5 изненадващи навика, които показват високо ниво на интелигентност, според науката
Как изглежда интелигентността в ежедневието? Когато мислим за интелигентни хора, ние често си представяме “книжни плъхове”, прегърбени над бюра, заобиколени от купища томове за наука. Смятаме, че са организирани и дисциплинирани. Но проучвания разкриват различна реалност – такава, в която интелигентността често се проявява по изненадващи и неинтуитивни начини.
Далеч от стереотипния образ на интелектуалеца, интелигентните хора често проявяват навици и странности, които противоречат на традиционното възприятие за интелигентността и иновациите, пише New Trader U. От предпочитание за работа в късните нощни часове до склонност към безпорядък, интелигентността често се изразява чрез поведение, което на пръв поглед може да изглежда в противоречие с високите когнитивни способности.
1. Работа късно през нощта
Общоприето е да се смята, че ранното лягане и ранното ставане могат да направят човека здрав, богат и мъдър. Изследванията обаче показват, че може да съществува изключение от това правило по отношение на интелектуално надарените. Проучванията са открили връзка между предпочитанията да се работи късно вечер и по-високите IQ резултати.
Едно възможно обяснение е, че пренебрегването на нашите вродени циркадни ритми, за да останем будни до малките часове на денонощието, е еволюционно ново поведение, възникнало сравнително наскоро в историята на нашия вид. Способността да се адаптирате към този неестествен график може да е знак за когнитивна гъвкавост и сила на мозъка.
2. Ефектът на разхвърляното бюро
Подреденото работно пространство отдавна се смята за белег на дисциплиниран и организиран ум. Но ако бюрото ви изглежда като избухнала бомба, бъдете спокоен. Проучванията са установили, че работата в разхвърляна среда може да насърчи креативността и оригиналността.
Един експеримент установява, че хората са измислили повече иновативни идеи за нови приложения на топките за пинг-понг, когато работят в разхвърляна стая, отколкото в подредена.
Изследователите смятат, че неподреденото бюро може да помогне за отключване на закостенели мисловни модели и да вдъхнови нови идеи.
3. Разговор със себе си
Хващате ли се понякога да мърморите под носа си, докато решавате проблем?
Поздравления! Може да се наредите по тази чудатост до имена на гении като Алберт Айнщайн и Чарлз Дарвин, които са били известни с това, че си говорят сами на себе си.
Противно на схващането, че говоренето със себе си не е добър знак, всъщност е свързано с по-висока когнитивна функция.
Понякога наричан „вътрешна реч“, говоренето със себе си може да служи като инструмент, който ни помага да запазим информация, да изясним мисленето си и да работим по сложни проблеми.
Така че продължавайте да изричате мислите си на глас – това може да е знак, че мозъкът ви работи на високо ниво.
4. Наслаждаване на самотата
Въпреки че близките взаимоотношения и социалната ангажираност са от съществено значение за нашето благополучие, интелигентните хора също се нуждаят от много време да са сами. Изследванията показват, че хората с по-висок коефициент на интелигентност са по-малко удовлетворени от общуването.
Това може да се дължи на факта, че интелигентните хора са по-способни да се забавляват сами и по-малко разчитат на външна стимулация.
Самотата предоставя пространство за концентрация върху самостоятелни занимания и сложни умствени предизвикателства, без разсейването на социалните ситуации. Но това не означава, че умните хора са антисоциални – само, че знаят цената на тихата вечер у дома.
5. Пристрастеност към знанието
От Шекспир до квантовата физика, интелигентните хора имат ненаситен апетит за изучаване на различни теми. Те рядко се задоволяват с плитко разбиране и постоянно се стремят да навлязат по-дълбоко, задавайки много въпроси в стремежа си към знания.
Това интелектуално любопитство често се проявява като любов към четенето и склонност към придобиване на нови хобита и умения през целия живот.
Според научно проучване, децата с по-висок коефициент на интелигентност израстват по-отворени към нови преживявания на средна възраст, което предполага навик за откриване на нови знания през целия живот.
