Един мъж срещнал своя бивш учител, който му преподавал в 3 клас. Поздравил го много учтиво. Учителят отговорил и попитал:
– Какво работите?
– Станах учител като вас.
– Защо решихте да станете учител?
– Последвах примера Ви. Когато видях влиянието, което оказвате върху мен и как въздействате на всички свои ученици, реших, че искам да съм като вас.
– Как съм Ви повлиял?
– Не помните ли, учителю?
В трети клас при нас дойде нов ученик. Той имаше много красив часовник – подарък от родителите му. Много ми хареса и реших, че го искам. Малко по-късно той Ви каза, че часовникът му го няма. Вие помолихте този, който го е взел, да го го върне. Осъзнах какво съм направил, но вече беше късно. Умирах от срам. Нямах смелост да се изправя пред всички. Щяха да ме нарекат крадец.
Никой не си призна и Вие трябваше да действате. Заключихте вратата и ни казахте, че ще проверите джобовете на всички. Знаех какво ще последва, когато бръкнете в моя джоб.
Помолихте ни да затворим очи и започнахе да проверявате.
И аз си затворих очите. Срамувах се. Очаквах момента, когато ще откриете часовника при мен.
Вие дойдохте. Взехте часовника. Но продължихте да претърсвате и при другите.
Когато проверихте всички, казахте ни да си отворим очите. Върнахте часовника на момчето без да кажете нищо.
Никога нищо не казахте. Нито тогава, нито после.
Вие ме спасихте. Разбрах, че да си учител е нещо много важно. В този момент вече исках да съм като Вас.
Помните ли как ме спасихте?
– Не, не си спомням.
– Но как може да не помните?
– Помня случката, но не знам кой е ученикът. Накарах ви да затворите очи, но и самият аз бях със затворени очи.
…
Около началото на учебната година видях тази притча да се споделя във Фейсбук. Силна, хубава, поучителна. Не е поместен авторът, но историята е много добра и си заслужава да бъде прочетена от много хора.
