Французите подбират не само ястия и вино, но за тях е важно и какъв хляб ще ядат с дадена храна. Мирей Джулиано, автор на книгата “Французойките не пълнеят”, описва кой хляб с какво блюдо е подходящо.
Ръжен хляб (le pain de seigle) със стриди;
Орехов или лешников хляб със сирене;
Маслиненият хляб с ястия от средиземноморската кухня или рибни гозби.
Французите също така имат и определени очаквания за дадения хляб. Франзелата трябва да е хрупкава и с коричка. Докато в хляба с квас (pain au levain) се търси мекота, сочност и киселина.
В наше време сигурно е чудно, че французите са били загуби стандартите си за високо качество на хляба заради индустриализацията през 20 век. Те определя годините между 60-те и 80-те на миналия век като “национална хлебна криза”. Благодарение на американски професор от университета Корнел през 1993 година се поставя ново начало на френската хлебна традиция. Стивън Каплан бил заклет франкофон и почитател на хляба. Занимава се с история на храната и по-специално с история на хляба. Заедно с бившия мисистър председател на Франция Едуар Баладюр прокарват реформаторски закон, с който възстановяват традиционните стандарти за френски хляб. Регламентирани са качеството на брашното, съдържанието на маята, техниките на ферментиране и вкуса. Това дава гаранции, че любителите на хляба във Франция вече никога няма да бъдат разочаровани, разказва Мирей Джулиано.
