1. Един джентълмен трябва да използва мобилния си телефон по най-ненатрапчивия начин.
2. Един джентълмен трябва да знае, че мобилният телефон е необходимост и в днешно време всеки има. Така че никой няма да се впечатли, че един господин има мобилен телефон.
3. Един джентълмен не парадира с най-новите си джаджи (без значение колко скъпи и авангардни са) с надеждата да впечатли другите и покаже социален и професионален статус.
4. Един джентълмен знае, че който се стреми с разни джаджи да укрепи имиджа си пред другите – особено непознати, не е никакъв джентълмен.
5. Ако един джентълмен говори по телефона докато е с други хора, това е знак, че уважава повече човека, с когото разговаря, отколкото хората, с които е в момента.
6. Един джентълмен трябва да знае, че разговор по телефона докато е с други хора, е най-малкото нещо дразнещо и невъзпитано, а в по-голяма степен може да доведе до нарастване на досадата, а дори и до неприятни ситуации с напълно непознати, с разпоредители в театъра, с кондуктори във влака или с лица, отговарящи за сигурността на летищата.
7. Един джентълмен трябва да е наясно с правилото:
Когато му звъни телефона, без значение дали става дума за личен или служебен разговор, това винаги е нещо, което касае само него, и няма нужда да кара и другите да го слушат каква сделка прави в момента или къде ще бъде в събота вечер.
8. Един джентълмен трябва да е наясно – ако наистина се налага да проведен телефонен разговор на публично място, тогава трябва да отиде някъде, където най-малко би пречил на другите.
9. Един джентълмен знае, че няма как да се проведе “тих” разговор в препъленен ресторант, във фоайето на театъра или в магазин.
10. Един джентълмен трябва да е наясно, че ако човекът, с кого разговаря, го чува, значи всеки на една ръка разстояние също чува какво се говори.
11. Един джентълмен не провежда телефонни разговори по време на бизнес среща, освен ако не е по темата и трябва да бъде споделена информацията с всички, които присъстват.
12. Един джентълмен трябва да знае, че няма нещо по-невъзпитано от това да си сложи ръката пред устата докато говори по телефона, да завърти глава от другите и да започне да говори тихо, за да не го чуват хората в компанията, в която е.
13. Един джентълмен знае кога е удачно да говори по своя мобилен телефон.
14. Един джентълмен може да говори по телефона си, когато е сам.
15. Един джентълмен може да говори по телефона си, когато е сигурен, че няма да подразни другите.
16. Един джентълмен може да говори по телефона си, ако е лекар и получава обаждане от клиниката си.
17. Един джентълмен може да говори по телефона си, ако е баща и очаква обаждане от или за децата си.
18. Един джентълмен може да говори по телефона си, когато е на шумен футболен мач и с нищо няма да попречи на другите (и без това е достатъчно шумно).
19. Един джентълмен може да говори по телефона си, ако наистина е необходимо да включи и друг човек в разговора по време на бизнес среща и то точно в този момент.
20. Един джентълмен може да говори по телефона си, ако наистина знае, че това обаждане е от изключителна спешност.
21. Един джентълмен знае кога не е удачно да говори по своя мобилен телефон.
22. Един джентълмен не може да говори по телефона си, когато е зад волана на превозно средство без значение от какъв тип.
23. Един джентълмен не може да говори по телефона си по време на театрално представление, концерт, църковна служба.
24. Един джентълмен не може да говори по телефона си, когато е в ресторант без значение от какво ниво е заведението – за бърза закуска или от елитен клас.
25. Един джентълмен не може да говори по телефона си, когато е в чакалня, в зала за изпити, в лекарски кабинет.
26. Един джентълмен не може да говори по телефона си, когато чака на опашка в магазин, поща или на друго място, където другите хора ще се почувстват като в “капан”, защото няма къде да отидат, и ще трябва да го слушат.
27. Един джентълмен не може да говори по телефона си в асансьора, освен ако не е сам или с приятели, за които е сигурен, че няма да им пречи този разговор.
28. Един джентълмен не може да говори по телефона си във фитнес залата.
29. Един джентълмен не може да говори по телефона си в купето на влака.
30. Един джентълмен не може да говори по телефона си в самолета.
31. Един джентълмен не може да говори по телефона си на всички места, където е обозначено, че е забранено говореното по GSM.
33. Ако един джентълмен е по професия лекар, той може да си проверява известията, но телефонът му трябва да е на тих режим. Ако обаче е брокер на недвижими имоти и е на театрално представление, задължително си изключва телефона. Сделките с имоти не са животоспасяващи.
34. Един джентълмен не бърза да започне да говори по телефона веднага, когато кацне самолетът и стюардът е казал, че вече е безопасно.
35. Ако стюардът каже да се изключат телефони, лаптопи, MP3, един джентълмен веднага изпълнява. Никога не трябва да се държи детински и нарочно да продължава да ги ползва като пренебрегва всички инструкции за безопасност.
36. Един джентълмен знае, че ако слуша музика и ползва слушалки, отново трябва да съобрази, че звукът не трябва да е силен, за да не пречи на хората, които седят до него.
37. Един джентълмен не трябва да се заблуждава, че щом е с безжични слушалки, които не се забелязват, то и разговорът му не се забелязва, т.е. чува.
38. Един джентълмен разбира, че ако снимането е забранено по време на концерт или в художествена галерия, тази забрана важи и за използването на камерата на мобилните телефони.
39. Един джентълмен не върви и не изпраща текстови съобщения по едно и също време.
40. Един джентълмен е наясно, че ако върви и говори по улиците (ползвайки безжичните си слушали), другите е нормално да го помислят за луд.
Правилата са изведени от книгата “How to Be a Gentleman” на Джон Бриджис.
