Като почитател на сладкарнички открих истинска находка в Поморие. Външно нещо ми напомни на Париж.
Може би надписът, може би усетът към детайла. Не знам, но ме спечели още на пръв поглед.
Веднага потърсих отзиви и ги открих в TripAdvisor. Бяха на руски и все отлични:
„Няма такава сладкарница в България. Няма такава сладкарничка дори в Москва. Вкусът на нашето детство.“
Е, определено не ставаше дума за детство в България. Пастичките са Павлова, Киевска, Птиче мляко и други.
„Определено са руски хора собствениците“, предполагаха коментиращите в TripAdvisor. Моето посещение в сладкарничката също потвърди това, което бяха усетили и те: „Няма нищо общо с българската кухня“.
Сладкарничката е малка, но уютна. Отвън имаше две масички, а вътре бяха малко повече.
Избрахме масата до прозореца. От нея се виждаше цялото заведение. Другите клиенти бяха две дами, рускини, на една от масите.
Всъщност направи ми впечатление, че основно е руска клиентелата. Нямаше никакво струпване на много хора, но пък имаше постоянен поток от посетители, докато бяхме там. Идваха по един, по двама. Тихи, спокойни и явно добре познаващи предложенията в сладкарничката.
Музиката беше приятна и много тиха. Допълваше стилната атмосфера без да се натрапва. Хареса ми, че тук нищо не „крещи“, не ти се набива натрапчиво, а те оставя спокойно да се насладиш за това, за което се прекрачил прага.
Бяха изложени няколко вида пасти и сладки изкушения. С някои не бях запозната. Попитах мъжа, който ги предлагаше, дали са само по руски рецепти. Той ми каза, че са и руски, и европейски.
Поръчахме „Павлова“, „Кокос“ и „Птиче мляко“, а като напитки – кафе и шейк.
Аз избрах „Павлова“. Кремът беше нежен и много приятен. Беше разположен върху целувчена основа. Отгоре имаше горси плодчета. Ако не сте почитатели на много сладкото, опитайте нещо друго.
Съпругът ми избра „Птиче мляко“. Беше лека тортичка и не толкова сладка като моята.
Синът ми се спря на торта „Кокос“. Каза, че е в кусна.
Шейкът беше освежаващ, а кафето – късо и добро.
Поръчката ни беше сервирана от мъжа, който работеше в заведението. Плащаше се в края, когато приключихме с яденето. Използвах момента отново да поговоря с него. Попитах дали всеки ден е различен асортиментът. Той ми потвърди. Беше ми интересно да пробвам Киевска торта и пирожки, за които бях чела отзиви, а снимките бяха много примамващи, но в момента ги нямаше. Киевска торта може би щяло да има през следващия ден, а пирожки – през есента.
И още един десерт много ми беше допаднал от отзивите, които четох. Беше във формата на роза. Мисля, че се казваше „Българска роза“. В момента го нямаше, но се надявам да го има тези дни и да го опитам.
Находката, на която попаднах – тази малка сладкарничка, много ме въодушеви. Обичам да откривам приятни местенца, в които има стил, класа и усет към детайла. Виждаш, че е премислено за всичко – и за подбора на тортите, и за приглушената приятна музика, и за отдалечеността между масите, за да се създаде усамотеност докато човек се отдава на вкусните предложения. В същото време няма кич и натруфеност. Във всяко едно отношение имаше точният премерен акцент.
„Висока класа на умерени цени“ – беше един от отзивите, които запомних.
Цените на тортите бяха между 3,50 и 4 лева на парче.
За мен най-ценното беше високото качество, различните вкусове, по-различният асортимент от това, което виждаме в български сладкарници и най-вече спокойната атмосфера.
Вкусно и много стилно!
