1. Изградете си навик да си припомняте това, което сте научили
Понякога е необходимо дори да се насилите, за да си припомните нещо. Но припомнянето е стара и все така добре работеща схема да не забравяме това, което сме научили.
Ако е необходимо да запомните трайно някакви факти, направете си флашкарти. Те са прекрасен метод за припомняне. Поставете въпроса от едната страна, а отговорът от другата. Ако не се сетите веднага, погледнете отговора. Не се притеснявайте, че не сте се сетили. В случая е важно, че сте си припомнили дадения факт.
2. Не се подлъгвайте, че нещо е лесно
Когато видим някаква информация и я преценим, че е лесна, ние бързо решаваме, че няма да имаме проблем да я запомним. Оказва се обаче, че често в такива случаи сме се подлъгали.
Това се случва при изучаването на чужди езици. Някоя дума можем да я пренебрегнем, защото ни изглежда прекалено лесна. Може да е близка до родния ни език, може да е близка до друг чужд език, който сме изучавали. Да, така е. Но малко по-късно, когато се опитваме да си припомним точно тази дума, може да се сещаме само, че е била лесна и да сме запомнили асоциацията, но да не можем да се сетим самата дума.
Психолози, автори на книга за ефективно учене “Make It Stick: The Science Of Successful Learning”, дават следния пример и съвет, който може всеки да си пригоди към своите собствени казуси:
Представете си, че сте на летище. Гледате мониторите и се появява информация към кой гейт трябва да се отправите. Виждате нещо супер лесно – например B44.
Казва те си:
“О, това е супер лесно”.
Тръгвате, но вече сте потопен в новата обстановка и сте обхванати от емоции, нови случки, стремеж да бързате. Стигате до определено място и ви е нужно да си припомните кой точно е вашият гейт. Покрай бързането, по-стресовата ситуация, голямото количество друга информация, често се оказва, че човек вече е забравил нещо съвсем елементарно като B44.
Авторите препоръчват следната стратегия, когато нещо ни изглежда лесно:
Обърнете се с гръб.
Задайте си въпроса:
“На кой гейт съм?”.
Ако веднага отговорите “В44”, спокойно тръгвайте натам.
С това упражнение вие сте си припомнили информацията.
3. Свържете новата информация със стара, която вече знаете
Колкото повече новото знание е близко до нещо, което знаете, колкото повече асоциации правите между новата и старата информация, толкова по-добре ще запомните новите неща.
Добра стратегия е да свързвате новите знания с примери от живота ви и ежедневието ви.
Ако учите за топлообмена, помислете си как чаша с гореща напитка, сложена на дланта ви, разнася топлината по нея особено в зимна утрин.
Ако учите за римите, припомнете си някакво лесно стихотворение с рими или прочетете такова.
4. Осмисляйте информацията, разсъждавайте върху нея
Когато човек има възможност да осмисли дадена информация, да разсъждава върху поставената му задача, върху работата, която върши, това се оказва изключително ефикасна стратегия, твърди професор от Харвард Бизнес Скуул. След като човек е разсъждавал върху нещо, после се чувства по-уверен в тази област.
На работното място може да изглежда, че човек, който разсъждава над дадена информация, работи по-малко, но не е така и обикновено неговата работа е по-ефективна.
Проведен е експеримент в колцентър. Служители, на които в края на деня им е казано, в рамките на 15 минути да поразсъждават върху работата си през деня, са работили с 22,8% по-добре в сравнение с другите, които си действат по обичайния начин без да осмислят какво са свършили.
Това е много близко до добрата практика в детските градини. Много често в края на някое занимание детските учителки молят децата да седнат, да се успокоят, да помълчат и да си поразсъждават върху своите действия или върху наученото.
Проучване на Харвардски професор показва, че точно това е много добра стратегия да запомняме нещо ново и да работим по-добре.
“Ако отделяме малко време да разсъждаваме, ще се справяме с всичко по-добре.”
