Разходка в миналото сред красивите старинни мозайки на Епископската базилика на Филипопол си подарихме в последния ден на 2021 г. Отдавна исках да посетя тази нова забележителност на Пловдив. Откриването на музея с мозайките на 18 април за мен е културно събитие номер 1 в България за 2021 г. Разположени на площ от 2000 кв.м. на две нива и изобразяващи над 100 птици и сложни геометрични фигури, те са една от най-богатите колекции от древни мозайки, оцелели до наши дни.
Oще с влизането човек открива, че това е един модерен музей, а това, което вижда, е на световно ниво. Аз дори направих няколко асоациации с други световни музеи. Една беше с модерността на Новия музей на Акропола в Атина. Другата беше с известните стълби на Ватиканските музеи. А третата – с детския „Музейко“ в София. За „Музейко“ се оказа, че има защо да съм права, защото и двата музея са на едно и също архитектурно студио в Ню Йорк. Така че вероятно скоро ще се радваме на още един съвременен музей у нас.
Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.
Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.
Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“.
От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Възрастни и деца били покръствани в сумрачната й, богато украсена вътрешност. Може би в нея заседавал т.нар. антисъбор на епископите-ариани в противовес на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като ерес.
Но дошъл миг, в който Епископската базилика била изоставена, останките били затрупани, а времето изтрило спомените за нея.
Забравата продължила до 1980-те, когато при строителството на подлез се появили останки от мащабна сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. През 1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей – Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучили около половината от базиликата. Част от мозайките били прибрани в музея. Над развалините било построено защитно покритие, но непроучената част останала под улицата.
През 1995 г. базиликата била обявена за паметник на културата от национално значение. За съжаление, през 1999 г. защитното покритие се самосрутило. Състоянието на мозайките се влошило. След частични разкопки от 2002 г., които установили, че базиликата е построена върху по-стара антична сграда, мозайките били покрити с тънък слой пясък. През следващите години обектът потънал в забрава.
През 2016-2017 г. Епископската базилика е изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.
Мозайките на Епископската базилика са много повече от красиви изображения. Зад всяка птица, розета, меандър стоят артистично майсторство, часове работа и години опит.
Мозайките са правени по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна – за един ден майстор можел да нареди сектор с площ около 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Мозайките на Епископската базилика – както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на „бягаща вълна“ и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска експлозия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност – розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика – птиците. Само върху централния панел в централния кораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената „Изворът на живота“.
Пауни и розети, кръстове и меандри, папагали и токачки: мозайките на Епископската базилика са наслада за окото с разнообразието и с ярките си цветове. Но те са много повече. Те са наситени със смисъл.
Геометричните орнаменти от първия пласт свидетелстват за артистичните предизвикателства, пред които е изправено обществото на прехода между езичество и християнство. Новата религия още търси своя художествен език – затова заема от езическото наследство. Така на пода на Епископската базилика се появяват меандри, розети и възли на безкрайността. Сред тях обаче вече присъства и основният символ на християнството – кръстът.
Мозайките от първия пласт са и ценен източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния кораб определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, който вероятно е поръчал и финансирал създаването на мозаечния под – “-киан”.
Вторият пласт от мозайките показва, че християнството вече е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са случайни – те олицетворяват райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм – те олицетворяват безсмъртието на душата. Може би затова тъкмо паун – впечатляващ с пищната си, многоцветна опашка – е изобразен пред главния вход на базиликата. Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл – фонтанът символизира Исус и идеята, че онзи, който е пил от него, намира вечен живот.
Християнските символи обаче делят пространство с някои от геометричните мотиви на предходната епоха – важно свидетелство за приемственост, съхранено в Епископската базилика.
През януари 2018 г. Епископската базилика и римското мозаечното наследство на Филипопол бяха включени в Индикативния списък за културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Фоторазходка
