Тези, които са щедри, но също вземат под внимание и собствените си интереси, често са най-успешните хора
Всички сме малко користни. Ето как да накарате този импулс да работи за вас.
Егоизмът има лоша репутация – която в по-голямата си част е напълно заслужена. Никой не харесва егоистите, може би защото вижда в тези хора отражение на собствената си дебнеща алчност. Казваме, че ни е грижа за другите, но все пак вземаме хляба от средата на хляба, пише в Ню Йорк Таймс специалистът по щастие Дан Харис.
Освен заради това, че трябва да избягваме лицемерието и за да нямаме проблеми с имиджа, има много други причини да не бъдем егоисти. Изследванията показват, че състрадателните, щедри хора са по-щастливи, по-здрави, по-популярни и по-успешни.
И все пак всички трябва да имаме някакъв личен интерес. Ако живеем в състояние на постоянна алтруистична загриженост, отказвайки да мислим за себе си, това би представлявало „идиотско състрадание“ – както го нарече един тибетски будистки учител.
И така, как да постигнем баланс?
Наскоро летях до Дхарамсала в Индия, за да прекарам няколко седмици около Негово Светейшество Далай Лама. Това беше рядка възможност, като се има предвид, че той вече е на 87 години и не дава интервюта много често, споделя Дан Харис.
Аз съм голям фен на Далай Лама, което може би не е изненадващо, като се има предвид, че пиша книги и съм водещ на подкаст за щастието.
От една страна биографията му е необикновена. Той е идентифициран на 2-годишна възраст като духовен и политически водач на Тибет. На 23 години е принуден да замине в изгнание след китайското нашествие. Вместо да бъде забравен, той се превърна в глобална фигура, среща се със световни лидери, появява се в реклами на Apple и поддържа тибетската кауза в медиите. Прави всичко това, докато непоколебимо проповядва състрадание, дори когато китайското правителство репресира неговия народ и оскверняваше културата му. Също така използва влиянието и ресурсите си, за да катализира многото научни изследвания в областта на медитацията.
От друга страна Далай Лама се смята за еманация на будистко божество на състраданието, наречено Авалокитешвара („Любящите очи“). Това божество има хиляда ръце и на всяка ръка има очна ябълка, която сканира света за страдание.
Далай Лама има теория, която нарича „мъдър егоизъм“. Всички имаме вродена склонност към личен интерес. Естествено е и няма от какво да се срамувате. Но, според Далай Лама, един наистина просветен личен интерес също означава признаване, че да действаш по щедър и алтруистичен начин те прави по-щастлив, отколкото да мислиш само за себе си.
Концепцията за мъдрия егоизъм показва, че границата между личния интерес и другия интерес е пропусклива. Адам Грант, психолог в бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания, има подходящ термин за смесването на безкористно и егоистично: “otherish”.
Далай Лама посочва:
„Мисленето по по-състрадателен начин е най-добрият начин да изпълните собствените си интереси.“
Собствената му практика е да мисли за това как да е в полза на другите хора колкото е възможно повече.
“Резултатът? Получавам полза!“
“Алтруизмът не означава, че напълно забравяте собствените си интереси – не!” — подчертава Далай Лама.
Мъдрият егоизъм не означава, че не мога да преследвам личните си амбиции. Преди около 2600 години самият Буда говори надълго и нашироко за това какво представлява „правилен начин на живот“ – този, който не вреди на други същества. Подходът не изключва материалния успех. Някои от най-верните последователи на Буда са били богати търговци.
Важното нещо, което мъдрите амбициозни хора трябва да запомнят, е, че алтруизмът и състраданието ви измъкват от изтощителните състояния в съвременното общество с неговия акцент върху индивидуализма, консуматорството и неистовото натрупване на харесвания за селфита.
Съвременните психологически изследвания подкрепят прозрението на Далай Лама. В книгата си „Давай и вземай“ Грант пише, че в професионален аспект тези, които са щедри, но също вземат под внимание и собствените си интереси, често са най-успешните хора в една организация. Това е отчасти, защото щедростта ви прави по-харесвани от вашите колеги и отчасти защото ви прави по-щастливи и по-енергични. Това е добра спирала: да бъдеш добър с другите те прави по-щастлив, което те прави по-мил, което те прави още по-щастлив.
Така че, ако искате да се справите по-добре с егоизма, работете върху култивирането на състрадателния си начин на мислене. Изследванията показват, че способности като състрадание и алтруизъм са умения, които трябва да се развиват.
Ето четири стратегии.
Медитация на любящата доброта
Седнете тихо, затворете очи и извикайте в съзнанието си поредица от хора. Започнете с някой, който е лесен за обичане, например дете. Веднага след като имате ментален образ на този човек, тихо му изпратете четири добри мисли:
Бъди щастлив!
Бъди в безопасност!
Бъди здрав!
Живей спокойно!
След това преминете към себе си.
А после към ментор, после към човек, към когото имате неутрално отношение, след това към човек с труден характер и накрая – към всички същества навсякъде.
Проучванията показват, че медитацията на любящата доброта може да увеличи чувството за социална свързаност и да намали депресията. Това е класически мъдър егоизъм. Вие култивирате способността да се грижите и ставате по-здрави и по-щастливи в този процес.
Предлагам ви да започнете с 1 до 5 минути няколко дни в седмицата и да надграждате след това.
Първоначално се съпротивлявах на този вид медитация, защото, освен егоист, съм и скептик и неемоционален човек. Но след като я включих в моята практика, това ми помогна да се успокоя. Топлината и състраданието са всепосочни. Не можете да изоставите себе си.
С течение на времето, докато се упражнявах да изпращам любяща доброта към себе си, осъзнах, че егоизмът ми е мотивиран от страх. По-приятелското отношение към себе си ми помогна да бъда по-малко осъдителен към другите хора, което подобри взаимоотношенията ми, което ме прави по-щастлив.
Говорете с други хора
Съсредоточете се върху увеличаването на броя на положителните взаимодействия, които имате през деня, включително с непознати в кафенетата и в асансьорите. Проучванията показват, че тези „микромоменти“ са мощен двигател на щастието. Тази практика е мощен коректив на липсата на социална връзка, която толкова много от нас изпитват.
Дори преди пандемията от коронавирус самотата нарастваше. От психологически изследвания знаем, че силата на нашите взаимоотношения е може би най-важната променлива, когато става дума за щастието на хората.
Посветете ежедневните си задачи на други хора
Преди да започнете каквато и да е дейност, отделете секунда, за да посветите каквото и да е в полза на всички същества. Сериозно. Преди да си измиете зъбите, да подремнете или да изядете сандвич, тихо си кажете нещо като:
Правя това, за да мога да бъда силен и здрав – това е важно не само за мен, но и за да мога да бъда полезен на други хора.
Както при медитацията на любяща доброта, в началото това ми се стори малко неприятно, но сега го виждам като полезен начин да издигна ежедневните си дейности и да активирам латентния си алтруизъм. Така че, преди да тренирам или медитирам, се опитвам да си напомням, че го правя не само по егоистични причини, но и за да мога да бъда по-здрав, по-щастлив и по-полезен баща, съпруг и колега.
Възползвайте се от малки възможности за щедрост
Науката ни казва, че да бъдеш щедър е от полза както за получателя, така и за дарителя. Щедростта активира същите части на мозъка като десерта. Нарича се “helper’s high”. И жестът не трябва да е грандиозен. Не е нужно да се втурвате в горяща сграда. Може да бъде толкова просто, колкото да задържите вратата отворена за някого, да направите комплимент или да изпратите съобщение на някой, който изпитва трудности.
Промяната може да бъде бавен процес.
Няма нищо лошо в това да извличаш удоволствие от егоистични подбуди, особено когато това подхранва работата, ориентирана към другите.
