В изкуството има много картини, които са шокирали, озадачавали или дори вбесявали публиката в своята епоха, но пък са оставили трайни следи. Има и такива, които крият в себе си някаква загадка, която не може да бъде напълно разплетена, но продължава да интригува.
Хъфингтън пост разказва за някои от картините, направили революция в изкуството. Извадката се базира на проучване в книгата „The Paintings That Revolutionized Art“, която обхваща 100 картини. Някои са предизвикали скандали, други пленяват със своята загадка, но всички са оставили своята следа в изкуството.
1. „Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му“ (1434) – Ян ван Ейк
Това е двоен портрет, нарисуван през 1434 година. Изобразени са Джовани Арнолфини, който е богат италиански банкер, и неговата съпруга. Нарисувани са в дома им в Брюж.
Платовете, кожите, дървената дограма, огледалото – всичко в тази картина е изобразено с голяма степен на реализъм. Обектите изглеждат съвсем осезаемо. Прозорецът е нарисуван в перфектна перспектива, светлината пада върху красивия полилей.
Картината е пълна със символи за брака и плодовитостта. Например, кучето е символ на верността. Съпругата може би е бременна. Зеленият цвят на робата е символ на любовта и плодовитостта.
Според някои тълкувания, показана е сватбата на Джовани Арнолфини, а картината служи за красив документ при сключването на брака. Тогава не е било нужно да се ходи до църквата. Можело да се оженят и на друго място, както е в случая – в спалнята. Свидетелите се виждат в огледалото. Вероятно единият от персонажите, отразяващ се в огледалото, е самият художник Ян ван Ейк. Жестът с вдигнатата ръка на Джовани Арнолфини се тълкува като даване на клетва за вярност. Свързаните ръце на младоженците е кулминацията на сватбената церемония. Този жест също се вижда в огледалото.
Картината е позната още и със заглавието „Сватбата на Арнолфини“.
Ян ван Ейк използва нова техника за рисуване с маслени бои. Картините му са богати на изключително точни детайли.
2. „Градината на земните удоволствия“ (1500-1505) – Йеронимус Бош
Йеронимус Бош е брабантски художник от 15 и 16 век. Повечето от картините му изобразяват греховете и моралните падения на хората. Бош използва образи на демони, полухора, полуживотни и машини. Иска да пробуди чувството на страх и да покаже човешкия облик на злото.
Картината „Градината на земните удоволствия“ (среща се и с наименованието „Градината на насладите“) всъщност е триптих.
Лявото крило на триптиха изобразява Едемската градина, Дървото на познанието и Господ (като Исус), представящ Ева и Адам.
Централната (най-голяма) част показва греховете на човечеството. Всички човешки фигури на централната част на картината са голи. Изключение прави само Адам. Той се намира в най-долния десен ъгъл. До него е Ева.
Дясното крило изобразява ада.
Бош е работил предимно в своя роден град Хертогенбош в Холандия. Бил е член на елитна религиозна общност, която размишлявала върху наказанията, които очакват грешниците.
Известни са около 25 негови картини. Те съдържат множество детайлни и подробни символни фигури, някои от които са заимствани от иконографията.
3. „Сътворението на Адам“ (1511) – Микеланджело
„Сътворението на Адам“ е стенопис в Сикстинската капела, нарисуван около 1511 г. от Микеланджело.
На картината е изобразено не физическото създаването на първото човешко същество, а метафизичният момент, когато искрата на живота се прехвърля на Адам. Микеланджело създал нов вид динамична композиция, чийто фокус е върху ръцете, които се опитват да достигнат една към друга. По този начин невидимата искрица живот е в центъра на „Сътворението на Адам“.
4. „Мона Лиза“ (1503 г.–1507 г.) – Леонардо да Винчи
Джокондата – „веселата жена“ е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи. Това е една от най-известните картини в западната история на изкуството. Изобразена е жена, която гледа към зрителя със „загадъчна усмивка“, която продължава да вълнува и да се тълкува.
Картината се намира в „Лувъра“ в Париж.
5. „Момичето с перлената обица“ (1665) – Йоханес Вермеер ван Делфт
„Момичето с перлената обица“ е една от най-популярните картини на известния холандски художник Йоханес Вермеер ван Делфт. Вълнува със своята загадъчност и буди много въпроси.
Едва доловимите промени на светлината, а така също и на фокуса, ни карат да направим асоциация с фотографията.
Картината е рисувана с маслени бои върху платно през 1665 г.
Съхранява се в музея „Маурицхойс“ – Хага.
6. „Закуска на тревата“ (1863) – Едуар Мане
Една от най-скандалните и най-известните картини в света. В момента се намира в музея д’Орсе в Париж.
Нарисувана е от Едуар Мане. Изобразява гола жена в центъра на картината и двама напълно облечени мъже по време на пикник. Голата жена гледа към зрителите, а мъжете разговарят помежду си, игнорирайки дамата.
Картината е била изложена в Салона на отхвърлените. Това е изложението на творбите (главно на импресионисти), които журито на реномирания Парижки салон на изкуствата отхвърля през 1863 година.
7. „Портрет на мадам Х“ (1884) – Джон Сингър Сарджънт
Това е портрет на парижката светска красавица Виржини Готро. Дамата е облечена в черна вечерна рокля, а презрамките й са от скъпоценни камъни. Първоначално дясната презрамка е била нарисувана паднала на рамото, но това се приело като нещо доста дръзко и предизвикателно, затова е променено.
Сарджънт сам моли Виржини Готро да му позира. Той бил поразен от красотата й. Също така се надявал тази картина да привлече вниманието на посетителите на Парижкия салон. Виржини Готро дълго време отказвала, но накрая склонила. Била уверена, че портретът ще се хареса на публиката и ще стане шедьорър. Той обаче предизвикал скандал и шок. Намеренията на художника дамата да остане анонимна се оказали безуспешни. Всички представители на висшето общество разпознали мадам Готро.
Бледата кожа и розовият оттенък на ухото се възприели от публиката като намек за грим, който бил символ на вулгарност, лош вкус и пропадналост на жената.
Портретът се характеризира с контраст между бялата кожа и тъмната рокля и фон.
8. „Планината Сент-Виктоар“ (1887) – Пол Сезан
Сезан е първият художник, който „разрязва“ всеки предмет на прости геометрични фигури. Пресъздава природата в своите картини чрез цилиндри, сфери и конуси. За Сезан е характерно, че използва геометричните фигури, за да нарисува природата. Използва различни цветове, за да предаде дълбочина на обектите.
Пол Сезан създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се използва в кубизма и други модернистични течения.
Сезан е френски живописец. Осъществява връзката между импресионизма и кубизма.
9. „Портрет на Адел Блох Байер 1“ (1907) на Густав Климт
Картината е известна още като „Австрийската Мона Лиза“ и „Златната Адел“.
Египетски мотиви, остри триъгълници, мозаична живопис и в същото време толкова реалистичен портрет в златния фон. Лицето заема малка част от картина. Вижда се изящна женска фигура, която стои в кресло.
Климт работи по портрета на Адел Блох-Бауер в продължение на 3 години. Дамата носи скъпи бижута, но и цялата картина е едно огромно бижу. Златистите тонове всъщност са листове истинско злато.
Адел Блох-Бауер е дъщеря на генералния директор на Виенския банков съюз Мориц Бауер и съпруга на богатия индустриалец Фердинанд Блох. Сестра й е омъжена за брата на Фердинанд Блох – Густав Блох. Двете семейства приемат общата фамилия Блох-Бауер.
През 2006 г. картината е продадена за рекордната сума от 135 милиона долара на американския милиардер предприемач Роналд Лаудер, син на Есте Лаудер (основател на козметичната компания Estée Lauder).
10. „Площад „Потсдам“ (1914) – Ернст Лудвиг Кирхнер
Ернст Лудвиг Кирхнер е представител на експресионизма.
Експресионизмът е направление в германското изкуство от 1905 г. до 20-те години на XX век. В основата е групата „Мост“ в Дрезден (1905-1913). Нейн ръководител е немският художник Ернст Лудвиг Кирхнер.
Експресионизмът се стреми към засилване на изразителността. За целта използва опростяване на формата чак до деформация, силни цветови контрасти и дистанциране от вида на обекта.
Картината провокира с двете женски фигури в центъра на площада и с наобикалящите ги мъжки образи.
