По оживените улици на Ню Орлиънс в началото на XX век раждането на джаза е съпроводено от богатите, къкрещи аромати на креолската кухня. Синкопираните ритми, разливащи се от претъпканите бални зали и интимните „барелхаус“ клубове, са подхранвани от нещо повече от музикален гений. Преданите почитателки, много от които изключителни готвачки, са подкрепяли тези пионери-музиканти с щедра местна храна между изпълненията. Тази дълбока връзка утвърждава храната и музиката като двата основни стълба на джаз културата, където артистите черпят енергия от общността.
С развитието на джаза и започването на турнетата на големите биг бендове, връзката между ритъма и храната придобива много по-сериозно измерение. По време на изтощителните обиколки от бряг до бряг през 30-те години на миналия век, расовата сегрегация често забранява на чернокожите музиканти да се хранят в ресторантите. За да поддържат, самите артисти е трябвало да овладеят кулинарното изкуство.
Ярък пример за това е легендарната Били Холидей. Тя прави много повече от това да очарова публиката с кадифения си глас. Превръща в кулинарното сърце на групата. „Лейди Дей“ редовно готвела за всички членове на оркестъра на Уилям „Каунт“ Бейси, пишат музикално-кулинарните журналисти от италианското списание „Ди ке чибо 6“. Нейните прочути гозби осигурявали на пътуващите музиканти така необходимия вкус на дома, доказвайки, че душевната енергия на джаза се крие колкото в самата музика, толкова и във вкусното хранене.
