Русия е интересна тема и има много изследователи на историята на тази страна и нейните лидери. Важно е обаче да се внимава какво се чете и да е от признати авторитети по темата. Един от тях е Марк Галеоти. В своята „Кратка история на Русия“ той помества допълнителна литература, която препоръчва за по-задълбочен прочет. Радвам се, че една от най-препоръчваните от него книги е ,,Танцът на Наташа: Културна история на Русия“ – Орландо Файджис , за която и аз съм ви разказвала.
Препоръчани от Марк Галеоти книги за историята на Русия
„Руска история: много кратко въведение“ – Джефри Хоскинг – университетско издателство, 2012 г.
,Рyсия: 1000-годишна хроника на Дивия изток“ – Мартин Сиксмит (Би Би Си, 2012 г.) – жив и увлекателен общ преглед, по-скоро журналистическа, отколкото научна книга.
,,Танцът на Наташа: Културна история на Русия“ – Орландо Файджис (изд. Пингуин“, 2003 г.) се фокусира повече върху изминалите две столетия, но е брилянтна. Преведена е на български.
„Атлас на руската история“ – Мартин Гилбърт (изд. „Рутлидж“, 2007 г.)
,,Червена крепост: Тайното сърце на руската история“ – Катрин Меридейл (,,Пингуин“, 2014г.) – московският Кремъл, великолепно произведение
„Появяването на Рус. 750 – 1200 г.“ – Саймън Франклин и Джонатан Шепард (изд. „Лонгман“, 1996 г.) – един от основополагащите текстове, не е никак лек за четене.
„Ранните славяни: Източна Европа от първоначалното заселване до Киевската Рус“ – Павел Долуханов (изд. „Рутлидж“, 1996 г.) – научна книга.
,,Средновековна Русия, 980- 1584 г.“ (изд. „Кеймбридж“, 2007 г.) – по-достъпна
,Владимир, руският викинг“ – Владимир Волков (изд. „Овърлук“, 2011 г.) – много лека за четене биография на Владимир Велики, но не трябва да бъде третирана като чисто исторически прочит.
,,Армии в Средновековна Русия, 750 – 1250 г.“ – Дейвид Никол (изд. „Оспрей“, 1999 г.) – резюме на войните и настъпленията по това време и хубави илюстрации от Ангъс Макбрайд
„Средновековна Русия 980- 1584 г.“ (изд.,,Кеймбридж“, 2007 г.) – Джанет Мартин – най-добрият учебник за тази епоха
„Формирането на Москва 1304 – 1613 г.“ – Робърт О. Кръми – (изд. „Лонгман“, 1987г.) – хубава първа част.
,,Русия и Златната орда: Монголското влияние върху средновековната руска история“ – Чарлз Холперин (изд. „Джон Уили“, 1985 г.) – научна класики в тази област.
„Москва и монголите: културни влияния на границата на степите 1304 – 1589 г.“ (изд. „Кеймбридж“, 1998 г.) – научна класики в тази област.
„Историята на монголите, които наричаме татари“ (изд. „Брандън“, 1996 г.) – превод на разказа на Джовани Диплано за пътуванията му през XIII в. до Каракорум.
,,Куликово 1380 г.: Битката, която създаде Русия“ – Марк Галеоти (изд. „Оспри“, 2019 г.) – за тези, които искат да знаят повече за Куликово
„Иван Грозни“ (изд. Пиърсън“, 2003 г.) – Андрей Павлов и Морин Пери – много добра биография
„Иван Грозни“ – Исабел де Мадарига (Йейлско университетско издателство, 2006 г.) – много добра биография
„Сформирането на московската държава 1304-1613 г.“ – Робърт О. Кръми (изд. „Лонгман“, 1987 г.) – наситено четиво, богато на детайли
„Денят на опричника“ – Владимир Сорокин (изд. Фарар, Строс и Жиру“, 2011 г.) – научна фантастика, в която се разказва за това как опричниците отново са във възход в близко бъдеще в Русия, която отново има цар.
„Петър Велики: Неговият живот и свят“ – Робърт К. Мейси (изд. „Кнопф“, 1980 г.) – много увлекателна, смятана за златен стандарт
„Петър Велики“ – Линдзи Хюз (Йейлско университетско издателство, 2002 г.) – най-добрата от многото биографии: „смислена, добре написана и с правилен баланс между скептицизъм и уважение“, пише Марк Галеоти
„Любопитен и нов разказ за Московската държава през 1689 г.“ (Училище за славянски и източно-европейски науки, 1994 г.) – Фоа дьо ла Ньовил – един от най-интересните (макар и невинаги точни) първични извори от това време. Написан е от полски пратеник, а текстът има предимството да е наличен безплатно в интернет.
,,Битката, която разтърси Европа: Полтава и раждането на Руската империя“ (И. Б. Таурис, 2013 г.) – Питър Енглънд – добра дисекция конкретно на тази важна битка, но разглежда и по-широкия й контекст.
„Екатерина Велика“ (изд. „Хелън Зюс“, 2012 г.) – Робърт К. Маси – масивна биография.
,,Екатерина Велика и Потьомкин: Императорската любовна афера“ (изд. „Уейдънфелд и Никълсън) – по- интересно четиво
,,Екатерина Велика: Подбрани писма“ (Оксфордско университет- ско издателство, 2018 г.) – превод на Андрю Кан и Келси Рубин-Детлев – кореспонденцията на Еакатерина Велика
„Мемоарите на Екатерина Велика“ (изд.,,Модърн лайбръри“, 2006 г.).
„Русия срещу Наполеон“ (изд… Пингуин“, 2009 г.) – Доминик Ливън – авторитетна книга, съществен и подробен разказ, стойностен исторически еквивалент на епоса (във всеки смисъл) на Лев Толстой „Война и мир“.
„Николай I“ – Уилям Брус Линкълн (издателство на Северния илинойски университет, 1989 г.) – добра биография, пише красиво, емоционално наситено описание на Русия в края на века
,,В тъмната сянка на войната“ (Оксфордско университетско издателство, 1983 г.).
,,Последният от царете: Николай II и Руската революция“ (изд. „Макмилан“, 2017 г.) – смислена биография на този пълен с недостатъци човек.
„Империята на царя“ (изд. „Дабълдей“, 1989 г.) – съвременен разказ, който и до ден днешен е много приятен за четене.
„История на модерна Русия: от царизъм до двайсет и първи век“ – Робърт Сървис – от издателство „Пингуин“ (2015 г.) – добра обща история на съветската епоха.
„Ленин“ (изд. „Макмилан“, 2000 г.) – Робърт Сървис – добра биография
„Сталин: Дворът на червения цар“ – Саймън Себаг-Монтефиоре (изд. „Кнопф“, 2004 г.) добра биография
„Горбачов: неговият живот и време“ на Уилям Таубман (изд. . Саймън енд Шустър“, 2017 г.) – добра биография.
„Един ден на Иван Денисович“ – Александър Солженицин (изд. „Пингуин“, 2000 г.) – най-яркото и рафинирано въведение в живота в гулага
„Продажбата на века: задкулисната история на Втората руска революция“ (изд. „Абакус“, 2005 г.) – Кристия Фрийланд – разказва историята на финансовите измами през 90-те.
,,Г-н Путин: Агент в Кремъл“ – Фиона Хил и Клифърд Гади (изд. „Брукингс“ 2015 г.) – най-добрата книга за Путин
„Мистиката Путин“ (изд.,, Скайскрейпър“, 2014 г.) – Анна Арутюнян.
,,Трябва да говорим за Путин“ – Марк Галеоти (изд. „Ебъри“, 2019 г.)
„Всички мъже в Кремъл: В двора на Владимир Путин“ (изд. „Пъблик афеърс“, 2016 г.) – Михаил Зигар е брилянтен поглед към всички хора около новия цар.
Оформям този списък, защото мисля да си набавя част от тези книги. Вече имам поне две от тях. Запалих се по анализите на Марк Галеоти и на Орландо Файджис за войната в Украйна и за ситуацията в Русия, които чета в световните медии, и така започнах да следя книгите им. А през тях попадам и на още значими автори.
