- Животът ни представлява баланс между възпроизводството и оцеляването. Ако повече ресурси се използват за първото, остават по-малко за второто.
- Жените, които не са раждали деца, както и жените в групата с най-висок брой деца – средно 6,8 деца – са имали по-неблагоприятни показатели по отношение на биологичното стареене и риска от смърт.
Най-ниските стойности на маркерите за биологично стареене и на риска от смърт са били наблюдавани в групата със среден брой деца – около две до три – както и сред жените, чиито бременности са били приблизително между 24 и 38-годишна възраст.
Раждането на повече от средния брой деца или липсата на деца изобщо е свързано с по-кратка продължителност на живота и по-бързо биологично стареене според скорошно изследване, ръководено от екип от Университета в Хелзинки (Финландия). То е публикувано в Nature Communications и цитирано в Science Alert.
Изследователите подчертават, че тези резултати не бива да се приемат като здравен съвет към отделния човек. По-скоро става дума за зависимост, наблюдавана на ниво население, която се вписва в съвременни теории от еволюционната биология.
Например теорията „disposable soma“ („тяло за еднократна употреба“) предполага, че животът ни представлява баланс между възпроизводството и оцеляването. Ако повече ресурси се използват за първото, остават по-малко за второто.
„От гледна точка на еволюционната биология организмите разполагат с ограничени ресурси, като време и енергия“, казва биологът Микаела Хуканен от Университета в Хелзинки.
„Когато голямо количество енергия се инвестира във възпроизводството, то се отнема от механизмите за поддържане и възстановяване на тялото, което може да съкрати продължителността на живота.“
Макар че предишни изследвания са установили, че наличието на повече деца е свързано с по-ниско благосъстояние в по-късна възраст, повечето от тях са разглеждали само една или две променливи поотделно. Например на каква възраст жената е родила първото си дете или колко деца е имала общо.
Изследователите зад новото проучване са изградили по-цялостна картина на репродуктивната история и смъртността, като са анализирали данни за 14 836 жени, всички от които са били близначки, за да се сведе до минимум влиянието на генетичните фактори. При подгрупа от 1054 участнички са били оценени и маркери на биологичното стареене.
Тези участнички са били разпределени в седем групи според броя на живородените деца и според това кога са раждали.
Статистически погледнато, жените, които не са раждали деца, както и жените в групата с най-висок брой деца — средно 6,8 деца — са имали по-неблагоприятни показатели по отношение на биологичното стареене и риска от смърт.
Жените, които са имали деца рано в живота, също са показали признаци на по-бързо биологично стареене и по-кратък живот, но тази разлика до голяма степен е изчезнала след отчитане на други фактори, като употреба на алкохол и индекс на телесна маса.
Резултатите при жените без деца и при жените с голям брой деца обаче са се запазили дори след като са били взети предвид и други фактори.
Най-ниските стойности на маркерите за биологично стареене и на риска от смърт са били наблюдавани в групата със среден брой деца – около две до три – както и сред жените, чиито бременности са били приблизително между 24- и 38-годишна възраст.
Теорията „disposable soma“ не обяснява защо липсата на деца е била свързана с по-неблагоприятни резултати. Изследователите предполагат, че немерени в това проучване променливи – като предварително съществуващи медицински състояния – може да влияят както върху раждаемостта, така и върху здравето в по-късна възраст.
„Човек, който е биологично по-стар от календарната си възраст, е изложен на по-висок риск от смърт“, казва епигенетикът Мийна Оликайнен от Университета в Хелзинки.
„Нашите резултати показват, че изборите в житейската история оставят траен биологичен отпечатък, който може да бъде измерен много преди настъпването на старостта.
В някои от нашите анализи раждането на дете в млада възраст също беше свързано с биологично стареене. Това също може да е свързано с еволюционната теория, тъй като естественият подбор може да благоприятства по-ранното възпроизводство, което води до по-кратко общо време между поколенията, дори ако това е свързано със здравни разходи, свързани със стареенето.“
Важно е да се има предвид, че тези статистически данни не показват пряка причинно-следствена връзка, а само зависимост, наблюдавана в голяма група хора. Тази зависимост може да бъде използвана за развитие на по-нататъшни биологични изследвания и за подпомагане на стратегиите в общественото здраве.
Изследователите изрично подчертават, че върху продължителността на живота и биологичното стареене влияят множество други фактори. Това проучване също трябва да се разглежда в контекста на други изследвания, които показват ползите от родителството.
„Затова отделната жена не бива да обмисля промяна на собствените си планове или желания относно децата въз основа на тези резултати“, категорични са учените.
