„Аполон и Дафне“, „Давид“, „Похищението на Прозерпина“ – това са едни от шедьоврите на известния италиански скулптор Джовани Лоренцо Бернини, които могат да се видят в Галерия „Боргезе“ в Рим.
Общо 13 са неговите произведения в красивия музей. Там са изложени 10 скултури и три картини на Бернини.
Първите му творби в Галерия „Боргезе“ са вдъхновени от античните елински скулптори. В тях се усеща силната връзка с Античността. За Бернини Античността е по-скоро „отправна точка в дадена тема, по която творецът дава воля на въображението си“.
За Бернини от изключително значение е ролята на жеста и изражението, които будят емоции. Той проявявал голям интерес към театъра и това сякаш долавя и в творбите в Галерия „Боргезе“.
10 скулптури на Бернини в Галерия „Боргезе“
1. „Аполон и Дафне“
Шедьовърът „Аполон и Дафне“ на Бернини събира винаги около себе си много посетители на музея. Намира се в зала 3 – Sala di Apollo e Dafne.
Изобразен е епизодът от древногръцката митология, в който богът Аполон преследва прекрасната нимфа Дафне.
Когато Дафне вижда, че Аполон я настига, тя моли боговете за помощ. Те я превръщат в лаврово дърво.
На какво да обърнете внимание?
Обърнете внимание как се трансформират ръцете и краката на Дафне и тя се превръща в лаврово дърво.
Скулптурата представя точно мига, в който Аполон настига Дафне, но палците на ръката й вече се превръщат в клонки, краката й – в дървесен ствол, а пръстите на нозете й – в корени.
2. „Похищението на Прозерпина“
В зала 4 (Sala degli Imperatori) е другият шедьовър на Бернини – „Похищението на Прозерпина“.
Прозерпина е римска богиня на природата, плодородието. Дъщеря e на Юпитер и Церера.
След като е била отвлечена от Плутон става и царица на подземния свят и негова съпруга.
Аналог на Прозерпина в древногръцката митология е Персефона.
На какво да обърнете внимание?
Вижте как ръката на Плутон притиска привидно меката плът на бедрото на Прозерпина.
3. „Давид“
Творбата на Бернини – Давид, се намира във втора зала (Sala del Sole) на галерия „Боргезе“.
Без да е изобразен Голиат, зрителят усеща неговото присъствие. А то се дължи по жестовете и мимиките на Давид. Погледът му ни показва точно къде Давид вижда своя враг.
Творбата на Бернини силно се отличава от по-ранните статуи на Давид – на Микеланджело и на Донатело.
Сравнете с творбите:
Давид на Микеланджело
Давид на Донатело
Скулптурата на Бернини е по-близка до елинистичните творби, защото се усеща хармонията между тяло и дух, движение и емоции, смятат Х. У. Джансън и Антъни Джансън в „История на изкуството“. „Давид“ на Микеланджело е определен като статичен, а този на Бернини е уловен в движение, което се подчертава с извръщането на тялото. Лицето му е напрегнато.
На какво да обърнете внимание?
Обърнете внимание на извитото тяло, което показва движение, а така също и на напрегнатото изражение на лицето. Проследете погледа на Давид, за да прецените къде точно е неговият враг.
4. Еней, Анхис и Асканий (Aeneas, Anchises, and Ascanius) – 1618-1619
Това е първата по-мащабна поръчка, направена от кардинал Боргезе, който е бил патрон на Бернини.
Статуята е трябвало да бъде поставена във вила Боргезе.
Бернини е бил тогава все още младеж – на около 20 години. При тази негова творба все още се усеща влиянието на други скулптори, особено това на баща му.
Малко по-късно при другите творби, поръчани от кардинал Боргезе, вече Бернини е с оформен личен стил.
Творбата е вдъхновена от историята за троянския герой Еней, син на принц Анхис и богинята Афродита (Венера). След падането на Троя, Еней, начело на група оцелели, напуснал града. С него били неговият син Асканий и баща му Анхис. След дълго обикаляне сред различни земи, Еней и близките му се установили до река Тибър. Предсказано му е величието на Рим, който ще бъде основан от неговите потомци.
Бернини ваел така творбите си, че да могат да бъдат съзерцавани от всички страни. Това се забелязва и при „Аполон и Дафне“, „Давид“, „Похищението на Прозерпина“. При „Еней, Анхис и Асканий“ израженията на лицата на тримата се наблюдават основно от един ъгъл. Много изкуствоведи преди са смятали, че тази творба е на бащата на Бернини.
6. Истината, разбулена от Времето (1645–52)
Скулптурата показва млада жена, която е разбулена от Времето. Статуята на Времето така и не е направена, макар че Бернини имал такова желание.
Бернини започва да работи по тази статуя в тежък период от своя живот, когато умира неговият покровител папа Урбан VIII.
Скулптурата е била завещана на семейството му. През 1924 година италианската държава я купува и тя поставена в зала 8 на Галерия Боргезе, където може да се види и днес.
7. Козата Амалтея с малкия Юпитер и Фавн – 1609–1615
Това е най-ранната позната творба на Бернини. Направена е в периода 1609-1615 г., т.е. когато Бернини е бил на възраст между 11 и 17 години. Смята се, че Бернини започва да твори като дете, още преди баща му да се премести в Рим.
8. Бюст на кардинал Шипионе Боргезе – първа версия (1632)
Първият бюст има дефект на челото.
9. Бюст на кардинал Шипионе Боргезе – втора версия (1632)
Двата бюста са правени през 1632 година. След като приключва първия бюст, Бернини е бил уведомен за значителен дефект на мрамора точно на челото. Веднага започва да работи по втория бюст. Двата варианта се намират в Галерия „Боргезе“.
10. Бюст на папа Павел V
Бернини прави две версии на бюста на папа Павел V. Първата е изработена през 1618 година, а втората през 1621 година. Първият бюст се намира в галерия „Боргезе“. Години наред се е смятало, че вторият бюст е загубен. Бил е продаден през 1893 година от семейство Боргезе. Знаело се е, че през 1918 г. е бил във Виена. След това следите се губели. Едва през 2014 година се появява на аукцион в Братислава. Купен е от жител на града, а после през Sotheby’s е продаден на Getty Museum.
Великият Бернини
Урбан VIII (Матео Барберини) удостоява Бернини с една от първите си аудиенции, когато става папа през 1623 г. Твърди се, че изрича следните думи:
„Вие имате голямото щастие, кавалиере, че папа е станал Матео Барберини; но Ние сме дори още по-щастливи, че кавалиере Бернини живее по времето на Нашето папство.“
Джовани Лоренцо Бернини (известен и като Джан Лоренцо Бернини) е италиански скулптор и архитект от епохата на Барока. Роден е 7 декември 1598 ч. в Неапол. Умира на 28 ноември 1680 година на 81-годишна възраст.
Баща му е също скулптор – Пиетро Бернини (1562-1629), който е работил е във Флоренция, Неапол и Рим. Бернини е бил обучаван от своя баща от ранна възраст. На седемгодишна възраст го придружава до Рим, където Пиетро Бернини работи по няколко големи проекта.
Уменията на Джовани Лоренцо Бернини са забелязани и оценени от папи и меценати. Първият му патрон е кардинал Шипионе (понякога изписван и като Сципионе) Боргезе, племенник на папата. Когато Бернини е още почти младеж, Боргезе му поръчва изработката на четири скулптури, които днес са изложени в Галерия „Боргезе“. На 25-годишна възраст Бернини става главен архитект на Ватиканските дворци.
„Бернини е най-големият художник-сценограф на своето време“, пише Кенет Кларк в своята книга „Цивилизацията“.
Самият Бернини смятал себе си за наследник на Микеланджело и като архитект, и като скулптор. Автор е на много проекти, които придават очарователния облик на Рим. Сред най-забележителните му творби са Фонтантът на Четирите реки на пиаца Навона, Екстазът на Света Тереза в църквата Санта Мария дела Витория, слончето на пиаца Минерва, статуите на моста „Сант Анджело“, творбите на Бернини и особено бронзовия балдахин над централния олтар в базиликата „Св. Петър“, внушителната пиаца и колонадата пред базиликата „Св. Петър“.
