“Имигранти в страната на охолството” – това са милионерите от първото поколение. С това интересно наименувание ги нарича психологът Джеймс Гръбман, споделено от Малкълм Гладуел в книгата му “Давид и Голиат”.
Милионерите от първото поколение са изправени пред същите предизвикателства в отношението с децата си, както и имигрантите в нова държава.
Хора, които сами са забогатели, произлизат от бедни семейства или такива от средната класа. При тях оскъдицата се е оказала силен стимул да се развиват, а също и чудесен учител. Научили са цената на парите, на достойствата на независимостта и усиления труд, пише Гладуел. Децата на милионерите от първо поколение живеят в “Новия свят” на богатството, където правилата са различни, объркващи.
Как един милионер да наставлява децата си да се трудят усилено, да бъдат независими, да научат цената на парите, пита се Малкълм Гладуел. Това са трудни въпроси с още по-трудни отговори, защото тези деца само трябва да се огледат, за да осъзнаят, че не им трябва да се трудят, за да имат всичко.
“От галоши пак в галоши след три поколения” – с тази английска поговорка Гладуел описва този феномен и допълва, че той се среща в много култури. Италианците обичат да казват: “От звездите до конюшните”, а испанците: “Който няма – прави, който има – разтуря”.
“Богатството носи семената на разрухаха!”, заключава Гладуел.
Най-големият проблем на “имигрантите в страната на охолството” е, че трудно поставят граници, а един родител трябва да поставя ясни граници. Те са свикнали да чуват като деца само: “Не можем да си го позволим”, но сега вече имат всичко и няма как да кажат същото на своите деца. Не могат и да им кажат: “Нямаме пари”. Казването на “Не можем да си го позволим” е лесно оправдание. Ще го кажат 1-2 пъти и децата повече няма да искат. Родителят трябва да се научи да казва “Няма”. Несъгласието с някакво искане изисква време и откровеност, за да се обясни. Това налага в дадено семейство да има ясни ценности.