„Направени са много проучвания за това как социално-икономическата класа влияе върху отглеждането на деца. Родителите от по-ниската, рабническата и по-ниската средна класа, които са по-малко образовани, дори необразовани, ценят сляпото подчинение над независимото и критично мислене. Тези родители не вярват в обсъждането на каквото и да било с децата си. Те не насърчават независимото мислене или любопитството на децата си. Техният стил на родителство би бил класифициран като авторитарен и безмилостен. Те също дисциплинират децата си с по-сурови методи, включително телесни наказания. Те обучават децата си да бъдат по-малко образовани и да заемат по-нискоквалифицирани работни места.
За разлика от тях, родителите от средна, високата средна и висока класа насърчават децата си да мислят и изследват средата си. Те също така обсъждат много теми с децата си. Възпитават децата си чрез обсъждане и преподаване. Насърчават ги да мислят.
Родителите от по-ниската, рабническата и по-ниската средна класа възпитават децата си да следват и сляпо да се подчиняват на системата.
Това обяснява защо двигателите на прогреса идват от средната средна класа, високата средна класа и от високата класа – децата в такива домове са научени да задават въпроси, да мислят и променят това, което трябва да се промени, докато децата от по-ниската, работеща и долната средна класа са научени да бъдат робски послушни автомати“.
Така започва дискусията „Средната и високата класи отглеждат мислители, докато по-ниските класи отглеждат роби“.
В дискусията се разглеждат различни родителски подходи. Например ако дете от високата класа има идея, родителят му ще го мотивира да я реализира. Дори могат да направят околосветско пътешествие, за да добие още повече впечатление и така се превръща една обикновена идея в златна възможност. Ако дете от ниските класи има идея и тя е преценена като непрактична от родителите му, може да бъде убита в зародиш.
„След като работих с много бедни и изключително богати деца, мисля, че има известна истина в това. Бих казал, че съществува разлика дори в начина, по който се възприемат мислите на детето и всичко също зависи от социално-икономическия статус на родителя.
Едно бедно дете може лесно да отхвърли мислите си като нереалистични, измислени или нецелеви и да му бъде казано да слезе обратно на земята и да не хвърчи в облаците. Година след година мечтите му започват да избледняват, а вдъхновението да се стопява. По този начин мечтите остават заклещени в коловоза на заплатите.
Когато едно богато дете има идея, дори и да е обикновена, родителите му наемат учител, който да му помогне да я развие и да работи върху всякакви слабости в мисленето. Може дори да предприемат околосветско пътешествие, за да помогне на детето да запълни пропуските в знанията. Купуват им всякакъв софтуер, игри, книги и други инструменти, които могат да им помогнат в техните занимания. Дори ако първоначалната идея е била посредствена в сравнение с тази на бедното дете, тя се третира като златна. Насърчават се мотивацията, креативността и вдъхновението. Създават се връзки, развиват се умения и се отварят врати…“
И още от същата дискусия:
Деца от по-нисък социално-икономически произход, т.е. по-ниска, работническа и по-ниска средна класа, имат родители, които са убийци на мечти. Тези родители имат много ограничен житейските светоглед. Това, което не е в тяхната непосредствена среда, се отхвърля. Те съществуват в режим на оцеляване/сигурност. С други думи, родителите от по-нисък социално-икономически ешелон съществуват на най-примитивните, основни нива на съществуването.
Те не вярват в образованието. Те имат манталитет на борба и бедност. Те са против всяка форма на култура и интелектуализъм. Те са това, което човек би описал като брутални в своя възглед за живота. Те насаждат децата си със същия токсичен, брутален и примитивен възглед за живота. Те са много ограничени.
За разлика от тях, родителите от високата средна и горната класа насърчават децата си да правят иновации и да мечтаят. Те ще направят всичко необходимо, за да подхранват такива мечти. Родителите, които принадлежат към средната и високата класа, осигуряват на децата си културни и други интелектуални занимания. Нека навлезем по-дълбоко – родителите от високата средна и високата класа обикновено са високообразовани – някои имат много високо образование. Хората, които са високообразовани, са по-всеобхватен светоглед.
Родителите в по-ниските социално-икономически ешелони имат само базово образование, ако имат и такова. Този фактор ги прави много изолирани и изключително тесногръди. Това ги прави подозрителни към всяка форма на дейност и стремежи извън оцеляването и сигурността. Те живеят примитивно и искат децата им да правят същото.
Родителите от високата средна и горната класа обучават децата си да бъдат двигатели на промените, докато родителите от по-ниската, работническата и долната средна класа обучават децата си да бъдат автомати, немислещи роби.
Дори хората от по-ниската класа, които напредват в средната средната и високата средна класа, имат същия примитивен възглед за живота. Такива родители насочват децата си към области, които са практични. Те искат децата им да се съобразяват, а не да мислят извън кутията.
Негативното отглеждане на бедни, т.е. деца от по-ниската, работническата и по-ниската средна класа от техните ограничени, изолирани родители е причината, поради която те не успяват нито в образование, нито в социално-икономическо отношение…
Влиянието на социално-икономическия статус на родителите върху стиловете на родителство и резултатите на децата е обект на обширни изследвания в социологията и психологията. Проучванията идентифицират някои важни модели.
Стилове на родителство сред социално-икономическите класи
Родителски тенденции при по-ниските класи
Изследванията показват, че родителите от по-нисък социално-икономически произход са склонни да възприемат по-авторитарни стилове на родителство. Този подход се характеризира с:
– Акцент върху подчинението и конформизма
– По-малко обяснения на правила и решения
– По-често използване на наказателни дисциплиниращи методи
– Ограничаване на независимото мислене
Факторите, допринасящи за този стил на родителство, могат да включват:
– Ограничено време и ресурси за отглеждане на деца
– По-високи нива на стрес поради финансова несигурност
– По-ниско образователно ниво на родителите
– Културни ценности, наблягащи на уважението към властта
Родителски тенденции в средната и високата класа
Родителите от средната и високата социално-икономическа класа са по-склонни да използват авторитетни стилове на родителство. Основните характеристики включват:
– Насърчаване на критичното мислене и любопитството
– Ангажиране на децата в дискусии и обяснения
– Вместо наказания използват обяснение, разсъждение по казуси
– Насърчаване на независимостта
Факторите, позволяващи този подход, често включват:
– По-голям финансов ресурс и стабилност
– По-високи нива на образованието на родителите
– По-гъвкави работни графици, позволяващи участие
– Акцент върху индивидуалните постижения
Въздействие върху развитието на детето
Различните стилове на родителство в социално-икономическите класи могат да имат значително въздействие върху когнитивното и социално развитие на децата:
Резултати, свързани с родителството в по-ниските класи
– По-слабо развити умения за критично мислене
– По-нисък среден академичен успех
– Не поставят под въпрос авторитетите
– Ограничено излагане на дейности по обогатяване – ограничен културен капитал
Резултати, свързани с родителството в по-високите класи
– Изградени способности за решаване на проблеми
– Средно по-високо академично представяне
– По-голям комфорт при взаимодействие с авторитетни фигури
– Повече излагане на културни и образователни преживявания
Въпреки че тези тенденции се подкрепят от изследвания, много родители от по-ниските класи успешно насърчават критично мислене и уважение на образованието въпреки предизвикателствата, пред които се изправят семействата им.
Социално-икономическият статус безспорно влияе върху стиловете на родителство и резултатите на детето. Реалността обаче е много по-сложна. Разпознаването на тези модели може да помогне родителите и от по-ниските класи да могат да насърчават и мотивират децата си.
Източници:
https://pure.strath.ac.uk/ws/portalfiles/portal/186469517/An-Fiori-IJERO-2024-Social-class-parenting-practices-and-their-influence-on-educational-outcomes.pdf
https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2023.1029408/full
https://hubpages.com/politics/forum/347517/middle–upper-classes-raise-thinkers-while-lower-classes-raise-slaves
https://publichealthpost.org/health-equity/authoritarian-parenting/
https://www.researchgate.net/publication/362621565_Parenting_young_adults_across_social_class_A_review_and_synthesis
https://www.researchgate.net/publication/368499832_The_Role_of_Family_Socioeconomic_Status_in_Parenting_Styles_and_Practices
https://www.researchgate.net/publication/11603895_Socioeconomic_Status_and_Child_Development
