Група английски художници създават през 1848 година едно тайно общество, което наричат Братството на прерафаелитите. Първоначално са Уилям Холман Хънт, Джон Миле и Данте Габриел Росети, а после се присъединяват и Уилям Майкъл Росети, Джеймс Колинсън, Фредерик Джордж Стивънс и Томас Уолнър. Поканен е и Форд Мадокс Браун. Той обаче предпочита да е независим, но остава близо до идеите на Братството. Хънт, Миле и Данте Габриел Росети са художници. Томас Уолнър е скулптор. Уилям Росети и Фредерик Джордж Стивънс са критици.
Братството се възхищава на ранното италианско изкуство. Изпитва носталгия към Средновековието. Смятат, че изкуството тогава е било по-свободно и е можело да се експериментира повече. Избират средновековни сюжети за творбите си и изобразяват с изключителна точност всеки детайл в природата. Излизат да рисуват сред природата много преди френските импресионисти.
Харесват предшествениците на Рафаело и затова се наричат прерафаелити (преди Рафаело). Подписват творбите си с инициалите “PRB”. Издават и месечно списание “The Germ”, в което описва техните идеи. То излиза само в четири броя, но е приветствано от критиката.
Братството съществува кратко – по-малко от десетилетие, но оказва влияние върху викторианска Англия и върху следващите художници. Намира отражение в живописта, архитектурата и приложното изкуство. Според някои изследователи Дж. Р. Р. Толкин, автор на “Хобитът“ и “Властелинът на пръстените“, също е харесвал картините на прерафаелитите и дори е бил повлиян от същите митологични сцени, които се срещат в творбите им.
Топ 10 картини на прерафаелити, които трябва да познаваме
1. “Изабела” (1849) на сър Джон Миле
Картината “Изабела” е позната още като “Изабела и Лоренцо”. Това е първата творба на Миле в стила на прарафаелите. Създадена е малко след основаването на Братството на прерафаелитите. За първи път е изложена в Кралската галерия през 1849 г.
Картината е рисувана по стихотворение на Джон Кийтс “Изабела” (Isabella, or the Pot of Basil, 1818), а сюжетът е заимствам от “Декамерон” на Бокачо.
Миле е един от основателите на Братството на прерафаелитите заедно с Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети. Братството е било основано през септември 1848 г. в неговата семейна къща в Лондон, която се е намирала на 83 Gower Street (сега номер 7).
Сър Джон Евърет Миле е британски художник и илюстратор. Има баронска титла. Бил е дете чудо. На 11 години става най-малкият студент в Royal Academy Schools. Роден е в Саутхемптън във видно семейство от Джърси. Всъщност Джърси е остров в протока Ла Манш и част от Нормандските острови. Майка му е била изключително силна личност. Насърчавала го да развива таланта си и да се занимава с изкуство и музика. Тя решава, че трябва да се преместят в Лондон, за да могат да подпомогнат контактите му с Кралската академия на изкуствата.
Миле сам признава:
“Дължа всичко на майка си”.
Благодарение на своя талант, Миле спечелва място в училището на Кралската академия, където по-късно среща Уилям Холман Хънт и Данте Габриел Росети, с които формира Братството на прерафаелитите.
2. “Най-дългият годеж” (1859) на Артър Хюс
Първоначално картината се е наричала “Орландо”. Изобразява млад мъж и годеницата му в гората. Мъжът е притеснен, че не може да обезпечи бъдещето си семейство, а момичето го успокоява. На кората на дървото едва доловимо е издълбано името “Еми”.
Подобно на други женски модели в картините на Артър Хюс, и тук момичето е въплъщение на викторианските добродетели.
3. “Чатъртън” (1856) на Хенри Уолис
Картината изобразява смъртта на 17-годишния поет Томас Чатъртън, който се е отровил с арсеник през 1770 година. На 12-годишна възраст започва да пише поеми като ги представя за средновековни записи, открити в стара църква и уж написани от монах от 15-ти век на име Томас Роули.
В изкуството Чатъртън се приема като романтична фигура на непризнатия гений. Неговият живот служи за сюжет на драма, опера, пиеса и роман.
Модел в картината “Чатъртън” става Джордж Мередит, добре известен писател от Викторианската епоха, който е бил голям почитател на Оскар Уайлд.
Хенри Уолис е английски художник, писател и колекционер.
4. “Христос в къщата на родителите си” (1850) на сър Джон Миле
Картината на Миле „Христос в къщата на родителите си“ (1850) изобразява твърде реалистично Светото семейство. Първото показване на творбата в Кралската академия предизвиква много полемики.
Миле стриктно е спазил принципа на прерафаелитите за истинност. Според един от източниците, превръща част от ателието си в дърводелска работилница, а за модел на бащата на Исус използва собствения си баща. Според друг източник, Миле намира дърводелска работилница на Оксфорд стрийт в Лондон и в продължение на много часове скицира детайлите – стърготините по пода, дъските в ъгъла, инструментите, които са окачени.
На картината са изобразен Исус, Мария, Йосиф, св. Ана и синът й Йоан Кръстител, а така също и чирак на Йосиф. Действието се развива в работилницата на Йосиф. В творбата има много символи, които правят препратки към по-нататъшната съдба на Исус. Например малкият Исус е наранил ръката си на гвоздей и я показва на майка си Мария, която го целува. Раната от гвоздея на дланта загатва за гвоздеите, с които ще бъде прикован на кръста. Исус държи ръката си така, сякаш това е жест, с който благославя. Йоан му носи купа с вода, за да се промие раната. Това е препратка към по-късното кръщене на Исус. Йоан е облечен в животинска кожа и това ни подсказва по-късния му аскетизъм. Вляво на картината през отворената врата се вижда стадо овце и е връзка с “Агнец божий” – саможертвата на Исус за изкупуване на човешкия грях. А също така това служи и за идентификация на Исус като водач, пастир на неговите последователи – християните.
Картината е остро критикувана, когато е показана за първи път. Наречена е богохулна. Според тях, не можело Исус да се изобрази като червенокосо еврейско момче по нощница. Някои дори видели признаци на заболявания като рахит и други, които били следствие на условията на живот в бедния квартал. Критиците възнегодували най-вече, че Светото семейство е изобразено като обикновени хора. Например, Йосиф е с оголени ръце и крака, което изобщо не се приемало добре във викторианска Англия. Един от най-гласните критици на творбата е Чарлз Дикенс. Заради шума, който се вдига около творбата, кралица Виктория настоява да я види като й бъде показана в Бъкингамския дворец. По-късно картината е призната като една от най-големите творби на Миле и истински шедьовър на прерафаелитите.
5. “Офелия” (1851-52) на сър Джон Миле
Картината изобразява Офелия от трагедията на Шекспир “Хамлет”. Показва как красивата Офелия се е удавила в реката.
Позата на Офелия – ръцете и очите, които гледат нагоре – напомня на изобразяването на светците и мъчениците.
За модел служи художничката Елизабет Сидал. Тя е изобразявана и в други творби на прерафаелитите. Неин съпруг е Данте Габриел Росети, английски поет, преводач, илюстратор и живописец, а така също е един от основателите на Братството на прерафаелитите.
Смята се, че картината по удивителен начин показва и най-красивото от английската природа. Миле е рисувал творбата си при река Хогсмил. Много преди френските импресионисти излиза да твори на открито. Прекарва дни наред край брега на река Хогсмил. Иска внимателно да изобрази всички цветя, за които се говори в “Хамлет”.
Творбата е изложена е за първи път в Кралската академия през 1852 г., но не е оценена достатъчно добре от съвременниците на сър Джон Миле.
6. “Похвала на Венера”, “Laus Veneris”, (1873-75) на Едуард Бърн-Джоунс
“Laus Veneris” се свързва с немската легенда за младия рицар Танхойзер, който се влюбва във Венера. Със същото име излиза през 1866 г. и поема от английския поет Алджърнън Чарлз Суинбърн. Опера на Вагнер от 1861 година също разказва за Танхойзер.
Едуард Бърн-Джоунс е британски художник, който е свързан с Братството на прерафаелитите, но е по-скоро второто поколение на тези художници.
7. “Светлината на света” на Уилям Холман Хънт
Картината изобразява Исус, който се готви да почука на буренясалата врата, която дълго не е отваряна. Вратата няма дръжка и може да бъде отваряна само отвътре.
Хънт е бил най-религиозният от членовете на Братството на прерафаелитите. Той прекарал 2 години в Светите земи.
Картините на Хънт се отличават с голямо внимание към детайла, ярки цветове и сложна символика.
И нещо интересно от неговата биография – след като най-после Хънт става студент в Royal Academy Schools, той въстава срещу президента на Академията и неин основател сър Джошуа Ренълдс. Малко след това формира заедно с Росети и Миле Братството на прерафаелитите. Те искат да избягат от цялата скованост, която проповядва сър Ренълдс – мрачната палитра, точно определените теми и ясно установените практики.
8. “Синята стая”, The Blue Bower (1865) на Данте Габриел Росети
източник: wikiart.org
Росети е от италиански произход, но е роден в Лондон. Той е бил не само талантлив художник, но така също поет и преводач. Елизабет Сидал е била негов модел, муза и съпруга.
В картините си Данте Габриел Росети изобразява сдържаната женска чувственост, която възпява и в поезията си. В тази своя творба са силни няколко символа – цветята, екзотичните детайли, индийското бижу, японския музикален инструмент.
В името на картината е използвана думата “Bower” – това е красив частен апартамент или стая за дама в средновековен замък и в по-ново време – в голяма къща. Стаята се ползва само от господарката на дома. В нея има легло, сандъци за дрехи, пейки и столове. Тази стая е в близост до семейната спалня, която се е наричала “Solar” и се е използвала от господаря и господарката на замъка или дома, обикновено е била на последния етаж и затова носи това име “слънчева стая”.
Данте Габриел Росети е от дребнобуржоазно интелигентно семейство. Истинското му име е Габриел Чарлс Данте Росети. Семейството му го е наричало Габриел, но когато започва да публикува своите стихотворения слага като свое първо име Данте. Така иска да отдаде почит на Данте Алигиери.
Баща на Данте Габриел Росети е италианец, който се мести през 1821 г. от Италия в Лондон. Става преподавател по италиански език в King’s College. Росети е обучаван в дома си като е бил дете. Още тогава изучава внимателно Шекспир, Дикенс, Байрон, Уолтър Скот. Всички деца в семейството искат да станат поети. Всъщност Росети е брат на поетесата Кристина Росети, на критика Уилям Майкъл Росети и на писателката Мария Франческа Росети.
9. “Сбогуване с Англия” (1855) на Форд Мадокс Браун
Форд Мадокс Браун започва работа по картината през 1852 г. Поводът е заминаването за Австралия на неговия близък приятел, скулптора Томас Вулнера. Това събитие оказва влияние върху Браун. През 50-те години на 19-ти век от Англия ежегодно емигрирали по около 350 000 души. Браун изпитвал сериозни финансови затруднения и също обмислял преместване в Индия заедно с жена си и децата си.
Картината изобразява мъж и съпругата му. Гледат Англия за последен път. Погледите им са насочени напред, лицата им са каменни. Не обръщат внимание на белите скали, които изчезват в далечината. Облеклото показва, че семейството е от средната класа. Така че те не напускат по същите причини като работещата класа. Браун се изказва по темата:
“Образованите са обвързани със страната си с много други връзки в сравнение с неграмотните, които искат само храна и физически комфорт.”
Модели на картината са самият Браун и съпругата му Ема. Зад тях се вижда една руса детска главичка. Това е дъщеря им Катрин, която е родена през 1850 година. Бебешката ръка, която стиска жената, вероятно е на сина им Оливър.
Творбата е определена като осмата най-любима картина на Великобритания в анкета, направена от BBC Radio 4.
Форд Мадокс Браун е внук на шотландския лекар и теоретик в медицината Джон Браун, основател на медицинската система “браунизъм”.
Браун никога не е бил член на прерафаелитите, но много от картините му имат всички характеристики на движението.
10. “Един английски есенен следобед” (1852-53) на Форд Мадокс Браун
Картината показва младеж и младо момиче, които седят в долния ляв ъгъл и гледат пейзажа. Кучето е до младежа. Има къщичка за гълъби вдясно.
Джон Ръскин, виден критик от Викторианската епоха, не одобрил гледката, която е избрал Браун.
“Защо избрахте да нарисувате такива грозни предмети. Жалко, защото е хубава живопис”.
Браун му отговорил, че това се вижда от прозореца му.
Прерафаелитите са изключително добри в предаването на всеки детайл.
“Един английски есенен следобед” показва живота в Англия през 50-те години на 19-ти век през погледа на средната класа.
Картината е наистина буквално изображение на гледка от околностите на Лондон. Вижда се дори димът от града. Рисувана от последния етаж в сграда на североизток от Хамстийд Хийт, стар лондонски парк, където Браун е бил наел стая. Вижда се Хайгейт, село до Лондон. Времето е хубаво. Било е около 15 часа в един октомврийски ден. Сенките са вече по-дълги. Слънчевите лъчи идват зад нас. Небето е синьо и се отразява в шапката на момчето. Двете фигури не са на любовници, а са по-скоро момче и момиче. Може да са съседи или просто приятели.
Макар че младежът и момичета са на преден план в картината, фокусът е върху пейзажа, който е облян от есенното слънце. Браун е бил приятел с фотографа Роджър Фентън и вероятно тази необичайна пейзажна живопис е била повлияна от тенденциите в пейзажната фотография от този период.
Картината е показана за първи път през 1855 г., но не се радва на сериозно внимание. Дори е била критикувана и игнорирана. Едва след 10 години е оценена по достойнство.
Подборът на картините на прерафаелитите е направен от британския Guardian.
източник на изображенията: Уикипедия
