Изследване на Анет Ларо
Животът на 4-класника Гарет Талингер
Следобед е. Още малко и четвъртокласникът Гарет Талингер ще трябва да тръгва с баща си за тренировка по футбол. Това е само една от многото му дейности.
Примерът е от изследването на социоложката Анет Ларо, която говори за два вида родителство, които се оформя на класов принцип – родители от средната класа с разбиране за важността на допълнителните занимания и бедни родители, които споделят възгледите за естествено развитие.
И да продължим историята за Гарет Талингер:
Тази вечер не само той е на тренировка, но и брат му, който се занимава с бейзбол. Има вечери, в които родителите им могат да поседнат спокойно и да изпият чаша вино. Но тази няма да е от тях. Майката и бащата на Гарет се връщат от работа, преобличат се и си слагат по-удобни дрехи и потеглят да возят децата си на допълнителни занимания. (Гарет е бял.)
Животът на 4-класника Алекзандър Уилямс
Чернокожият четвъртокласник Алекзандър Уилямс се прибира към къщи с майка си, която шофира. Сряда е, 21 часа. Тя е имала тежък ден и я очаква още по-дълъг и натоварен четвъртък. Ще стане в 4,45 ч. и няма да се върне преди 21 часа. В събота сутринта отново няма почивка за нея. В 8,15 ч. трябва да заведе Алекзандър на урок по пиано, след това той е на репетиция на хора, а после – на тренировка по футбол. Тъй като често майка и син са заедно в колата, тя използва времето, докато пътуват, за да разговаря със сина си. Говори му тихо и спокойно. Задава му въпроси и му иска мнението.
Дискусиите
Дискусиите между родители и деца е отличителен белег на средната клас при възпитанието. Също така майката и бащата на Алекзандър смятат, че е важно той да развие талантите си.
Организираните дейности
Организираните дейности, създадени и контролирани от майките и бащите, доминират в живота на децата от средната класа като Гарет и Алекзандър. Няма значение какъв е цветът на кожата им. Родителите от средната класа са изключително ангажирани в процеса на съгласуваното отглеждане. И друга специфика – децата от средната класа са научени, че са равни и могат да изказват мнение.
Животът на 4-класника Малкия Били
В квартал, който е на 20 минути от мястото, където живее Алекзандър и семейството му, родителството е коренно различно и философията как да се отглеждат децата се базира само на разбирането за естественото развитие.
Янели, бял баща от работническата класа, взима сина си Малкия Били, четвъртокласник, от занималнята след училище. Прибират се в дома си и г-н Янели пие бира, а Малкият Били първо гледа телевизия, а след това взема колелото си и излиза да играе на улицата. Други вечери бащата и сина играят на тротоара пред дома си на карти. В 17,30 ч. се прибира майката, която почиства през деня чужди къщи. Започва да приготвя вечерята и цялото семейство сяда заедно на масата. Понякога идва братовчедът на Малкия Били и те играят заедно. През пролетта Малкият Били играе в местния отбор по бейзбол. За разлика от Гарет и Алекзандър, които имат поне четири извънкласни дейности през седмицата, Малкият Били ходи само на една и то само през пролетта.
Животът на Уенди Драйвър
Малко по-надолу по улицата живее бяло момченце от работническо семейство – Уенди Драйвър. Вечерите прекарва заедно с братовчедите си. Гледат видео и ядат пуканки в хола.
Животът на 4-класника Харолд Маклистър
Наблизо живее и чернокожият четвъртокласник Харолд Маклистър. Обикновено играе с двама свои братовчеди вечер. Този следобед безуспешно са търсили топка, но така и не са намерили и са се прибрали вкъщи, за да гледат спорт по телевизията. От съседните апартаменти, които са с отворени прозорци, се чува силна музика или телевизионно говорене.
Принципът на естественото развитие на децата срещу съгласуваното отглеждане
Родителите на Били, Уенди и Харолд искат най-доброто за децата си. За тях това се заключава в: да сложат храна на масата, да имат жилище, да преговарят кои са опасните квартали и места, да водят децата си на лекар, да ги обличат в чисти дрехи, да слагат децата си в леглото и да ги приготвят за училище за следващия ден. Но те не са привърженици на съгласуваното отглеждане. Споделят принципа на естественото развитие на децата си. За тях родителството не е в това да се обсъжда какви са чувствата, мнението и мислите на децата им.
Ясна граница между родители и деца
Смятат, че трябва да има ясна граница между родители и деца. Родителите трябва да издават заповеди, за да бъдат чути и изпълнени. За разлика от родителите от средната класа, които постоянно организират допълнителни дейности за децата си, родителите от бедни и работнически семейства дават по-голяма свобода на своите деца и им разрешават да си ползват свободното време, както намерят за добре. Разрешават им да излязат навън, да играят с братовчедите си и приятелите си, които също живеят наблизо.
Отношение към институциите
За родителите от бедните и работническите семейства правилото е сякаш да развиват децата си около дома и далеч от всякакви институции с организирани и надграждащи занимания.
Като резултат от отношението към институциите и допълнителните, надграждащи занимания, децата от семействата от средната класа добиват чувство за равноправие и осъзнават своето важно място в обществото.
Децата от бедните и работническите семейства пък изграждат от малки у себе си чувство на недоверие и дистанция към всякакви институции и организирани, целенасочени и надграждащи дейности.
Анет Ларо
Изследването е дело на Анет Ларо, социоложка в Университета на Мериленд. За него се споменава в книгата на Малкълм Гладуел „Outliers” („Изключителните“ – препоръчвам ви тази книга). Проучването на Ларо подкрепя тезата на Гладуел – за да успее човек, трябва да се занимава много и усърдно и да развива таланта си. Той е привърженик на концепцията за 10 000 часа работа, необходими за успеха на един човек, независимо колко е гениален. Изследването на Ларо ми привлече погледа и потърсих книгата й, в която го е публикувала – Unequal Childhoods Class, Race, and Family Life (Annette Lareau). Самият Малкълм Гладуел споделя, че много харесва книгата на Ларо и я препоръчва.
Проучването на Ларо
Ларо подбира 12 семейства с деца на 9-10 години, които са бели и чернокожи от средната класа или бедни. Тя и екипът й посещават всяко семейство поне 20 пъти. Очаквали са родителите да се разграничат по различни принципи, свързани с възпитанието на децата си. Обаче се оказва, че се оформят две философии на родителството, които са формирани по класов принцип. Родителите от средната класа отглеждат децата си по един начин, бедните родители – по друг начин. Тъжно, но факт. Интересното е, че цветът на кожата изобщо не е оказал влияние.
Разлика между родителите от средната класа и от бедните семейства
Родителите от средната класа са привърженици на един модел на родителство – съгласувано отглеждане с надграждащи дейности, а родителите от бедните семейства застават зад принципа за естественото развитие.
Какво правят децата през свободното си време?
Родителите от средната класа са изключително ангажирани как да оформят свободното време на децата си. Водят ги на много допълнителни занимания, разговарят с тях за учителите им, за треньорите им, за съучениците им, съотборниците им и за приятелите им. Нормалната програма на такова дете включва, например, отбор по бейзбол, два отбора по футбол, летни занимания с отбора по плуване и баскетбол, участие в училищния оркестър, а така също и уроци по пиано.
При бедните семейства липсва богатата програма от допълнителни и надграждащи дейности. Примамливото е, че играят навън и сами си измислят игри с братята, сестрите си и с децата от квартала. Но нямат никакви организирани тренировки. Родителите разбират своята ролята така – заниманията на децата са нещо, което не касае родителите и не са толкова важни. Например, момиче от бедно семейство пее хубаво, но майка му изобщо не приема това като сигнал, че трябва да търси начини да доразвие таланта на детето си. А актьорските умения на това момиченце се възприемат от родителите единствено като опити да привлече вниманието на околните. И толкова.
Отношение към авторитета
За разлика от бедните семейства, при тези от средната класа е правило да обсъждат всичко с децата си. Дори дават възможност на малките да спорят с тях и да се упражняват да постигат споразумение по даден въпрос. Самите родители не се притесняват от авторитетите и винаги са готови да съдействат на децата си.
„Съгласувано отглеждане“
Социоложката Ларо нарича родителството на средната класа „съгласувано отглеждане“ – родителите активно насърчават таланта, мнението и уменията на детето си.
Родителите от бедните семейства разчитат всичко да се случи от само себе си и стратегията им е на „естествено развитие“. За тях родителството е да се грижат за децата си и да ги оставят да растат и да се развиват самостоятелно.
От етична гледна точка двата подхода са равностойни.
Бедните деца са по-добре възпитани, не хленчат, по-самостоятелни са и добре оползотворяват свободното си време.
При дългото наблюдение на семействата обаче се оказва, че стратегията на средната класа за съгласувано родителство е с много по-големи предимства. Децата развиват много умения, които са важни за съществуването им в обществото, а и най-вече за тяхното успешно развитие и израстване. Програмата им е изключително натоварена, но и разнообразна. Насочена е към развитие на техни таланти, интереси и умения. Имат възможност да общуват с много и различни хора, натрупват много преживявания. Работят прекрасно в екип. Справят се чудесно в сложни ситуации, които са управлявани от строги правила. Дори се чувстват удобно в такива ситуации и умеят по възпитан начин да отправят молба, за да променят в своя полза някоя строга процедура. Общуват с възрастните, с авторитетите и с институциите без притеснение. Изказват свое мнение. У тях е изградено усещането за равнопоставеност. От малки са научени, че имат право да говорят и да отстояват позициите и интересите си. Свикнали са да се отнасят с тях с уважение. Знаят, че са специални и заслужават вниманието на възрастните. Не говорим за невъзпитание, неуважение или надутост, а за разбиране за равнопоставено положение дори в света на големите.
При децата от бедните семейства има развито чувство на недоверие, отчуждение и стеснителност при общуване с авторитетите и в среда със строги правила. Никога не успяват да я променят така, че да отговаря на техните искания и нужди.
Защо успяват децата от средната класа?
Изводът на социоложката Ларо е, че децата от средната класа успяват не толкова, защото посещават по-добри училища, а тъй като от малки им е внушено чувството за равноправие, а това е прекрасна подготовка за успех в съвременния свят.
Значението на допълнителните занимания
Ларо дълбоко изследва въпроса доколко са важни допълнителните занимания в наше време. Тя споделя, че не отрича нито един от двата модела. Единствено чрез дълги наблюдения и анализ подсказва кой е по-успешният за развитието на децата в съвременното общество и че допълнителните, надграждащи и целенасочени занимания, развиващи талант, интерес или умение, са изключително важни. Заслужава си да се прочете изследването й. Линк към труда на Ларо можете да намерите в линковете по-долу.
източник: Unequal Childhoods Class, Race, and Family Life – Annette Lareau, Wikipedia, Google Books,Outliers, Изключителните
снимка: кориците на двете издания на Unequal Childhoods Class, Race, and Family Life – Annette Lareau
