15 черти на парижанката като майка
1. Парижанката е майка егоистка.
2. Тя не е жена, склонна към саможертва в името на децата.
3. Не изоставя досегашния си живот и купоните след като роди дете.
4. Приема и ролята си на майка без да се отказва от своите удоволствия.
5. Иска да предаде на детето си ценностите си, философията си за живот.
6. Детето на парижанката не е цар, а сателит на собствения живот на майка си.
7. Детето следва майка си навсякъде (а не майката да следва детето си) и така се споделят ценни мигове заедно.
8. Детето придружава майка си в бутици, на обяд, на концерт, на коктейл, където ще заспи на някой диван.
9. Детето на парижанката освен на училище, ходи и на уроци по тенис, включва се в спортни отбори, учи английски, разхожда се в парка.
10. Това са забавни обиколки на майка и дете.
11. Понякога графиците се объркват, но това създава мигове на съучастничество между майка и дете.
12. Никой не се оплаква – нито майката, нито детето.
13. Детето успява да надзърне в света на големите докато обикаля с майка си и така си изгражда щастлива представа за това, което го очаква в живота.
14. Парижанката смята, че тази радост от живота (joie de vivre) е най-добрият начин да се вдъхнови едно дете да порасне.
15. Това е най-добрият начин парижката майка никога да не усеща липсата на живот, който е водила преди да има деца.
Чертите на парижанката като майка са описани в книгата „Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш“ на Ан Бере, Одре Диуан, Каролин дьо Мегре, Софи Ма на издателство “ Hybrid books“, която веднага ми привлече погледа в неделен декемврийски ден в една книжарница и осъзнах, че е четиво точно за мен. Докато чаках на огромна опашка, за да я купя, отгърнах на произволни страници и попаднах на интересното описание на парижките майки и техните деца.
