Пътеписи от Франция
Това беше последното ми кафе в Париж от августовските ми преживявания във френската столица. Забързани с куфара ми, избрахме първото заведение, което ми допадне. Имахме нужда от закуска и кафе. Харесах приятно заведение на един ъгъл. Имаше дървени масички, червени столчета и приятна гледка.
Избрахме една от дървените масички. Настанихме се, а малко след това на нея падна есенно листо, което ни напомни, че лятото отминава. Беше вече към края на август.
Сервитьорът беше приятен французин, на който човек не може да определи точните години. Запазил младежкия си дух, а в добавка и с френския чар, можеше да бъде и на 30, и на 45 години. Не бързаше. Действаше с приятно спокойствие (дори леко мързеливо) и финес. И макар да я нямаше онази нервност и припряност, типична за много сервитьори, които сякаш така отчитат дейност, френският ни сервитьор по никакъв начин не ни забави.
Сякаш заразени от спокойствието на сервитьора, ние също блажено си мързелувахме. По френски маниер столчетата ни гледаха към улицата. Разглеждахме какво се случва около нас, обсъждахме интересните парижки тераси, които бяха с типичните железни орнаменти.
Все още нямаше движение. Единствено мина едно камионче, което миеше улицата, а покрай нея и тротоарите. Добре, че реагирахме бързо на неочакваната изненада, защото щеше да измие и куфара, и нас. Сменихме веднага масата и седнахме по-навътре. Единственото поражение беше леко поразлятото ми кафе.
Младо момиче стоеше на една от масите. Четеше книга, а до нея имаше малък сак. Малко след това пристигна приятелят й с мотор. Поздравиха се. Размениха си няколко целувки и тя се метна зад него. Беше неделя. Явно заминаваха нанякъде.
Малко след това и ние тръгнахме. Това беше последното ми кафе в Париж.
