В света на Джейн Остин, изпълнен с елегантни балове, дълги разходки из английската провинция и деликатни следобедни визити, един елемент от нашето ежедневие осезаемо липсва – обядът. Поне не и в онзи вид, в който го познаваме днес. Защо в епохата на Регентството, когато дамите са носели рокли с висока талия, а джентълмените са обсъждали политика на чаша портвайн, не е имало установено обедно хранене? Отговорът се крие в променящите се социални навици и ритъма на живот на висшето общество.
Промяната в часа на вечерята
Основната причина за липсата на стандартизиран обяд е изместването на вечерята все по-късно през деня. През XVIII век вечерята, основното хранене за деня, постепенно се премества от ранния следобед към 17:00, 18:00 или дори 19:00 часа. Тази промяна оставя твърде голям интервал между закуската и вечерята, но вместо да се въведе второ официално хранене, заможните домакинства запълват времето с леки, неофициални закуски и освежителни напитки.
Идеята за сядане на масата по средата на деня за пълноценно хранене просто не е съществувала като общоприета практика. Вместо това, гладът се е утолявал с нещо „накрак“, поднесено елегантно и без излишна суета.
„Нънчън“ и „Лънчън“: леки закуски, а не официален обяд
Термините, които днес свързваме с обяда, като „lunch“ или „luncheon“, по онова време са имали съвсем различно значение. Според Самюъл Джонсън, виден лексикограф от епохата, „luncheon“ означава „толкова храна, колкото може да се побере в ръката“, а „nuncheon“ е малка хапка, която се яде между основните хранения. Тези определения ясно показват, че става дума за нещо бързо и леко, а не за структурирано хранене.
Дамите от висшето общество понякога са си позволявали студена закуска около 13:00 часа, която се е състояла от хляб, сирене, студено месо и плодове. Мъжете обаче често са се хранели поотделно в своите клубове, в таверни или кафенета. Идеята за смесен, официален обяд, на който присъстват и двата пола, се налага едва през Викторианската епоха, много след времето на Джейн Остин.
Обядът в романите на Джейн Остин
В романите на Остин този начин на хранене е отразен съвсем точно. Когато героите ѝ огладнеят по средата на деня, те не сядат на официален обяд. Вместо това им се поднася поднос с храна („tray“), студено месо („cold meat“) или лека закуска („cold repast“). Тези освежителни ястия се сервират в стаята, където се намират гостите, често по време на „сутрешни“ визити, които всъщност са можели да продължат и до ранния следобед. Домакинята е звъняла на прислугата да донесе чай и леки студени храни като сладкиши, плодове, сандвичи или печени ябълки, които се поставят на поднос или на странична масичка.
Интересно е, че единствените изрични споменавания на нещо, наподобяващо обяд, са свързани с пътуване или престой в странноприемница.
В „Гордост и предразсъдъци“ Лидия и Кити Бенет, по време на престоя си в странноприемница, си устройват „най-прекрасния студен обяд на света“. Той се състои от „салата и краставица“ и „студено месо, каквото обикновено предлага една странноприемница“. Това подчертава, че „lunchеon“ е бил по-скоро практика, свързана с пътуването.
В „Разум и чувства“ младият Уилъби споменава, че е спрял за бърз „нънчън“ („nuncheon“) в Марлборо по време на пътуването си. Неговата закуска се е състояла от „пинта портър“ и „студено говеждо“ – класическа бърза хапка за пътник.
В домашни условия обаче, например когато Елизабет Бенет посещава мис Дарси в Пембърли, ѝ се поднася „студено месо, сладкиш и разнообразие от най-хубавите сезонни плодове“ – типичен пример за неофициално освежаване, а не за обяд.
Така, докато героите на Джейн Остин преживяват своите любовни драми и социални предизвикателства, техният свят е лишен от ритуала на обедното хранене. Вместо това те се наслаждават на елегантни и леки закуски, които им позволяват да продължат с натоварения си социален график – още един фин детайл, който прави картината на онази епоха толкова жива и автентична.
