Пътеписи от Гърция
Синьо, зелено, спокойно, леко диво, но красиво – това са няколкото думи, които ми хрумват, когато се сещам за плажа и морето край Криопиги.
Бяхме наели къща до селцето. Имахме чудна морска гледка.
До плажа се стигаше по стръмна пътека през гъста гора.
Величествените дървета от гората правеха много хубава шарена сянка на плажната ивица.
Морето беше в две разцветки – синьо-зелено, което преминаваше по-навътре в тъмно синьо. Всеки път си казвах щом го видех, че това са цветовете на Данибон.
Плажът беше с пясък, но около водата имаше камъчета.
Ивицата беше на повечето места тясна, но пък не беше пренаселена, а напротив – имахме възможност за усамотение.
Разбира се – това беше в началото на септември, възможно е през юли и август ситуацията да е различна.
Най-много се радвах на приятните сенки на дървета от величествената гора.
Шарената сянка от гората нямаше нищо общо с плътната от чадърите, които те задължаваха да стоиш само на около метър-два. При сянката на гората нямаше резки разлики в температурата. Беше по-прохладно, но и слънчевите лъчи галеха много по-нежно.
По плажната ивица около Криопиги тук-там имаше и зони с шезлонги. Някои бяха частни към хотелите. Други бяха към две от близките заведения.
При плажния бар Актаион:
И при ресторанта Агора бийч:
Морето в района беше много чисто.
Нямаше никакви водорасли.
А водата в началото на септеври – все още топла.
Единствено при влизане за няколко метра имаше камъни.
Не беше приятно, но се снабдихме с акваобувки с твърда подметка и веднага се реши този проблем.
Така че на воля се къпахме и се радвахме на септемврийското море.
Любимата ми гледка беше към една яхта, която беше в близост до плажния бар Актаион.
Излъчваше спокойствие и достолепие. И ставаше обект на много снимки на плажуващите.
Друг любим обект беше тази самотна лодка, която придаваше романтика на фотографиите.
А най-чаровният обитател на плажа беше ей-това смело малко пате, което живееше тук и не се плашеше от нищо. Чудехме се дали няма да се превърне в красив лебед.
Почивката ни край Криопиги беше очарователна. Надявахме се къщичката да е съвсем до плажа, но това, че се оказа, че е на известно разстояние, не ни разочарова, а напротив – зареди ни с нови емоции. Радвахме се на горската пътека, колкото и стръмна да беше.
Не искахме и плажът да е така тесен, но пък видяхме, че това не предразполага към претъпкване с много хора.
Камъчетата в началото на морето внесоха и те своя дискомфорт в началото, но пък бързо решихме това предизвикателство и се наслаждавахме на чудната морска вода.
Установих, че е много приятно човек да се наглася към някои неочаквани неудобства и когато ги разреши, всичко е много по-сладко.
Обикновено винаги съм била почитател на изрядни плажове с шезлонги на достатъчно отстояние един от друг със сервитьори, които те обслужват, докато мързелуваш под чадъра.
Но сега открих и чара на по-дивото плажуване, което си го оформяш според своите вкусове и разбирания.
