„В царството на тиквите кратуната е цар.“
„За да те мразя, трябва да престана да те презирам.“
„Само баща и майка знаят да прощават. Другите хора забравят.“
“Поквареният човек се опитва понякога да играе роля на свободен човек, но напразно!”
“Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.”
“В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия – а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.”
“Колкото думи, толкова и заблуди.”
“Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.”
“Без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода.”
“Демократическата свобода не се усвоява, а се насажда полека-лека в духовете, учи се.”
“А за всяко учене е потребно време.”
“Всяко изучаване, всяко практикуване, всяко чиракуване биват бавни, сложни, постепенни, крайно трудни.”
“Знанието е последен фазис и стадий на един мъчителен поход.”
“- Какво ти сторих?…
– Ти ми пречиш! Умри!
– Че как ти преча?
– Светиш!…”
“– Измежду всички твари живи
кои са най-красиви? –
запита гущер жабата… Тя отговори:
– По тоз въпрос не може да се спори –
това са мойте жабчета обични!
Във разговори
за хубост – много майки са на жабчета прилични…”
(Жаба и жабчета)
Стоян Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. в град Елена. Той е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Умира на 3 август 1927 г. в София.
