрастни“ в действие
Историите на тези хора често звучат като вдъхновяващи романи.
Ралф Ребок, 91-годишен оцелял от Холокоста, отделя времето си в срещи със съмишленици от клуба MEL: „Мъже, наслаждаващи се на свободното време“, изнася класически концерти със своя певчески клуб „Мелтоунс“ и разказва историята си как е избягал от Холокоста на хиляди ученици, разказва Ню Йорк Таймс.
Лий Стайнман, на 82 години, продължава да се събира с приятели и съседи на „Ригли Фийлд“ – стадионът на бейзболния отбор „Къбс“, където е работил като охранител преди пенсионирането си.
Общото между тях не е специална диета или тайна рецепта за дълголетие. А начинът, по който поставят социалните отношения в центъра на живота си.
Науката зад приятелството
„Супер възрастните са склонни да бъдат екстровертни и да ценят връзките с другите“, подчертава проф. Сандра Уайнтрауб, която ръководи изследването от самото начало.
Невроучените вече виждат и биологични доказателства за този феномен. В мозъците на „супер възрастните“ се откриват повече неврони на фон Економо – специални клетки, свързани със социалното поведение, които са характерни за най-социалните бозайници като маймуни, китове и слонове. Тези неврони вероятно подпомагат изграждането и поддържането на устойчиви социални връзки.
Социалният живот също така се оказва защитен срещу типичното намаляване на мозъчния обем с възрастта.
Обемът на мозъка на „супер възрастните“ е по-сходен с този на 50-60-годишни, отколкото на връстниците им в 80-те и 90-те.
Самотата – скритият враг
При по-възрастните хора самотата често повишава нивата на кортизол – хормона на стреса. Продължително високият кортизол води до възпаление, увреждане на мозъчните клетки и повишен риск от деменция. Социалната активност може да смекчи този процес и да действа като естествена защита.
„Хората, които общуват повече, са по-устойчиви на когнитивен упадък“, казва невроученият Бен Рейн, като подчертава, че социалността дори се свързва с по-голям размер на мозъка.
Генетика или среда?
Въпросът дали социалността е причина или следствие от добрата памет остава отворен.
„Дали общуването подпомага когнитивната функция или по-запазената когнитивност прави хората по-склонни да общуват – това все още е дебат“, посочва д-р София Милман от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“.
Изследователите са единодушни, че вероятно става дума за комбинация от генетика, биология и начин на живот. И макар да не може да се гарантира, че общителността сама по себе си ще създаде „супер възрастен“, едно е сигурно: социалните връзки носят здраве, енергия и смисъл дори след десетилетия живот.
Както казва 82-годишният Стайнман за своите редовни срещи на стадиона и на улицата с приятели:
„Социалният живот на ‘Ригли Фийлд’ и на моя квартал – това е, което ме е поддържало през цялото това време“.
