Виновникът може би е бутонът “RESET” на видеоигрите. Натискаш го, когато си изправен пред трудност и ти се решават всички проблеми. Този бутон нулира резултата и всичко започва отначало без детето да се е научило да побеждава или да загуби. Бутонът за нулиране прави отказването лесно, а играта и забавната част могат да продължат отново и отново. Така разсъждават някои анализатори по въпроса за съвременния феномен “отказващото се поколение”.
В днешно време без дори да осъзнават родителите отглеждат поколението, което много лесно се отказва пред трудни и сложни задачи. Наричат го “отказващото се поколение” (“quitter generation”). За него е известно вече, че не само ще се откаже от нещо по-трудно, но най-вероятно дори няма да опита.
Новото поколение дори не опитва да се справи със сложна задача
В САЩ е проведено мащабно изследване сред 50 000 участници. Дело е на Медицинското училище към престижния университет Браун. Резултатите са изключително тревожни и веднага са предизвикали сериозни дискусии. Данните сочат, че 36% от децата в ученическа възраст изобщо няма да опитат да се справят с някоя по-сложна задача. В страните, в които възпитанието е по-строго, децата на тази възраст е много малко вероятно да се откажат.
В някои анализи се посочва, че няма по-объркано време да си родител от днешното. В последните 30 години има огромно количество теории как да се отглеждат и възпитават деца. Някои продължават да се придържат към академичността, други обръщат най-вече внимание на емоциите на децата. Повечето взаимно се отричат. Родителите си харесват някоя теория и я следват. Успяват да развият определени черти у детето си, но пък за много други са сбъркали. Във възпитанието на децата обаче няма бутон “RESET” и няма как да се нулира всичко и да се започне отначало.
“Овластено родителство”
Авторите на изследването предлагат да се обмисли някакъв хибриден модел на възпитание на децата, който е съчетание между по-свободолюбивия модел на отглеждане на деца и по-строгия. Целта е да се спре най-вече тенденцията да се възпитават деца, които лесно се отказват. Наричат го “овластено родителство”. Посочват 3 пункта, които да се възприемат от родителите и да се помогне на децата да започнат поне да опитват да се справят с трудните задачи:
1. Изграждане на навици чрез ясни правила.
Ако феновете на по-свободолюбивото родителство се плашат от думата “правила”, нека тя да се замени с думата “споразумения”. Трябва да имат споразумение с децата си за изграждане на определени навици – например, да си напишат домашните. Няма да наблягат на факта, че трябва да ги приключат, а просто да се споразумеят да си напишат домашните. Важно е да се поставят някакви граници във възпитанието на децата.
2. Предлагане на няколко избора, но важното е да опитат.
3. Насърчаване чрез похвала
Децата се насърчават да опитат и да превъзмогнат досегашното си възпитание да се отказват. Прост, но добър метод.
“Ако аз съм човек, който се отказва, няма как да имам дете победител”
Според други анализатори – по-добре родителят да се върне към добре изпитаната стратегия с модела за подражание. Самият той трябва да показва, че служи на максимата:
“Човек никога не е загубил, докато не се е отказал”.
Такава трябва да е и атмосферата у дома, защото това са най-ценните уроци, а не хилядите теории, които объркват всеки.
Децата наблюдават родителите си 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Ако видят, че родителят лесно се отказва пред трудности, самите те няма как да не възприемат този модел на поведение –
“Ако аз съм човек, който се отказва, няма как да имам дете победител”.
Анализаторите, които застават зад тази изпитана стратегия, маркират няколко важни послания, по които да се води всеки родител, а някой от тях може да се превърне и в семеен девиз:
“Победителите никога не се отказват, отказващите се никога не побеждават”
“Винаги довършваме това, което сме започнали”.
“Ще упорствам, докато не успея”.
Възпитанието не е видеоигра с бутон за нулиране
Възпитанието на децата не трябва да бъде като видеоигра, където има бутон за нулиране и започване отначало, когато има трудности.
Възпитанието трябва да е последователно и да изгражда ако не победители, то поне личности, които имат желание да опитат да се справят с нещо по-сложно. При децата нещата не са чак толкова страшни, но всички става плашещо, когато те станат възрастни и нямат развити нужните умения и начин на мислене при изправяне пред трудностите.
