25 май 2018 г., петък
Ираклион – Кносос (остров Крит, Гърция)
Този ден посветихме на минойската цивилизация. Още сутринта се насочихме към Кносос. Взехме такси от стоянка при Венецианския порт. Цената до Кносос беше 10 евро.
Препоръчително е ранно посещение на Кносос, тъй като после стават големи опашки, а и най-вече заради жегата. Комбинираният билет за Кносос и Археологическия музей в Ираклион е 16 евро за възрастни. За децата посещението е безплатно, но трябва да се вземе билет за всички забележителности.
Искахме да наемем екскурзовод. Те стояха в близост до билетната каса. Цената беше 80 евро за група, но трябваше да изчакаме да се съберат още хора. На човек щеше да излезе по 10 евро. Предложиха ни индивидуално посещение. Първо отново казаха 80 евро, но след малко предложиа 60 евро и ние се съгласихме.
Разходката започна с кратка история за минойската цивилизация. След това спряхме при паметнка на сър Артър Евънс. Макар и да беше едва 9 часа, слънцето вече напичаше много и нашата екскурзоводка избираше да поспрем при най-дебелите сенки. Спряхме при едно старо и дебело дърво в близост до паметника на Евънс. Разказа ни, че преди няколко години е имало силна буря и група руски туристи се скрили под дървото. Били с чадър и мълния ударила дървото. Загинала руска туристка.
След това продължихме към забележителностите в Кносос.
Първата ни спирка беше при стенописите с двама мъже, които носят делви. Мъжете изглеждаха високи и снажни, но в действителност са били ниски. Умирали са рано – около 34-годишна възраст.
След това се отправихме към стая с много стенописи. Оригиналите са в Археологическия музей в Ираклион. В тази зала се намират най-известните стенописи: Бикът и тримата акробати, трите дами танцьорки, маймунката и др. Трябва да се обърне внимание на стенописа с бика. Изобразени са трима актробати – в бели цветове са жените, а в кафеви – мъжете. Има различни теории. В повечето книги се посочва, че това е вид игра. Бикът не се убива. Той е свещен за минойците. Смята се, че трите фигури показват какво точно движение се изпълнява – засилване и отскок зад бика, превъртане на гърба му и приземяване пред него. Екскурзоводката ни каза обаче интересна версия, че всъщност това е религиозна игра и младежите са убивани от бика като жертвоприношение. Прави впечатление и друго – равнопоставеността на ролите при жените и мъжете. В минойската цивилизация е имало истинско равноправие между жени и мъже.
Трябва да се разгледат внимателно трите дами. Прическите им са много добре оформени, а те са стилни и красиви. Роклите им са отворени при гърдите. Явно такава е била модата – бюстът се е показвал. Тази мода се вижда много добре при известната статуетка на Богинята със змиите. Отначало се е смятало, че само при богините са се виждали гърдите като символ на плодородие, но после са открити стенописи, на които и танцьорките са с такива рокли с отворени деколтета и изложен на показ бюст.
Тази зала е като емпоре. Вижда се част от долния етаж, който е богато изрисуван.
Следващата спирка беше залата с трона. Той е направен от камък, но формите му следват извивките на човешкото тяло. Бил е много удобен. На него можело да се седи с часове. С такъв минойски стол бил и председателят на Трибунала в Хага. В предверието до тази зала има изложено дървено копие.
Залата е богато изографисана в царски цветове – най-вече червено.
Видяхме оригиналния под на тази зала, а така също и красивото стълбище.
Насочихме се към двора, който обхваща голямо пространство между сградите.
В залата на царицата е много уютно и приятно. В нея е стенописът с делфините. Встрани на една от колоните е красиво изображение на минойка.
Покоите на царицата са по-малки от тези на царя, но са достатъчно просторни и много стилни. Едната от залите, където е ваната, беше в ремонт и не можехме да я видим.
Тук обаче научихме, че минойците са имали вътрешни тоалетни и то с вода. Векове след това много кралски особи нямат такива удобства.
В близост пък беше първото училище в Европа. Все още е запазена каменната пейка, на която са сядали хлапетата.
След това разгледахме помещението с големите керамични съдове. Те са се изработвали на място и не са били за пренасяне, а за съхранение.
От този ъгъл вече се виждаше емблематичната за Кносос оцветена колона с бика.
Преди да се насочим натам обаче поспряхме при още нещо интересно.
Много преди римляните да се прославят със своя водопровод, минойците са имали водопроводна и дренажна система, която още е запазена.
Когато човек се разхожда из Кносос, не трябва да гледа само големите постройки и стенописи. Хубаво е да се вглежда и в камъните по земята и по стените. Навсякъде присъства символът на Кносос – двойната брадва. Това не са знаци с цел за по-добра ориентация, нещо като вариант на съвременния GPS, а са керамични символи, пръснати навсякъде.
Три са важните цвята за минойската цивилизация – жълто, червено и черно. Могат да се видят при всички колони. Жълтото символизира небето, слъцето. Червеното – земята, а черното – подземното царство.
В тези цветове е възстановката от сър Евънс. Направи ми впечатление, че екскурзоводката изобщо не й обърна внимание. Други неща явно бяха по-ценни.
Отново поспряхме под дебела сянка и екскурзоводката ни разказа още за минойската цивилизация. Каза ни, че съвсем скоро в Кносос е идвал принц Чарлз. Това му било второ посещение в архитектураната забележителност. Явно не само синът му Уилям и снаха му Кейт Мидълтън са почитатели на историята на изкуството, но и Чарлз. Англичаните много тачат това място, на което сър Евънс посвещава живота си. Той е син на милионер и възпитаник на Оксфорд, историк, археолог, който не жали средства, време и усилия за преоткриването на минойската цивилизация.
Обиколката ни продължи към театъра. Той напомня на древногръцките театри като форма, но зрителите не са седяли, а са били прави. Всъщност не е точно театър, а на него са се изпълнявали религиозни танци.
По време на нашето посещение там имаше гръцки ученици, които бяха разделени от учителя си на отбори и играеха игра, в която имаше знаци на минойската цивилизация. Разпознах знака с двойната брадва.
До самия театър е нещо още по-интересно – първата улица в Европа. Не беше широка – може би около 1,20 м. Беше изградена от гладки каменни повърхности.
На това място приключи беседата ни с екскурзоводката. Преди да се разделим, тя ни разказа мита за раждането на Минотавъра така: Посейдон подарил на цар Минос красив бял бик, който трябвало да бъде използван за жертвоприношение. Минос обаче не искал да се раздели с красивото животно и го подменил. Посейдон се ядосал и решил да накаже Минос. Подлъгал жена му да изкуши бика и от техния съюз се родил Минотавърът. Който бил дете-чудовище с тяло на човек и с глава на бик. За да скрие този срам, Минос накарал Дидал да изгради лабиринт, в който се криел Минотавърът. От Атина трябвало да изпращат за жертвоприношение девойки и младежи. Тезей решил да убие Минотавъра и за това дело му помогнала красивата дъщеря на цар Минос, която му дала кълбо, което да разплита из лабиринта и после да намери пътя. Тезей убил Минотавъра, успешно се завърнал и я взел за жена. Най-вероятно лабиринтът е самият Кносос.
Минойската цивилизация била разрушена от изригването на вулкана на остров Санторини. Забележително е, че в самия Кносос не са намерили загинали хора. Смята се, че те са попитали змиите, които имат пряк контакт със земята и може би са дали сигнали към минойците, че нещо страшно се случва. Те си взели само най-необходимото и са избягали – някои на изток, други – към морето.
Минойската цивилизация изчезва и дълго не е била открита, но тя остава в спомените на хората, които са я превърнали в легенда, предавана векове наред от уста на уста. Разказите стават част и от древногръцките митове и легенди и така до 19 век. Пръв проявява интерес местен антиквар. След това Шлиман, откривателят на Троя, а малко по-късно сър Евънс, който купува земята от турците и започва разкопки. Само за няколко дни от започването на разкопките става ясно, че тук е заровен огромен комплекс. Така светът преоткрива минойската цивилизация.
Вече наближаваше 11 часа и слънцето ставаше по-силно. Разходихме се около колонада, изградена от сър Евънс. Обиколихме отново залите с по-известните стенописи и се насочихме към изхода. Опашката за влизане беше достигнала до стоянката за такситата. Така че се уверих отново, че трябва да се посети Кносос максимално по-рано. Отворен е от 8 до 20 часа.
И нещо интересно. В Кносос има пауни, които забелязахме още на входа. Синът ми попита екскурзоводката за тях. Тя разказа, че в селото е живял преди години мъж, който ги отглеждал. След като починал, те са се пренесли в Кносос. Тук им харесало. Туристите ги хранели, отнасяли се добре с тях. Вече били доста и се срещали навсякъде из археологическия обект.
В Кносос има магазин за сувенири и кафене, но не сме били там и не мога да дам отзиви. В магазина само влязох. Имаше красиви шалове.
Хванахме такси от стоянката до входа. Шофьорът ни каза твърда сума до Археологическия музей в Ираклион. Беше 12 евро, т.е. малко по-скъпо в сравнение от Ираклион до Кносос. Не разбрахме много добре каква точно е причината за тази лека разлика. Определено си заслужава придвижването с таски в горещите дни, а и за да се видят повече неща.
Дворецът Кносос беше първата ни спирка за деня. Предстоеше ни посещение в Археологическия музей в Ираклион, където щяхме да опознаем още по-добре минойската цивилизация.
