Пътеписи от Франция
Една студена августовска сутрин се разхождах из центъра на Руан. Близостта на океана определено се усещаше. Времето беше дъждовно, мрачно и ветровито. Все още нямаше 10 часа и не се виждаха отворени заведения. Точно до величествената катедрала, с която се гордеят много жителите на френското градче, се беше сгушило приятно заведение с красиви масички.
То вече посрещаше първите си посетители. Гледките от масичките бяха прекрасни. Реших да седна вътре, за да се скрия от пръскащия дъжд и да съм на топло, докато се отпусна за малко и се наслаждавам на обстановката. От мястото, което избрах, можех да изучавам готическата катедрала, вдъхновила Клод Моне, който й посвещава цяла серия с картини.
А така също и да прехвърлям от време на време поглед към красивите шалове на Hermès, които бяха изложени на витрините на скъпия магазин. (Ах, тези шалове! Толкова са хубави!)
Менюто изкушаваше с гурме предложения още за закуска.
Поръчах си най-атрактивното гурме кафе, което включваше сладолед и петифури.
„Brasserie Paul“ е най-старото заведение в Руан от този тип, което все още фунционира. Води началото си от 1898 година. Запазен е типичният за Франция „brasserie“ стил. В кухнята творят двама шеф готвачи Тиери Дхе и Фабиен Делпиер, които са завършили най-добрите курсове по готварство при френските светила Гастон Льонотр и Ален Дюкас. Ястията се приготвят само от продукти с високо качество, произведени в района около Руан. Мотото на „Brasserie Paul“ е:
„Добра храна и добро обслужване на разумна цена“.
Тук се разказва легендата за Пол, патрона на заведението.
Кой е Пол? Пол е бил роден в Руан. Кога? Никой не знае. Майка му била от Нормандия, а баща му от Оверн. Пол обичал да идва на площада на катедралата. Идвал и рано сутрин, и вечер след уморителния ден. Докато работел пред своята фурна, често мислел за Жана д’Арк, чиято история се свърза с Руан, където е изгорена на клада. Пол осъзнавал подвига на Жана д’Арк и колко много й дължат всички. Един следобед в средата на лятото, Пол стоял пред катедралата и пиел своето италианско кафе. Било точно в онези следобедни часове около 15 часа, когато е време за почивка и всичко наоколо замира. Това било през 50-те години. Изведнъж се появил художникът Робер Савари (1920-2000).
Двамата се сприятелили. Пол харесал картините му, а Робер харесал кухнята му. Само още един творец може да разбере другите двама. Това е Вирджини Дьолижиер, която нарисувала картината, изобразена на менюто на „Brasserie Paul“, като се придържала до стила на Робер Савари, приятеля на Пол.
