Графиня Анна дьо Ноай е френска поетеса и румънска аристократка. Родена е на 15 ноември 1876 г. в Париж. Истинското й име е принцеса Анна-Елизабета Бибеску-Басараба де Бранковяну. Тя е прапраправнучка на Софроний Врачански по майчина линия. Във вените й тече румънска, гръцка и българска кръв.

Прадядо на графиня Анна е княз Стефан Богориди, висш османски държавник от български произход и внук на народния ни будител. Дъщерята на Стефан Богориди – Ана, е омъжена за Константинос Музурус, който е бил секретар на баща й. Той е един от най-опитните посланици на Високата порта в западните държави.

Семейството има двама сина и една дъщеря. Единият син – Стефанос, става княз на Самос, васална държава на Османската империя, просъществувала от 1832 до 1912 година. На този пост е бил и дядо му Стефан Богориди – първият княз на Самос, управлявал го между 1836 – 1849 година. Стефанос Музурус е начело между 1896 и 1899 година. Другият син – Пол Константин, става писател.
Дъщерята на семейство Музурус е известната пианистка Ралука, която била много красива и нежна. Докато баща й е бил дългогодишен дипломат в Лондон, тя е живяла в английската столица и е имала изключителни преподаватели по пиано, сред които Жозефин Камий Дюбоа, последната ученичка на Шопен.

Ралука запленява полския пианист Игнаци Падеревски. Той й посвещава много свои творби.

Ралука се омъжва за влашкия принц Григорий Бибеску-Басараб де Бранковяну.

Ралука и Григорий имат три деца – принц Михай Константин, принцеса Анна и принцеса Катерина. Принц Михай Константин става депутат в румънския парламент. Принцеса Анна Елизабета е поетеса. Принцеса Катерина Елена е съпруга за белгийски принц.
Константин, Анна и Катерина водят привилигирован живот в Париж, осигурен от заможните им родители. Имат частни преподаватели, които ги обучават в семейното жилище. Освен френски, гръцки и румънски, владеят още английски и немски. Образованието им е фокусирано върху изкуствата и по-специално върху музиката и поезията. През зимата семейството е в Париж, а през другите месеци – във вила Бесараба до Женевското езеро.
През 1897 г. Анна се омъжва ма 19 години за френски граф – Матийо Фернанд Фредерик Паскал дьо Ноай. Имат син – граф Ан-Жул дьо Ноай (1900 – 1979).

Графиня Анна дьо Ноай и съпругът й са част от висшето френско общество. Тя притежава литературен салон в Париж. Общува с едни от най-големите интелектуалци на своето време – Марсел Пруст, Пол Валери, Жан Кокто и др.

Известният френски скулптор Огюст Роден твори прекрасна “Мадам Х”, на която е изобразена графиня Анна.
Графиня Анна дьо Ноай издава няколко стихосбирки, три новели и една автобиография. Британски медии я обявяват за най-голямата поетеса на 20 век във Франция. Тя е първата жена, избрана за действителен член на Белгийската кралска академия за литература, както и първата жена във Франция, удостоена със званието кавалер на Почетния легион.

Била е муза на много творци и любовта към нея не само ги е вдъхновявала, но и мнозина ги е погубила. Графиня Анна дьо Ноай умира на 30 април 1933 г. в Париж.