В семейства, които се хранят заедно, тийнейджърите получават по-високи оценки, имат чувство за принадлежност, по-добри комуникационни умения, по-малко проблеми с наднорменото тегло и по-малко депресия, пише Майк Викинг в “Моят хюга дом”.
В определени страни семейните вечери се превръщат в рядкост.
59% от американците съобщават, че техните семейства се хранят за вечеря по-рядко заедно в сравнение с времето, когато те са били деца.
Повечето американски семейства вечерят заедно по-малко от 5 пъти на седмица. За средния американец едно от пет хранения е в колата.
Във Великобритания семейната вечеря трае само средно 21 минути и е пред телевизора. Масата за хранене се използва само за специални случаи. Една пета от британците изобщо нямат маса за хранене. Все пак 49% от британците смятат семейната вечеря за важна, за да прекарват времето си заедно. 47% биха искали да имат повече семейни вечери.
Ценен опит, споделен от дама в Данибон:
Преди мнооого, много време, в студентските ми години ме взеха като бавачка на 3 деца в Париж. Родителите излизаха рано, аз приготвях децата и им помагах да се подготвят за училище. За първи път се сблъсках с правила, които навремето ми се сториха безумни и силно органичаващи. Независимо колко работеха пред деня, точно в 18 часа всички бяха чинно на масата. Порциите – безумно малки и въпреки това им отнемаше около час за вечерята, която винаги завършваше с билков чай. Никой не се нахвърляше на оскъдната храна, която спокойно можеше да се изяде за под 2 минути. Всяка събота ходеха на пазар, следобеда – на музей (мен ме взимаха от време на време). Неделя бяха по горите или на преход с колелета, но винаги цял ден извън Париж. Много рядко се променяше програмата. Децата задължително веднъж в месеца ходеха на “кралска” вечеря (децата се радваха на тази дума) с ясната задача да ги учат на култура и поведение в ресторанти. Помня колко впечатлена бях и днес ползвам някои научени методики и у дома.
