Детето страда от „даровитост“
Един чест сценарий се разиграва при психолозите, които се занимават с надарени деца:
Дете е изпратено при училищния психолог с някоя от трите типични характеристики:
– „проблеми с поведението в класната стая“,
– „дързост“,
– „избухлив“.
След серия от тестове училищният психолог съобщава изненадващи резултати:
„Не, детето не страда от синдрома на дефицит на вниманието или от опозиционно предизвикателно разстройство.
Детето страда от „даровитост“.
Даровитостта може да бъде както проклятие, така и дар божи. Всичко зависи как геният ще се погоди с околната среда и дали даровитостта му няма да пречи на другите и най-вече на самия него.
За учителя, който работи по точен учебен план и трябва да предаде урока си преди биенето на звънеца, учебен час в клас, където има даровито дете, което постоянно изстрелва въпроси, може да бъде истински ад, пише психоложката Денис Каминс в сайта Psychology Today.
За даровитите деца всичко, което се включва в учебния план и е посочено като подходящо за дадената възраст, винаги изглежда скучно. Възможностите за учене при такива деца са огромни и се простират далеч извън училищното образование и уроците, които са по училищния план.
Защо надарените деца не могат да играят по правилата?
Надарените деца често притежават чертата „неудържим порив да създават“, наречена така от д-р Джоан Фрийман, учен, който се занимава с нуждите на надарените деца. Тази специфична черта на надарените деца ги затруднява много, когато трябва „да играят по правилата“.
Надарените деца бързо научават какви са правилата на играта, но също толкова бързо те им стават скучни и искат да ги променят. Това води до ужас в другите деца, които намират утеха и комфорт в правила и така ежедневието им е подредено, а животът им е по-лесен.
За надарените деца, когато пораснат, няма по-стресираща работна среда от тази, в която има много правила и строга йерархия.
Какви са типичните прояви при даровитите деца?
Даровитите деца трудно понасят критика.
Даровитите често са емоционално чувствителни и емпатични. Грубост на детската площадка може да ги стресира изключително много.
Също така даровитите деца чувстват, че за тях се поставят много високи очаквания и всичко извън перфектен резултат е приемано като провал.
Даровитите деца са интелектуано, емоционално, чувствено и психомоторно свръхвъзбудими.
Тяхната свръхвъзбудимост може да ги откроява от техните съученици и приятели (а това не е добре) и така да останат изолирани и неразбрани от околните.
Какво да направят даровитите, за да се справят с проблемите си и да разгърнат напълно потенциала си?
Има три много важни фактора, които могат да помогнат на надарените да развият потенциала си. Тези фактори се базират на научни изследвания и са посочени от учените, изследващи проблемите при надарените:
1. Надарените трябва да бъдат с други хора като себе си, т.е. с други надарени.
Филмът „Теория на Големия взрив“ много точно описва всичко това. Главните герои са гениални умници, които се открояват от всички други, но са си заедно и така се чувстват добре.
Надарените трябва да си намерят други като себе си. Трябва да си имат своя среда и там ще се чувстват добре.
Голяма част от научните изследвания показват:
Талантливи хора, които са в чест контакт с други талантливи индивиди, са по-склонни да чувстват принадлежност и удовлетворение, в сравнение с тези, чиято социална среда не включва други талантливи хора и така се чувстват изолирани и недоволни.
2. Надарените трябва да се стремят към образование, което да ги предизвиква интелектуално
Надарените деца трябва да знаят, че образованието е важно.
Изследване сравнява успешни и неуспешни мъже, които като деца са били определени като гении. Получават се интересни резултати. Оказва се, че дори за гениите образователните постижения са основният фактор, който определя дали ще станат успешни възрастни.
Как да се справят с това, че понякога може да им е скучно в училище?
Изследване показва, че най-добрият начин е да се записват в курсове за по-напреднали. Тогава няма да им е така лесно, а обучението ще им е интелектуално предизвикателство.
3. Надарените не трябва да бъдат третирани по по-различен начин от другите.
Учители, родители, а дори и деца след като видят, че някой има по-големи възможности от другите, веднага започват да го третират по по-различен начин. Лепва се клеймото „дете гений“, „дете чудо“, „вундеркинд“. Това често води до социални и емоционални проблеми. Също така даровитостта често е само в определени сфери, а в други най-вероятно си е съвсем нормално дете.
Изследвания показват, че слагането на клеймо „гений“ на дадено дете води до много проблеми, когато стане тинейджър и възрастен.
Клеймото „дете чудо“ може и да е проклятие
Как надарените деца да успеят в живота?
Дори и надарените се нуждаят от 3 фактора, за да успеят после в живота:
– упорита работа;
– емоционална подкрепа;
– ясна цел в живота.
източници: http://sengifted.org/, http://www.joanfreeman.com/, http://www.stephanietolan.com/gifted_ex-child.htm, https://www.psychologytoday.com/, http://www.tandfonline.com/, http://www.tandfonline.com/, http://www.amazon.com/, http://www.diszlexia.hu/
