Пътеписи от Италия
Соренто ми хареса. Много. Влюбих се в тази гледка от снимката, която ме очарова. Тя ме пренесе сякаш в красив романтичен филм от златните години на киното. Но нещата бяха всъщност още по-хубави, защото всичко беше реално и пред очите ми – не бяха отминали години и не беше филм. Гледката ми позволяваше да мечтая.
Видяхме градчето за кратко – 2-3 часа в един декемврийски следобед след по-дълга разходка в същия ден из Херкулан.
Усетих Соренто по по-различен начин от Неапол. Не бих мога да кажа кой град ми харесва, защото и двата си имат своя чар. Неапол е с хилядолетна история и много забележителности. Соренто е чаровно курортно градче, което привлича много изискани туристи. В никакъв случай не бих си позволила да предпоръчам Соренто пред Неапол за отсядане и нощувки. Видях в туристически форуми, че се препоръчва точно това. Известен автор на пътеводители го е написал в своя книга и ми направи впечатление, че след това масово американските туристи следват съвета му. Никога не съм очаквала, че някой може толкова вярно да следва чужд съвет. Това разбира се беше вбесило гордите неаполитанци, които коментираха остро във виртуалното пространство как може да се сравнява град на 3000 години с морски курорт като Соренто. Но аз не бих навлизала в този спор. Истината е, че и двата града е добре да се посетят и да се усетят. Различни са и то много, макар и да не ги дели голямо разстояние.
В Соренто определено е по-спокойно в сравнение с Неапол. И туристите сякаш се чувстват по в свои води. Също така се усеща в центъра и полъха на лукс – по-заможни хора, скъпи хотели, изискани ресторанти и красиви крайморски вили. Гледките към морето и Везувий са омайващи. А дългите алеи към петзвездните крайбрежни хотели с красиви тераси над морския бряг сякаш те пренасят в някой романтичен филм от отминала епоха.
Фоторазходка
из Соренто