След почти 40 години Китай изостави политиката за едно дете в семейството, но пък сега китайците не искат второ
Китай разреши на семействата да имат по две деца. Близо 40 години в страната властва политиката за едно дете, в следствие на която в Китай има много мъже и малко жени, също така възрастните са повече от хората, които работят.
Социалната политика за едно дете се приема две години след смъртта на Мао Дзедун – през 1978 година. Въвежда се напълно през 1980 години.
По време на управлението на Мао Дзедун (1893-1976) в периода 1949 г. до 1976 г., китайците са насърчавани да имат по много деца. Това е периодът на китайският “бейби бум”. Много семейства имали дори по 6 деца. Целта е била бърза индустриализация на Китай.
Политиката на едно дете в семейството
През 1980 година политиката се променя. Китайското управление се опитват по административен път да ограничат пренаселеността в държавата си. Всяка семейна двойка в Китай има право да има само по едно дете.
Майка разказва как преди време случайно е забременяла с второ дете и е трябвало да избере или да направи аборт, или да си загуби работата.
Имало е изключения за някои случаи – например ако и двамата родители нямат братя или сестри или пък за хората от селата, ако имат първо дете момиче, а им трябва момче за по-тежкия селскостопански труд. Но дори и при тези случаи, пак се е минавала строга процедура по разрешение дадено семейство да има второ дете.
Административният апарат, който следи за спазване на социалната политика “едно дете”, е няколко милиона души.
Много мъже – малко жени
Много възрастни – малко работници
Политиката за едно дете в Китай доведе до някои изкривявания в демографията.
В Китай има повече мъже отколкото жени. При разрешение за само едно дете, повечето родители са предпочитали да имат син. Скоро професор по икономика направи скандално предложение китайските мъже да преминат към общо споделяне на една съпруга поради недостиг на жени в страната.
Също така възрастните са вече повече от хората в активна възраст и това може да спре икономическия растеж на Китай. Страната се нужда е от работна сила.
Новата политика леко ще влоши положението на трудовия пазар, тъй като ще има твърде много хора в пенсионна възраст и твърде много малки деца, а хората в активна възраст ще са по-малко. Ще минат години, докато бебетата от тази промяна пораснат и ситуацията се нормализира.
Сега пък китайците не искат да имат второ дете
Политиката на едно дете все пак е имала и предимства. Родителите влагат в едното дете много средства, време и ресурси. Дават всичко от себе си в името на това дете и го занимават с различни дейности, изключително държат на образованието му. То трябва да стане успешно в различни области. Обръща се внимание на всяко детайлче в неговото развитие още от най-малка възраст до завършване на университета.
След като Китай разреши на семействата да имат второ дете, много китайски семейства категорично отказват да се възползват от това право. Причината – разходите им за отглеждането на две деца ще са много големи и не могат да си го позволят. Освен ресурси, няма да имат и енергия за две деца и няма да могат да се справят на “два фронта” с всичко това, което вършат сега за единственото си дете.
30% от семействата в Пекин не желаят второ дете, сочи репортаж на France 24.
Майка от Пекин разказва, че за нея образованието на сина й е много важно. Трябва да се пренесат скоро в по-хубав квартал, в близост до по-хубаво училище. Също така от семейния бюджет се заделя огромно перо за всички хобита на детето. То трябва да е достатъчно конкурентно в съвременното общество и затова сега посещава важни курсове и занимания. Ходи на танци и на рисуване всеки ден. Всяка събота майка му го води на 30 километра от Пекин да пее в хор, за който подборът е изключителен и е истински късмет да си там. Излиза около 3200 евро на срок. Отделно има и още занимания след училище всеки ден. Всичко това струва изключително много пари за семействата от средната класа на Китай.
В Шанхай друга майка избира обикновена детска градина, която е в близост до дома им. Тя е от новия тип китайски родители, които се противопоставят на крайно конкурентното китайско образование, което се среща дори и в частните училища. Тази майка също не мисли да има второ дете. За нея най-добрият вариант е да изпрати детето си да учи в чужбина колкото е възможно по-скоро, а това ще струва много пари на семейството. Друг проблем е, че храната в Китай не отговаря на никакви стандарти. За да имаш качествена детска храна, трябва да си намериш начини и да си доставиш от чужбина, например от Япония. Бебешко мляко им излизало по 30 евро с доставката от Япония. Това са големи разходи за едно китайско семейство от средната класа.
Да имаш дете в Китай, това означава огромна инвестиция. И дори да имат вече официално разрешение от държавата, китайците от средната класа смятат, че не могат да си позволят второ дете, на което да покриват всички допълнителни занимания. Отделно второто дете означава и по-малко средства за първото. По тази причина китайците все още се чувстват, че не са достатъчно готови за тази промяна.
Как ще изглежда Китай след 100 години?
Бао Фан, главен изпълнителен директор на банка China Renaissance, пише в акаунта си WeChat в публичния форум, в който се обсъжда въпроса как ще изглежда Китай след 100 години:
“Китай ще бъде държавата с най-много възрастни хора в света.
Китай ще има най-голямото население от роботи в света.”
